В София отвориха магазин от веригата Lidl – тълпи народ се втурнаха да пазаруват, както, разбира се, това се случи и при откриването на Carrefour или на други молове и големи търговски центрове. В САЩ настъпи т.нар. „черен петък” – тълпи народ видяхме да се втурват с радостни възгласи, за да напълнят количките си. И в двата случая става дума за търговска операция, при която търговските вериги продават така да се каже при големи намаления.
Това, разбира се, не е нищо ново. Но не преставам да се учудвам на почти дивия ентусиазъм с който стотици или хиляди хора буквално щурмуват още при отварянето им магазините. Питам се, откъде идва този удивителен ентусиазъм към пазаруването? Дали защото става дума за бедни хора, които само при такива акции могат да си купят иначе недостъпни неща? Или напротив, за платежоспособни граждани, които само на такива акции могат да намерят отдавна мечтаната вещ на по-ниска цена?
Нито едно от двете обяснения не ме задоволява. Страхувам се, че става дума за нещо много по-страшно, нещо, за което мнозина предупреждават, но тук, в България, във времето след комунизма, никой не би обърнал внимание на такова предупреждение. А предупреждението е много ясно: наблюдаваме особен тип израждане на човешкия род, при което старият Homo sapiens се превръща все повече в Homo oranus. Последното означава двукрако иначе разумно млекопитаещо, от което остава все повече само ora (уста) и anus (дупе). Един съвършен консуматор, най-прекрасният от всички – той има огромно поглъщащо отверстие и не по-малко изходно отверстие, готов е да консумира без граници, стига, разбира се, джобът му да е достатъчно пълен за това. Впрочем последното не е толкова от значение, в случая става дума за консуматор, който е само и единствено консуматор. Той не мисли за нищо друго, освен да консумира. За него купуването е равносилно на върховно щастие (има такава болест по shoping-а, но тя става всеобща).
В нашето посткомунистическо общество консуматорската страст е нещо като bon ton – някак си извинението с вездесъщия дефицит от времето на социализма ни позволява днес да не забелязване трансформацията си в едни перфектни консуматори – Homo oranus. Нееднократно съм установявал, че у нас дори шеговитата критика срещу стихията на пазара, която е най-вече стихия на консумацията (buy or die) и на рекламата, се приема за носталгия по комунизма. Нима беше по-добре, когато магазините бяха почти празни, а и ако в тях нещо можеше да се намери, то беше само по един вид от всяка група стоки? Такова оправдание за днешната пазаромания, обаче, ми се струва елементарно. С какво онова оправдава това? Нима наистина днешната ни представа за човека, смятан за най-великото творение на Бог или на природата (както обичате), е представата за oranus?
От друга страна смятам, че такива търговски операции са игра с низките страсти на хората. Както популистите си играят със същите низки страсти в политиката. Ако вместо намаления търговски мрежи направят кампания за дарения или безплатни кухни, посланието им пак ще се чуе, рекламата им ще се реализира, може би дори по-ефикасно. Това ще ни спести гледките на тълпи побеснели консуматори, щурмуващи днешните храмове на пазарната религия.
Да не забравяме, че такива гледки са морално осъдителни в един свят, където има няколко стотици милиона души, които просто гладуват, дори да не говорим за онези, които са останали извън „златния милиард” на живеещитее в едни сравнително благоденстващи общества, които нямат проблем с чистотата на водата за пиене, с маларията или холерата, със сушата и глада. Всъщност и това, последното, май-не е съвсем така, защото и в тези по-богати общество има общности, които са изхвърлени зад борда, но това е друга тема.
Е, можем поне да избираме – Homo sapiens или Homo oranus.
Антоний Тодоров 