Съвършено очевидно е, че българската публика е много търпелива. След като двадесет години след падането на Берлинската стена отново търпеливо гледа и слуша поредната истерия около досиетата. Този път на прицел са посланиците.
В тази поредна история има поне три въпроса, които медиите не задават, но които не са поради това по-малко въпроси:
1. Някои от сега „осветените” посланици вече бяха оповестени от Комисията по досиетата много по-рано, когато да били на други длъжности. Тогава защо назначаването им за посланици не предизвика същия праведен гняв на ГЕРБ или на Сините?
2. Защо именно сега ГЕРБ реши да прави нова чистка сред посланиците, а твърдо (ама много твърдо), както заяви премиерът, защитава сътрудниците на службите в МВР? Дали защото търсят място за „свои” хора или защото вече нямат кой знае какви сериозни аргументи, за да „подгряват” публиката?
3. Нима премиерът, който сам е дипломант на „школата в Симеоново” (макар и не от факултета за държавна сигурност) е фигурата, който най-страстно ще ни обяснява, че се срамува от толкова много бивши служители на службите сред посланиците?
Но тези въпроси са само част от тази толкова печална ситуация. Защото всъщност отново имаме действие на правителството, което компрометира самото себе си, както и държавата. Нима така се сменят посланици? Също както със скандала около отзоваването на посланиците в САЩ и в Турция около изборите, сега отново се прави публичен скандал. Нито една уважаваща себе държава не постъпва по този начин. Ако искате да смените посланик – направете го дискретно, без да вдигате шум и още по-малко – без да се обръщате към чужди политици за подкрепа в действията си.
На второ място, нима колективното обвинение към въпросните посланици, че са били сътрудници на службите (най-често на разузнавателните български служби) не е смешно? Та само бегъл поглед върху книгата на носителя на „Пулицър” Тим Уайнър „Наследство от пепелища: историята на ЦРУ” ни дава многобройни примери на посланици на САЩ, направили преди това кариерата си именно в ЦРУ? Е, ще кажете, ама тези, нашите, са били служители на комунистическите тайни служби. Да, но на българските. Много по-важното е, да не са били служители на чуждестранните тайни служби. Тези дипломати досега не са ли били лоялни към България? Именно сега, през тези последни двадесет години? Какво обвинение конкретно към тях или някои от тях може да се отправи? Нима сред тях не е имало и посланици, които по съвсем други причини някога са били вербувани-шантажирани?
Изобщо, поредната истерична операция на колективното вменяване на вина. Защо, например, не се видят атестациите на тези дипломати – ами ако те са отлични, ако те правят или са правили всичко, което се очаква от представител на българската държава? По-добре атестирайте сегашната им работа, отколкото да ги отстранявате по критерий, който не се отнася до професионалните им качества или до тяхната лоялност. От друга страна се питам, колко от получилите агреман в София чуждестранни посланици са имали предишна кариера в разузнаването? Не знам, но съм сигурен, че нито едно чуждо правителство няма да ни каже това.
Още по-необясними са твърденията от типа, че Първанов бил чадър на кадрите на ДС в дипломацията. Но той е президент вече 10 години и назначава посланиците като такъв. Само че може да назначава за посланици само онези, които му се предлагат от правителството, не президентът определя, кой да е посланик, а правителството. И всяко правителство по ред има възможността да прави това в своя мандат.
Забъркахме пореден скандал, изходът от който е като цуг цванг в шахмата – всеки ход е вече погрешен. Ако отзовем посланиците, новите трябва да са луди, за да дават каквато и да е информация на разузнаването. Ако не ги отзовем, международните ни партньори ще гледат с удивление, как едновременно компрометираме дипломатите си, и как едновременно нищо не правим по въпроса.
Честно казано никак не очаквах, че такава лустрационна истерия ще се развихри двадесет години след началото на промените.
Антоний Тодоров 
Е, г-н Тодоров, отговорът на повечето от въпросите, които Вие задавате (реторично) е ясен и очеваден – така се захранва популизмът. Това правителство дойде на власт и се държи единствено от популизма! За това трябват сензации(допустими са всякакви идиотизми). А най – лошото е че на обществото май това му харесва.
А, най важната работа на един дипломат е да работи в полза на родината – страната, която го изпраща. Повечето от набедените хора са вършили именно това(пред вид факта, че са били свързани най-вече с Първо главно – Разузнаването). А в някои държави за такива работи биха им дали награди. Но не в нашата, за всеобщо съжаление и срам!
ХаресвамХаресвам
Безпрецедентна ситуация е това правителствено решение. Управляващите не предлагат логично аргументирано обяснение за подобни действия. Демонстрират крайно реакционна позиция без да могат да обяснят на каква партийна, идеологическа, политическа, управленска и т.н. позиция и концепция е базирана. Дефинират принадлежността към ДС като, най-лаически казано, лоша и грешна и понеже са в дясно на политическия спектър, подобно на другите десни у нас трябва да са против и да го демострират радикално. Това най-малко говори за пълна профанност в политическото поведение. Няма и помен от държавническа позиция и мислене, които се предполага, че са характерстика и функция на управляващите. Отсъства всякаква държавническа далновидност за разграничаване на събитията и техните стойности и значения в партиен и общодържавен план. Никакво държавническо мислене, при това прозиращо и на база проблеми в стратегиските управлениски постановки. Ето и пример: Назначава се Божидар Димитров за министър без портфейл пак след като заради агентурно минало не е назначен за министър на културата. Постът му обаче се занимава с проблематика досега в голяма степен неглижирна от предишни правителства. Можем да приемем явно, че щом се назначава министър за проблемите на българите в чужбина, значи това е стратегически важно за правителствената политика. И все пак този човек е принуден да подаде оставка, защото иначе е изключение от правителствените действия към дипломатите с агентурно минало. Не за несправяне с работа напуска Божидар Димитров, според правителството, а за да не е прецедент и изключение. Това са и аргумените на премиера. Що за управленска обосновка на взето държавническо (относно дипломатите) решение. И що за обосновка за отказване от министър, който очевидно води добре избрана от правителството политка, която би трябвало да е част от управленска стратегия и като такава не би могла, в нормани условия на управленската логика, да е жертва на някакъв вид българска дясна демагогия, която не почива на реални политики. И всъщност кога ще спре нашата политическа практика да е заложник на доказването, колко демократична и антисоциалистическа е, вместо на преден план да сложи конкретните политики и стратегии за управление и с тях едни по актуални средства за идентифициране, различни от антикомунистическия реакционизъм…
ХаресвамХаресвам