Вчера в Народното събрания се случи неверятното – мнозинството напусна залата в знак на протест срещу декларация, четена от опозицията (БСП). Този акт несъмнено буди недоумение.
Първо, защото именно мнозинството определря дневния ред на парламента, от него зависи приемането или не на закони, декларации и т.н. Да бойкотира парламента е обикновено оставено на опозицията, когато тя няма друг начин, за да наложи волята си (а и този начин е само театрален).
Второ, защото става дума за декларация, с която се иска изслушване на вътрешния министър за инцидента в Кърджали, когато полицията атакува погрешно в апартамента им цяло семейство и с това завинаги го записа сред противниците на ГЕРБ. Вместо да останат в залата и да дебатират, депутатите от ГЕРБ напуснаха! Би било смешно, ако не беше жалко.
Трето, както впоследствие се разбра, вътрешният министър все пак е решил да се яви пред парламента, за да даде обяснение за случая. Така тази театрална акция за солидарност с един министър на депутатите на ГЕРБ изгуби всякакъв смисъл. По-редно би било не опозицията, а именно депутатите на ГЕРБ да извикат своя министър, за да го изслушат във връзка с този нелеп инцидент.
Всъщност би било добре инцидентът да е само нелеп. В разгара на всенародната борба с престъпността, полицията придоби самочувствие, което води нерядко до прекрачване на правилата: дали все пак в България арестите ще продължат в стила на Холивудските филми-екшъни или ще стават с призовка до РПУ, където да бъде връчена заповедта за арест?
В прословутия химн по този случая май е най-добре да променим малко текста: „нашата полиция ме ПЛАШИ“.
Мен по-скоро ме плаши факта, че в 21 век се появи нещо толкова гротескно, като изпълнението на ВМ.
ХаресвамХаресвам