За атентатите в Норвегия и българските форуми

Очевидно имаме дълбоки комплекси, след като не можем да разберем, за какво всъщност става дума, когато говорим за тероризъм. Вижте три постинга. Първият е във Фейсбук и по повод на самоличността на установения терорист в Норвегия пише: „Как ли са се зарадвали левичарите по света. Рус и синеок:)” (това е от М.В.). Вторият е също оттам: „ама разбира се, че ще е ултрадесен, ще слуша класика и ще чете Кант! те десните с техните превземки, сребърни прибори и сложни предпочитания са си едни масови убийци всички:-))) или поне – неприятни персони, няма спор, с всичките си специализации в чужбина, езици, градскост и претенции. гадове сме си и туй то!:-)))” (от И.А.) Третият е от форума на Mediapool – припомня атентата от църквата Света Неделя от 1925 г.: „извършителят Марко Фелдман! основното ядро на комунистите в БГ преди 9.9.44 са юдео хазари преди всичко масони и после комуноиди!” (авторът е анонимен, пък е и объркал името на Марко Фридман).

Разбира се тези постинги не изчерпват съдържанието на множеството реакции на атентатите и масовото убийство в Норвегия, но са показателни. Те издават комплекси, силни, разяждащи, непреодолими. Първият бих го нарекъл „комплекс на неприемливата вина”, в случая споделян от хора, които смятат себе си за десни по убеждение. Смесването на десните убеждения с ултрадесните идеологии е проява на такъв комплекс, който се гради и на убеждението, че да си десен е нещо позитивно, хубаво, модерно (или ако щете градско, напредничаво, образовано). Това убеждение върви у нас заедно с друго – левите са, обратно, нещо лошо, архаично, назадничаво, „селско”, примитивно, необразовано. Затова е толкова странно, някак си неприемливо, нечестно, норвежкият терорист да е десен, пък макар и крайно десен националист (една близка квалификация би била просто неонацист – то и сред онези нацисти е имало добре образовани градски интелигенти, свирещи Моцарт и четящи Кант, за което, впрочем, Моцарт и Кант нямат никаква вина). Затова и „разните левичари” трябва да се радват”!?

Вторият комплекс е по-архаичен, той е всъщност комплекс за национална малоценност. Напомнянето на атентата от 1925 г. в София, като терористичен акт от подобен характер, изглежда малко неуместно, но все пак е въпрос на мнение. По-същественото е напомнянето на това, че единият от извършителите евреин (всъщност като преки извършители са осъдени на смърт 9-има, някои вече убити, а други – задочно, от тях 8 не са евреи). Анонимният автор на постинга, обаче, изцяло се вписва в една до болка позната и често и днес преповтаряна версия за „юдео-масонско-болшевишкия” заговор. С други думи – норвежкият атентатор не е толкова крайно-десен, но е масон, което няма как да не го причисли към „вечните заподозрени”. В България и днес има неонацисти (или сродни), които упорито търсят индоевропейските корени на древните българи и също така упорито отричат както някакво родство с тюрките (сякаш е нещо срамно), така и славянските основи на днешните българи (за да сме далече от Русия). Това, последното, се споделя и от много иначе интелектуалци, които се смятат за хора с десни убеждения. Но това не ги прави непременно десни екстремисти като атентатора в Норвегия.

Изобщо, ляво или дясно има смисъл само ако става дума за демократични държави, за екстремизмите това разграничение няма особено значение. Което означава, че ако си десен, не си непременно неонацист, както и ако си ляв, не си непременно неосталинист. Това, последното, мнозина от десните, май не приемат, но никой не е съвършен!

Колкото до тероризма, хубаво е винаги в този случай да правим някои разграничения. Първото е, че контекстът на терористичния акт е много важен. Едно е тероризъм в условията на авторитарен режим, който не оставя много възможности за проява на недоволството, друго е тероризъм в демократична система, където на практика всяко различие може да се изявява публично. Само като пример: когато през 1970 г. ЕТА уби с бомбен атентат Кареро Бланко, наследникът тогава на диктатора Франко, световното обществено мнение не заклейми атентаторите; когато ЕТА продължи да убива държавни служители след установяването на демокрацията в Испания, всички ги заклеймиха и обществената им подкрепа на практика изчезна.

Колкото до сравнението с Марко Фридман, пред съда той ясно съзнава, че е убил невинни хора, давайки да се разбере, че разглежда това като лична безизходица. През 1925 г. в България действа Допълнението на Закона за защита на държавата, което е със сигурност извънредно законодателство. Норвежкият атентатор, ако се вярва на адвокатът му, е заявил, че стореното от него убийство е било необходимост, за което той не съжалява. А днешна Норвегия е една от малкото държави, където човек едва ли може да види въоръжена полиция по улиците (освен ако някой не е взривил бомба в правителствения квартал). Не знам дали това са важни различия, но са различия, които не ни дават лесно основание да сравняваме Фридман от 1925 г. с Брайвик от 2011 г.

Също така трябва да различаваме терористичен акт, който цели да убие анонимни човеци, по логиката „все едно кой”, от терористичен акт, който цели да убие деспота или неговите верни служители. Е, малко пресилвам, разбира се, но все трябва да има някаква разлика. А колкото до самоубийствените атентати, едно е да се самозапалиш без други да пострадат, макар и на публично място (като Ян Палах, например), друго е да се самовзривиш със съзнанието, че целта ти е да убиеш заедно с това и много други (а те могат да бъдат всякакви). Във всеки случай тероризмът е показателен за болест на обществото – не може нормални хора да бъдат докарани до такова състояние, когато са склонни да убиват напосоки, включително себе си.

За да приключа с норвежкия случай, само ще отбележа обратът на интерпретациите – мнозина очакваха това да е поредният терористичен акт на отмъстителни ислямисти. И затова толкова се учудиха, че това е по-скоро случаят „Оклахома” – терористичен акт от страна на десен екстремист. Нищо не е съвършено, нали? Което иде да покаже, че ако сериозно говорим за тероризма в днешния свят, не трябва да се втренчваме непременно в ислямския свят. По-добре е да наблюдаване ставащото в нашия европейския и западния свят – там е „заровено кучето”.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to За атентатите в Норвегия и българските форуми

  1. Да, факт е, че личността на атентатора не пасва добре в установените клишета като ляв екстремист или ислямски фундаменталист.

    Да видиме какво ще покаже разследването, аз съм любопитен да науча повече за миналото, личността и най-вече мотивите на извършителя.

    Like

  2. militero каза:

    Много интересна статия и блог.

    Моето лично мнение е, че ако трябва да се търси исторически паралел, то Оклахома вероятно е най-близко до ума, но контекста е различен. Докато в конкретния случай става дума също за „крайно-дясно“, то то е съвсем различно – борба против мултикултурализма, защита на „европейските християнски ценности“ от злите мюсюлмани и социалистическата върхушка, която според същите хора се е съюзила с мюсюлманите и т.н. Това е цяло течение в Европа. Докато Оклахома – борба против централизираната власт, самия атентат е отговор, отмъщение (Уейко), призрака на правителството, което иска да отнеме оръжията на народа, потъпквайки 2-рата поправка. Крайно-дясно е общо понятие, обобщаващо различни екстремистки точки.

    Like

  3. Здравейте!
    Доц, Тодоров, преди всичко – поздравления за хубавия пост!
    Позволявам си да обърна внимание на Вашите читатели на този текст, който анализира по-дълбоките причини за възхода на неонацизма, а също така и неадекватната покана от страна на БНР Вл. Чуков, арабист, да коментира събитията в Норвегия:
    http://baidalai.org/?p=1493
    Срещу мен вече започнаха да се леят комплименти като „ислямо-идиот“ и обвинения, че методиката не била читава, защото не знам какво, но е показателно изследването на ФБР и Европол, показващо, че 99% от атентатите в Европа и САЩ не са дело на ислямисти:
    http://mkaragyozov.blogspot.com/2011/07/99.html
    Успешна седмица!

    Like

  4. militero каза:

    Да, изследването на ФБР наистина показва това, тъй като мятане на камъни по прозорците на МакДоналдс (присъства в списъка с атентати на изследването) и писане на графити от еко-активисти юридически се третира като тероризъм. В действителност, 93,8% от жертвите на тероризъм в САЩ от 1980 до 2005 са жертви на ислямизъм според данните на ФБР. Въпрос на гледна точка. Според извършителите и броя на убитите :
    93.81% ислямски фундаменталисти
    5.69% крайно десни – расисти, християнски фундаменталисти, анти-федералисти
    0.31% крайно леви – комунисти, анархисти и латиноамерикански националисти
    0.09% еврейски фундаменталисти
    0.06% арменски националисти
    0.03% други (ядрено разоръжаване)

    Like

  5. Lyubomir Sirkov каза:

    Очевидно, без емоции няма как да се мине, но все пак, след емоциите (или поне след първите емоции), е време да дойде ред и на спокойния, трезв анализ.
    Да, каквото и събитие да разтърси света, винаги най-силно е изкушението да започнеш да търсиш прилики с минали събития. И който търси – намира. Такива прилики винаги има – които и две епохи да вземеш, винаги ще намериш някакви прилики между тях.
    Но по каквото и да си приличат две исторически епохи (и събитията в тях), винаги в крайна сметка по-важно се оказва онова другото – по което те се различават една от друга.

    Затова все пак трябва да уточним: за разлика от много предишни случаи на масови огнестрелни убийства от единичен извършител (в САЩ и на други места), случаят в Норвегия е коренно различен. При предишните масови убийства самият извършител предварително е решил, че той самият също ще умре, и затова убива – за да нанесе колкото се може повече вреда на този свят, който го кара него самият да умира. В Норвегия случаят е коренно различен – извършителят там няма намерение да умира, а да живее. Съдебната система там, включително и със своята либералност, му осигурява тази възможност. Нещо повече – самият извършител разглежда своите петъчни действия не като единичен и окончателен акт, а точно обратното – като част от някаква дългосрочна борба.
    Основното при Брайвик е, че той е против исляма. И е против исляма от гледната точка на европеец (а не толкова на християнин – собствената му християнска религиозност е по-скоро слабо проявена – това личи от писанията му.). При това неговото понятие за “Европа” е много по-широко от “страни-членки на ЕС”. Така че за него е важно кои са против исляма – всичко останало за него има второстепенно значение. Никакви изявления няма у него срещу гърци, сърби, или други европейски народи. Да, той заявява, че се гордее със своите “викингски” корени – но не отрича корените на никой друг народ. Нещо повече – той не отрича и никоя друга религия (освен исляма) .
    Интересно е да се отбележи, че Брайвик употребява “културен” както в собственото си самоназвание (“култур-консерватор”), така и в термина, с който той назовава своя враг (“култур-марксизма”). Т.е. за него това е борба на територията на културата, това е борба за културата (а не за територии, примерно).
    В случая обаче е важно да се проумее, че Брайвик не набляга на изкючителността на своята култура – напротив, той е готов за съюз с всеки “култур-консерватор”, от всеки народ. Това става съвсем ясно когато той разказва как са започнали неговите контакти с други консерватори в Европа: “Аз влязох в контакт по интернет със сръбски културни консерватори. Този първоначален контакт в крайна сметка доведе до мои контакти с няколко ключови личности от цяла Европа… ” По-нататък в текста си той изрично споменава, че той и неговите съмишленици нямат проблем в хода на борбата с исляма да влязат в сътрудничество и с не-европейци, като изрично споменати са: “не-европейски християни, хиндуисти или будистки националисти”. (Разбира се, всичко това засега ни е „известно” само по разпространения от него самия текст – онзи голям файл с „2083” в заглавието. Напълно е възможно голяма част от това, което разказва за себе си, просто да е измислица.)
    Друга важна особеност: Брайвик не смята своите действия за някакво “окончателно решение” – напротив, той изрично подчертава дългосрочния характер на усилието (с хоризонт до 2083 година). Така че той не смята своите индивидуални действия нито за решаващи, нито за определящи за целия този предстоящ период.
    И не разчита на “държавата”, поне в обозримо бъдеще. Според него, днешните “режими” в Европа ще си останат същите (т.е. от враждебния нему тип – “култур-марксистки”) поне до 2030 г. – и борбата за свалянето им (и заместването им с тяхна “култур-консервативна алтернатива”) може да продължи до 2070-2080.
    Това са основните характеристики на идеологията на Брайвик.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s