За 9-ти септември

Няма да може да се постигне обществен консенсус около датата 9-ти септември. За едни това е празник, за други – черна дата. Днес случилото се  през нощта на 8-ми срещу 9-те септември 1944 г. е комунистически преврат, други продължават да го отбелязват като социалистическа революция. Парадоксално, но нито едното, нито другото е вярно. Комунистите не поемат властта на 9-ти септември, а се установяват като единствена управляваща партия през следващите 3-4 години, както това става навсякъде в централна и източна Европа. Значи не става дума и за социалистическа революция, нещо като октомврийския щурм на Зимния дворец в Петроград през 1917 г.

В днешните учебници по история 9-ти септември е просто преврат на ОФ, довел до коренна промяна на вътрешната и външната политика и в крайна сметка – до радикална промяна на политическия режим в България. Преврат, изживян от мнозина тогава като празник, защото наред с другото, са били освободени от затворите като политически затворници. Преврат, изживян от други като катастрофа, защото са загубили свои близки в последвалото разчистване на сметките.

Онова, което несъмнено учудва в обясненията за причините, довели до 9 септември 1944 г. е внушаваното чувство на невинност – България без вина е окупирана от Съветската армия, която й е наложила впоследствие съветския комунизъм. Но нека припомним, че на 3 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и става съюзничка на нацистка Германия в налагането на „новия световен ред”, а на 13 декември 1941 г. обявява война на Великобритания и САЩ, макар и не на СССР. Е, от 1942 г. Великобритания, САЩ и Съветския съюз са съюзници, които са приели да не сключват сепаративен мир с противниковия блок. България предоставя на Третия райх територията си за атака срещу Гърция и Югославия, след което поема администрацията на Македония и Беломорска Тракия, като  изпраща там окупационни корпуси. Не сме невинни! Войната, която на 5 септември 1944 г. Съветският съюз ни обявява е логично продължение на ситуацията, това ще стане по-късно и с Япония, която също по това време не е във война със Съветите.

Припомням банални истини, но то е за да осъзнаем, че след 5 септември 1944 г. сме в положение, при което армията на всеки от Съюзниците може да ни окупира, просто най-близо са се оказали Съветите. Можем да благодарим на съдбата, че истинска война на наша територия (освен бомбардировките на София през 1943-1944) ни се е разминала. Бихме могли да станем истинско бойно поле между настъпващата от североизток Съветска армия и оттеглящите се от Гърция части на Вермахта. Разминало ни се е, донякъде защото на 9 септември идва на власт правителство, приемливо за съюзниците.

Аргумент на нашата версия за невинност е и, че на 2 септември 1944 г. идва на власт ново правителство, съставено от тогавашната парламентарна опозиция. Точно така, само че назначено от регенти, които противно на Конституцията не са избрани от Велико народно събрания и при липсата на каквото и да било парламентарно мнозинство в един парламент, избран безпартийно по Коледа на 1939 г. Да не говорим, че сред регентите е и Богдан Филов, несъмнено блестящ археолог и изкуствовед, но като политик очевидно отговорен за съюза с Хитлер. Така че, отново не сме невинни.

Съветската армия окупира България. Същото се случва с Румъния, Унгария, част от Германия и Австрия. Американската и британската армия окупират Италия, части от Германия и Австрия. Не сме невинни, заслужили сме си го. Имаме право да се оплакваме, но не и да се оправдаваме.

По-интересното е, как днес оценяваме нашата ситуация по времето на Втората световна война. Въпросът съвсем не е „имало ли е фашизъм в България”, а признаваме ли статута на антифашистката съпротива? Майор Франк Томпсън, британски офицер изпратен за връзка с партизаните в България, е разстрелян на 10 юни 1944 г. от българската жандармерия заедно с двама български партизани. По ж.п. линията София – Мездра има спирка „гара Томпсън”, но се съмнявам да е останала улица наоколо, носеща името на партизанина Лазар Атанасов или ятака Христо Гурбинов, убити заедно с британския офицер. Съмнявам се, че тримата са имали различни разбирания за онова, което са правели заедно. Но днес, ние ги делим.

Днес едни посещават Братската могила в София, други – Паметника на жертвите на комунизма до НДК в София. Всеки оплаква мъртвите си, бунтува се срещу палачите. Историята ни разделя. Наистина ли? Нима вината на едните оневинява другите? Или беше обратното? През 1941-1944 г. сме съюзници на Хитлер и във война с Обединените нации – затова е по-добре да сведем глави като германците, за да поумнеем като тях.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to За 9-ти септември

  1. Венци Михайлов каза:

    Много точна преценка защо 09.09. продължава да разделя обществото. Според мен трябва да си дадем ясна сметка за състоянието на армията ни през 1940 г. и дали тя може да се противопостави на Вермахта?! Не трябва да се изпадат в крайности за световната конспирация срещу България, но в началото на 40-те години на XX в. българските успяват да спечелят няколко ръце в световния пасианс – връщането на Южна Добруджа и пращането на военни корпуси в Македония и Беломорска Тракия. От друга страна, както правилно отбелязваш, тези действия влече 09.09.

    Like

  2. стефчо каза:

    Съветската окупация, последвалият комунистически терор и положението вече 66 год. на неотлъчен сателит на Съветска и пост-Съветска Русия – като СПРАВЕДЛИВО и ЗАСЛУЖЕНО „НАКАЗАНИЕ“?!?!

    Да си имаме уважението, не храня никакви топли чувства към нацистка Германия и сродните режими, но мазохисткото приемане на вина, която трябвало да изкупуваме поколения наред, защото видите ли, били сме в даден момент от „лошите“ (демек – загубилите) си е чиста проба манипулация, … наистина сродна с тази, довела например до днешното овче поведение и самосъзнание на повечето германци на средна възраст, които познавам, които си гълтат езика стане ли въпрос за Втората световна война.

    Да, като малка държавица между големите шамари нямахме кой-знае какъв избор – опитахме се да вземем каквото можахме, ядохме бой, когато не можахме, а когато ни победиха ни поробиха и продадоха… това продължава и до ден днешен.

    Това е логичното последствие от развоя на събитията, но да бъде то представяно като заслужено и справедливо (според кой? СССР? ООН? Бог?!), много ще ме прощавате, но това си е напълно в духа, примерно, на Народния съд!

    В най-добрият случай – налагате на синдрома на изнасилената, която започва да вини себе си за изнасилването и в крайна сметка се влюбва в насилника си…

    С други думи, именно това състояние на духа, умело вмявано ни от 1944-та насам, задари което по моето скромно мнение няма скоро да спрем да бъдем нечия сателитна губерня, била тя задунайска или презокеанска, според зависи 😦

    Like

  3. Графът каза:

    „Съветската окупация, последвалият комунистически терор…….. неотлъчен сателит на Съветска и пост-Съветска Русия” и т.н. – това са клишета на днешното политическо време. И по-специално на някои „правилни политически” партии.
    Подобни клишета винаги има – доста време след 09.09. редовно из пресата се появяваше дебел „империалист” с пура и кока-кола в ръка. 🙂
    Но клишетата са за тези, които не обичат да се напрягат много-много с мислене.
    Публикацията е от друг род, с учудващо спокоен и съвсем точен анализ. Като свидетел на събитията мога да го заявя. А казвам „учудващо”, защото, доколкото виждам на снимката, авторът е млад. 🙂

    Like

  4. Момчил Дойчев каза:

    Скъпи Антоний,
    Както много добре знаеш, невинността не е проблем на политическия анализ. Невинността или по-точно невиновността е проблем на юридическия анализ. Съществува както знаеш презумпция за невинност до доказване на противното. Нищо че при социализма съществуваше презумпция за виновност и необходимост да доказваш невинността си пред „най-справедливия и демократичен“ режим…
    Та какво значи, че не сме били „невинни“ на 5.09.1944 г. когато СССР ни обявява война и нахлува на българската територия, а група професионални превратаджии , начело с комунистите извършват държавен преврат? Твоят анализ ми звучи като оправдание и за окупаторите, и за превратаджиите, които от гледна точка на вътрешното законодателство са си национални предатели. Не оневинявам и тогавашните ни държавни ръководители от 1941 до 2.09.1944г., които „доброволно-принудително“ сключват съюз с Германия и по-късно безразсъдно обявяват война на САЩ и Великобритания.
    Да се сравним с малка Финландия! Когато през ноември 1940г. СССР я обвинява в агресия и нахлува на нейна територия с едномилионна армия, малката скандинавска държавица сигурно не е била невинна! Как може под носа на „Големия брат“ да доказваш, че може да се живее човешки без социализъм!!! Това е достачен casus belli! Финландската армия геройски отблъсва сталинските орди, обгражда и унищожава две съветски армии, но силите и не стигат и все пак сключва достоен мир, макар да предава на съветските окупатори, пардон „освободители“ една трета от най-южните си територии. По-късно в съюз с Германия, Финландската армия през 1941-1944г яко пердаши своите неканени „освободители“ и си връща загубеното. Но финландците не обявяват война на западните демокрации! И затова, о чудо, запазват независимостта си от СССР след войната, за разлика дори от Полша и Чехословакия!
    Та има над какво да се замислим – не за виновността си , а за липсата на национално достойноство, за нашата вътрешна несвобода, за прекланянето пред по-силния, за разбирането, че правото е винаги на страната на по-силния…

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s