Не е необходимо задължително вероучение, ще е вредно

Наистина неочаквано голяма мобилизация в София за въвеждането на задължително изучаване на религията в държавните училища! Това е странно, но и опасно. Странно е, защото много други, изглеждащи по-сериозни и по-дълбоки проблеми като здравеопазването, пенсионната реформа или качеството на храните често не успяват да мобилизират толкова много участието на гражданите. Опасно, защото всъщност зад обявените намерения на организаторите на шествието – да се засили моралното възпитание на младите – се крие нещо друго, чиито последици можем само да гадаем, но които никак не са  оптимистични.

„Тих, скромен и набожен”, така някога е звучала една положителна характеристика за някой ученик. Обратното несъмнено е било порицавано. Впоследствие, при официалния атеизъм по времето на комунизма, характеристиките звучаха иначе: „Изпълнителен, съзнателен и убеден в делото”, което, парадоксално, е в почти същия регистър. Но и двата регистъра са израз на определена илюзия, че едно официално предписание е в състояние да промени масовите нрави.

Днес, във време на пазар на ценности, на който всеки би могъл да избере онова, което му харесва, липсват единни предписания за това, какво трябва да е „правилното поведение”. Всъщност това също е илюзия, защото живеем в свят на рекламата, а значи на масовия вкус, който незабележимо ни налага определени стилове и модели на поведение и живот, които може би не бихме избрали за себе си, ако бяхме оставени да мислим и действаме автономно.

Може би именно като реакция на загубата на „морални ориентири” трябва да се явява днешната демонстрация. Участващите в нея вероятно силно вярват, че религиозното възпитание ще даде такива ориентири, ще направи хората по-толерантни, по-добри, по-отговорни, по-добронамерени. Нека засега оставим това като поредната илюзия, в която всеки желаещ има правото да вярва. Да погледнем намерението от друга страна: религията ще се преподава в групи, според избраното вероизповедание. Така православните ще изучават православието, мюсюлманите ще се учат на исляма, католиците ще слушат католическия катехизис, юдеите ще се обучават на Талмуда и т.н. Всяко дете от най-ранна детска възраст ще разбере, че религията всъщност разделя, след като се изучава поотделно. Ще разбере че има свои и чужди, ние и те. И че различията са именно заради религията.

Така още преди за научи, разбере и осъзнае, че хората могат да са добри и лоши, благородни или алчни, съпричастни или егоисти, почтени или измамни, те ще научат че са предимно православни, мюсюлмани, юдеи, католици, протестанти, будисти. Това ли е намерението на  искащите да се въведе задължително вероучение?

Намерението, както обичайно при политически мобилизации (защото тази е такава) е свързано с власт и влияние. Очевидно е, че някои среди в православната църква, а вероятно и в мюсюлманското вероизповедание, желаят да имат по-голямо влияние в обществото. Но вместо да го завоюват с присъщите на вярата методи (убеждение, добри примери и други такива неща), те искат да използват силата на властта, чрез която да постановят задължителна вяра. Нямало да е задължително, защото онези, които не изберат някое вероучение, ще изучават просто етика! Но не е ли най-добре тогава всички деца да учат етика и някои такива дисциплини, в които да става дума да човешки отношения, за доброто и злото, за справедливостта и безправието, за почтеността и безчестието?

Задължителното вероучение не само разделя обществото. То всъщност ще оспори толерантността на която се основава възможността за съвместното живеене. Единствената рамка на съвместно живеене на хора с различни вероизповедания е модерната светска държава. Другото би било връщане към една задължителна религия или идеология, което е същото.