За атентатите в Норвегия и българските форуми

Очевидно имаме дълбоки комплекси, след като не можем да разберем, за какво всъщност става дума, когато говорим за тероризъм. Вижте три постинга. Първият е във Фейсбук и по повод на самоличността на установения терорист в Норвегия пише: „Как ли са се зарадвали левичарите по света. Рус и синеок:)” (това е от М.В.). Вторият е също оттам: „ама разбира се, че ще е ултрадесен, ще слуша класика и ще чете Кант! те десните с техните превземки, сребърни прибори и сложни предпочитания са си едни масови убийци всички:-))) или поне – неприятни персони, няма спор, с всичките си специализации в чужбина, езици, градскост и претенции. гадове сме си и туй то!:-)))” (от И.А.) Третият е от форума на Mediapool – припомня атентата от църквата Света Неделя от 1925 г.: „извършителят Марко Фелдман! основното ядро на комунистите в БГ преди 9.9.44 са юдео хазари преди всичко масони и после комуноиди!” (авторът е анонимен, пък е и объркал името на Марко Фридман).

Разбира се тези постинги не изчерпват съдържанието на множеството реакции на атентатите и масовото убийство в Норвегия, но са показателни. Те издават комплекси, силни, разяждащи, непреодолими. Първият бих го нарекъл „комплекс на неприемливата вина”, в случая споделян от хора, които смятат себе си за десни по убеждение. Смесването на десните убеждения с ултрадесните идеологии е проява на такъв комплекс, който се гради и на убеждението, че да си десен е нещо позитивно, хубаво, модерно (или ако щете градско, напредничаво, образовано). Това убеждение върви у нас заедно с друго – левите са, обратно, нещо лошо, архаично, назадничаво, „селско”, примитивно, необразовано. Затова е толкова странно, някак си неприемливо, нечестно, норвежкият терорист да е десен, пък макар и крайно десен националист (една близка квалификация би била просто неонацист – то и сред онези нацисти е имало добре образовани градски интелигенти, свирещи Моцарт и четящи Кант, за което, впрочем, Моцарт и Кант нямат никаква вина). Затова и „разните левичари” трябва да се радват”!?

Вторият комплекс е по-архаичен, той е всъщност комплекс за национална малоценност. Напомнянето на атентата от 1925 г. в София, като терористичен акт от подобен характер, изглежда малко неуместно, но все пак е въпрос на мнение. По-същественото е напомнянето на това, че единият от извършителите евреин (всъщност като преки извършители са осъдени на смърт 9-има, някои вече убити, а други – задочно, от тях 8 не са евреи). Анонимният автор на постинга, обаче, изцяло се вписва в една до болка позната и често и днес преповтаряна версия за „юдео-масонско-болшевишкия” заговор. С други думи – норвежкият атентатор не е толкова крайно-десен, но е масон, което няма как да не го причисли към „вечните заподозрени”. В България и днес има неонацисти (или сродни), които упорито търсят индоевропейските корени на древните българи и също така упорито отричат както някакво родство с тюрките (сякаш е нещо срамно), така и славянските основи на днешните българи (за да сме далече от Русия). Това, последното, се споделя и от много иначе интелектуалци, които се смятат за хора с десни убеждения. Но това не ги прави непременно десни екстремисти като атентатора в Норвегия.

Изобщо, ляво или дясно има смисъл само ако става дума за демократични държави, за екстремизмите това разграничение няма особено значение. Което означава, че ако си десен, не си непременно неонацист, както и ако си ляв, не си непременно неосталинист. Това, последното, мнозина от десните, май не приемат, но никой не е съвършен!

Колкото до тероризма, хубаво е винаги в този случай да правим някои разграничения. Първото е, че контекстът на терористичния акт е много важен. Едно е тероризъм в условията на авторитарен режим, който не оставя много възможности за проява на недоволството, друго е тероризъм в демократична система, където на практика всяко различие може да се изявява публично. Само като пример: когато през 1970 г. ЕТА уби с бомбен атентат Кареро Бланко, наследникът тогава на диктатора Франко, световното обществено мнение не заклейми атентаторите; когато ЕТА продължи да убива държавни служители след установяването на демокрацията в Испания, всички ги заклеймиха и обществената им подкрепа на практика изчезна.

Колкото до сравнението с Марко Фридман, пред съда той ясно съзнава, че е убил невинни хора, давайки да се разбере, че разглежда това като лична безизходица. През 1925 г. в България действа Допълнението на Закона за защита на държавата, което е със сигурност извънредно законодателство. Норвежкият атентатор, ако се вярва на адвокатът му, е заявил, че стореното от него убийство е било необходимост, за което той не съжалява. А днешна Норвегия е една от малкото държави, където човек едва ли може да види въоръжена полиция по улиците (освен ако някой не е взривил бомба в правителствения квартал). Не знам дали това са важни различия, но са различия, които не ни дават лесно основание да сравняваме Фридман от 1925 г. с Брайвик от 2011 г.

Също така трябва да различаваме терористичен акт, който цели да убие анонимни човеци, по логиката „все едно кой”, от терористичен акт, който цели да убие деспота или неговите верни служители. Е, малко пресилвам, разбира се, но все трябва да има някаква разлика. А колкото до самоубийствените атентати, едно е да се самозапалиш без други да пострадат, макар и на публично място (като Ян Палах, например), друго е да се самовзривиш със съзнанието, че целта ти е да убиеш заедно с това и много други (а те могат да бъдат всякакви). Във всеки случай тероризмът е показателен за болест на обществото – не може нормални хора да бъдат докарани до такова състояние, когато са склонни да убиват напосоки, включително себе си.

За да приключа с норвежкия случай, само ще отбележа обратът на интерпретациите – мнозина очакваха това да е поредният терористичен акт на отмъстителни ислямисти. И затова толкова се учудиха, че това е по-скоро случаят „Оклахома” – терористичен акт от страна на десен екстремист. Нищо не е съвършено, нали? Което иде да покаже, че ако сериозно говорим за тероризма в днешния свят, не трябва да се втренчваме непременно в ислямския свят. По-добре е да наблюдаване ставащото в нашия европейския и западния свят – там е „заровено кучето”.