Интелектуалците и ДС

Не мислех да пиша по тази тема. Някак си ми се струваше, че е закъсняло нейното обсъждане, че трябваше да го направим (ние, колективно, като част от интелектуалната общност) много по-рано. От друга страна някак си не се чувствам и много подготвен, защото въпросът не е просто политологически, а ангажира много силно и морална страна, в чието обсъждане се чувствам лаик. Не защото нямам някакво мнение, а защото не съм сигурен, доколко това мое мнение ще е дълготрайно.

Темата е бодлива, дори и двадесет години след събарянето на Берлинската стена. Подхващаме я, обаче, не защото именно сега е станала толкова актуална, а защото е отклик на работата на Комисията по досиетата (така и не мога да възпроизведа дългото й сложно име). Става така, че всяко нейно действие сякаш отваря наново „кутията на Пандора”, показва ни нови страни на едно близко минало. Ще кажа, че историците едва ли чакат поредната порция „разкрития”, за да се произнесат върху времето на комунизма. Научаваме детайли, които едва ли ще променят радикално вече познатата картина. Но не това е интересното в случая.

Интересното в случая е свързано с една кръгла маса в Червената къща в София, озаглавена „Интелектуалците и ДС”. Не можах да ида на нея, имах други заетости, но по-скоро не бях сигурен, дали искам да ида. И причината беше, че подозирах една, според мене очевидна, опасност, планираната като интелектуален публичен дебат „кръгла маса” да се превърне в другарски съд, в място на изливане не само на натрупани фрустрации и разочарования, колкото място за колективно практикуване на ритуала на осъждането, който някак чудодейно трябва да пречисти участниците (или поне повечето от тях).

Признавам, не обичам другарските съдилища – смятам ги да реликти от друга епоха – и съм толкова повече учуден, че нищо не е алармирало предварително организаторите на тази „кръгла маса”. Не, идеята никак не е лоша, само че нито времето ми се стори подходящо (вече казах), нито мястото (с неясна идея, дали дебатът е ограничен от местата в залата или се мисли като ограничен именно в определена интелектуална среда).

Какво се е случило на „кръглата маса” научих от колеги и приятели, били на мястото. Така че нямам право да съдя за мероприятието – не съм бил там. Ще предложа малко разсъждение по темата, макар през последните двадесет години да имаше толкова много (дали е било недостатъчно?) говорене по въпроса, че изпитвам страх, дали изобщо трябва и аз да кажа нещо.

„Интелектуалците и ДС” е формулировка, която непременно ги разграничава. Може би „Интелектуалците в ДС” също е тема, достойна за обсъждане. Но именно последното се мисли като неприемливо, затова и не си представям темата да може да се формулира по този начин. Както вече повечето знаем, особено след интересното изследване на Момчил Методиев „Машина за легитимност: Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава”, ДС е сложна и разклонена система, изпълняваща различни функции и работеща на различни равнища. В нея са назначавали / подбирали различни и разнообразни хора, вероятно и интелектуалци. При това не само като „нещатни сътрудници”, а и като кадрови служители. Но, ще кажете, в такъв случай качеството на интелектуалеца се изгубва безвъзвратно, защото, както вероятно пишат повечето работещи по темата, интелектуалец означава на първо място опозиция на властта. Не знам, може би ДС е имала нужда и от такива хора, ако наистина е имала за задача да се грижи за сигурността на властта (държавата). Това е по повод на скритото в самата формулировка на темата гледище за ДС като са съсредоточие на абсолютно зло. Това последното е несъмнено легитимна гледна точка, но тя е аксиологична, а все още не аналитична.

Въпросът, очевидно е, можем ли да обясним, да разберем и да оправдаем сътрудничеството на интелектуалците с ДС.Мисля, че можем да го обясним, още повече, че днес имаме достъп и до архивите – една толкова силно интегрираща власт като тази в комунистическата държава, е имала нужда от контрола / участието на интелектуалците. Можем ли да го разберем? Вероятно да, но непременно трябва да си даваме сметка за твърде различните случаи, когато говорим с толкова общите термини на „сътрудничество на ДС”. Едни са го правили за облаги (може би съмнителни, но смятани за важни). Други са го правели по принуда (всеки човек може да бъде изнудван с нещо, единствено хората без близки, без приятели, без нищо, на което силно държат в живота, не могат да бъдат изнудвани). Трети са го правили в замяна на много важна услуга (здраве, живот, знае ли човек). Четвърти са го правили, защото не са виждали нищо неприемливо да работят по някаква по-специална изследователска тема или нещо свързано с тяхната професия. Пети са го правили и като желание да използват властта за разчистване на някакви свои, лични сметки. Най-сетне може би някои са го правили с пълното убеждение, че така е правилно.

Комисията по досиетата, следвайки закона, прави едно единствено нещо – обявява сътрудниците на ДС, без да е задължена да дава подробности за характера на това сътрудничество. След като не знам това, питам се, имам ли правото да съдя когото и да било? Разбирам позицията на онези, които като близки приятели биха поискали обяснение от онези, които по една или друга причина са се оказали сред сътрудниците на ДС. Разбирам също така и позицията на онези, които биха им поискали сметка като лично пострадали от ДС.

Трудно разбирам, обаче, една обща морализаторска позиция на останалите. За  себе си мисля, че в момента няма да се включа в групата на заклеймяващите. И най-важният ми аргумент за това е, че не познавам човек (имам предвид и себе си), който да няма поне един скелет в гардероба. Днес е на мода (а и е лесно) да заклеймяваме този или онзи за сътрудничество на ДС. Правим го със страст и убеждение, като абсолютно невинни! Значи ли това, че искрено си вярваме, че никога, ама наистина никога, не сме вършили нещо, от което после да не сме се срамували (дори и то да е останало неизвестно за публиката)? Значи ли това, че никога не сме извършили някоя мъничка подлост, и то не една, споменът за която и до ден днешен ни кара да се изпотяваме със студена пот? Нима всички ние сме ангели небесни, без никакви недостатъци? Хайде де! Няма да съдя лично никого, защото не мисля, че имам моралната позиция да го правя. Но няма да искам публична mea culpa от хора, за които в крайна сметка знам твърде малко.

Нещо повече, днес, двадесет години по-късно, предпочитам да съдя хората по онова, което са правили именно през тези двадесет последни години. Това е дълъг период, достатъчен, за да покажеш, какъв си, какво можеш и как го правиш. Предпочитам да съдя днес по това, не толкова по нещо отпреди 30-40 години. Стига да не става дума да извършено престъпление, за което няма давност. Но това е съвсем друг проблем.

И още нещо, в сегашното говорене по темата „интелектуалците и ДС” усещам едно по-особено морализаторско говорене. Не от онези, които по една или друга причини са били жертви на политически преследвания (често те са по-толерантни), не от онези, които по една или друга причина са избегнали да бъдат въвлечени във водовъртежа на „службите” (има много хора с такъв шанс в живота, но именно шанс бих го нарекъл). Става дума за морализаторско говорене по-скоро от по-млади интелектуалци,  които заемат позата на „невинни по презумпция” (т.е. заради възрастта си). Само ще припомня, че никой не избира, кога и къде да се роди. Но нещо в такава позиция особено ме натъжава – защото усещам в това една нова идеологическа непримиримост, сравнима вероятно с идеологическата непримиримост на едно отминало време, например от 1952 или 1969 г.

Ако правите публичен дебат, той трябва да е свободно място (форум) за изразяване на различни (именно различни) мнения, а не трибунал за публично заклеймяване на една предварително посочена като неприемлива позиция. Нито парад за стигматизиране на виновниците, класически ритуал за масово пречистване от греховете.

Знам ли, какво бих направил тогава, ако от ДС биха ме притиснали с някой от моите скелети в гардероба? Или просто ме бяха шантажирали с нещо, което смятам за важно лично за мене? Или просто ми бяха предложили изглеждаща напълно нормално работа в ситуация, когато съм чакал дълго така и неслучило се назначение другаде? Ако това се е случило през 1964, 1979 или 1983 г.? Честно казано, не знам, какво бих направил. Тогава падането на Берлинската стена не изглеждаше  възможно, повечето от нас очакваха, че ще завършат живота си в системата. Затова отказвам да съдя морално, нека това оставим на личната съвест, на близките, на приятелите и на пострадалите. Както и нека изоставим морализаторския тон, той често прикрива други скелети в гардероба.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Интелектуалците и ДС

  1. Емил Григоров каза:

    Антоний, здравей!

    Прочетох и този ти текст със същото удоволствие, с което съм прочитал десетки други твои текстове. И макар с присъщата ти деликатност да не споменаваш имена, не ми беше трудно да се разпозная във фигурата на „младите морализатори“. Това не ме засегна ни най-малко, защото в общи линии е вярно. Бих уточнил само, че се опитвам да мисля и пиша като моралист, а не като морализатор, а ти си последния човек, на когото ще тръгна да обяснявам къде е разликата между двете позиции. Много държа именно пред теб да заявя, че единственото, от което се ръководех, вземайки отношение по случая Богдан Богданов, беше да инициирам етически, а не политически дебат по темата „Интелектуалците и/в ДС“. И отново ти си последния човек, на когото ще тръгна да обяснявам къде е разликата между двата формата. Питам те съвсем наивно: 1) мислиш ли, че един такъв дебат е уместен?; 2) смяташ ли, че той може да се случи в България? и 3) възможно ли е той да се води, така да се каже, хладнокръвно, без ценностни съждения относно конкретни индивиди?

    С още по-голямо уважение от преди,

    Емо Григоров

    Like

    • Antony Todorov каза:

      Здравей Емиле! И аз чета с удоволствие твои текстове. Първо, бих искал да те уверя, че изобщо нямах предвид точно тебе в този текст, така че не се разпознавай в него. Но разбираш, каква позиция имам предвид, като казвам „млади моралисти“. Аз живях в това време и знам за какво говоря, пък и имам познати и приятели, които не са имали шанса като мене да останат настрана от ДС. Мнозина от тях са свестни хора и патосът ми е, че предпочитам да съдя за тях от направеното през последните 20 години, защото тогава сме имали шанса да можем да избираме. Иначе съм съгласен с тебе, че е нужен честен разговор по този въпрос, макар да смятам, че е позакъснял.

      Like

  2. Супер статия :))) За първи път влизам тук и искам само да ви поздравя за труда – яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често :))

    Like

  3. Поздравления за позицията!

    Like

  4. Ивка Цакова каза:

    Поздравления, Антоний! Много искрени, но и дълбоки са твоите размишления по темата. И толкова човечни… В същото време проявяваш и взискателност към въпросните интелектуалци по повод постиженията им в условията на свобода. Харесва ми твоята позиция и ще я разпространявам сред студентите.

    Like

  5. Темата наистина е бодлива, въпреки, че са минали цели двадесет години след събарянето на Берлинската стена. Но с течение на времето научаваме детайли, които едва ли ще променят радикално вече познатата картина.Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава, ДС е сложна и разклонена система, така е ,която трябва да изпълнява различни функции и работеща на различни равнища. В нея са били назначавали подбирали различни и разнообразни хора, вероятно и интелектуалци.Има страшно много неща, които още не знаем, а за други не са подтвърдени.Статията дава началото на нови теми, надявам се да не спирате да публикувате за нас.Дано да има такъв публичен дебат, в който да могат да се включват всички с мнение по въпроса.

    Like

  6. Peter каза:

    Viarno e, che ima mnogo malko sluchai, kogato satrudnici na DS mogat da badat opravdani.
    Tova zavisi ot sluchaia konkretno.
    I viarno e, che ne mozhe da badat sadeni moralno tezi, za koito ne se znae poveche.

    No se pita: a zashto ne nauchite poveche? Za vremeto, koeto izpolzuvate da zashtivatae tezata, che ne bihte vzeli reshenie, mozhe da prochete originalni arhivni dokumenti, kakto i nauchni statii po vaprosa. Tova shte vi ubedi che mnozinstvoto ot donosnicite sa bili podletsi, tova koeto sa napravili e da varviat pres trupovete (prenosno) na svoi kolegi, priateli I rodnini.

    Po nikakav drug nachin ne mozhe da se obiasni neutralnata vi pozicia za neznanie I nevezhestvo.
    Po tazi logika Hitler I natzizmat ne biva da se zakleimiavat, zashto ne znaem dostatachno za tiah, taka li ? Ili prestapleniata na Stalin sa storeni s dobra umisal ?

    Takava neutralna pozicia za uchen, koito se zanimava seriozno s nauka zvuchi samo kato edno prikritie na istinskata vi pozicia, koiato opravdava idealnia tip (vav Veberovia smisal) na donosnika-podlets. Da, ne vsichki sa mrasnitsi I podletsi, no poslednite sa bili izkliuchenia. Povecheto zasluzhavat prezrenie za podlite donosi motivirani ot oportiunizam, ako darzhim da badem spravedlivi dokrai. A ako ne ste spravedlivi i otkroveni, ne mozhe da ubedite nikogo, che ste prav.

    Like

    • Antony Todorov каза:

      Не възнамерявам да убеждавам никого, че съм прав. Просто смятам, че не съм в позицията да обвинявам никого. Както и мисля, че ако не съм бил лично аз вербуван за сътрудник, то е защото просто съм извадил късмет. Но не приемам вашия назидателен тон на човек, който знае всичко по въпроса (аз не знам всичко). Позицията ми не е неутрална и по никакъв начин не приемам да ми приписвате, че се отнасям неутрално към Хитлер! Но не забравяйте също така: „Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.“ (Йоан 8:7)

      Like

  7. Peter каза:

    Kvalifikatsiata na moia ton e vasha lichna interpretatsia, imate pravo na takava, dori i da e pogreshna. Reshenieto za priemaneto, e sahto chast ot lichnata vi svoboda, no ne e argument vav vasha polza.

    Otgovariam vednaga na citata ot bibliata. Posetih edna tsarkva neformalno i se zachetoh v KINGS 2. Ot Kings 2:24 ne mozhe da se zakliuchi, che bibliata ni uchi da proshtavame, nali ?
    Po sluchainost, sled kato izleznoh, vidiah nablizo che shte ima sluzhba s hor v edna druga carkva.
    Ot liubopitsvo vleznoh. Pak po sluchainost edin ot textovete beshe ot Kings 2.
    No ne prochetoha 21-24, a samo 21-22. Kato si spomnih 21-24, ne mi haresa licemerieto na bogosluzhitelite. Tova pokazva kakvo oznachavat citati, izvadeni ot konteksta.
    Eto i textovete: Kings 2:21-24
    21 Then he went out to the spring and threw the salt into it, saying, “This is what the Lord says: ‘I have healed this water. Never again will it cause death or make the land unproductive.’”
    22 And the water has remained pure to this day, according to the word Elisha had spoken.
    23 From there Elisha went up to Bethel. As he was walking along the road, some boys came out of the town and jeered at him. “Get out of here, baldy!” they said. “Get out of here, baldy!”
    24 He turned around, looked at them and called down a curse on them in the name of the Lord. Then two bears came out of the woods and mauled forty-two of the boys.

    >>>не приемам да ми приписвате, че се отнасям неутрално към Хитлер
    Ne chetete vnimatelno, a se poddavate na emociata – as kazvam: „ne biva da se zakleimiavat“, imeto vi ne e spomenato v prav tekst. No kakto se kazva, guzen negonen biaga – za Stalin nishto ne spomenavame, samo Hitler ne mozhe da bade opravdan. Ako prodalzhim logichno: Nie, balgarite sme bili saiuznici na Hitler, no ne savsem, ne sme prashtali evrei ot Balgaria v lagerite.
    V sashtoto vreme v okupiranite ot nas teritorii, narecheni Tsarstvo Bulgaria, evreite sa bili tovareni na vlakovete kam peshtite, nali ? Ama tova ne go znaeme, zashtoto ni e neudobno i ne ni iznasia.

    Ako schitate, che zaemaneto na aktivna grazhdanska pozicia e „osazhdane“ i ako mozhe da tarpite lazhite i podlostite, kato se prikrivate zad neznanieto, tova e drug vapros. Obiasnieto e drugo: prosto ne vi ustroiva da se obiavite sreshtu tezi, koito vi plashtat (naprimer rektora na NBU-razkrit satrudnik na DS), zashtoto ako vi uvolniat, niama kade da si namerite rabota – navsiakade kliuchovite pozicii v akademiata se darzhat ot hora na DS i tehnite protejeta (poslednite mozhe i da ne sa s dosieta).

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s