Новата истерия

Бързите антиромски мобилизации в страната след случилото се в Катуница трябва да ни накарат сериозно да се замислим за състоянието  на българското общество. Но не защото такива акции са новост или без прецедент – със съжаление трябва да констатираме, че, дори напротив, антиромските настроения все по-често се развиват като антиромски действия. Не е вече новост и мобилизацията с използването на съвременните социални мрежи в интернет или чрез мобилните телефони – новите технологии са именно технологии, средства, с които могат да се постигнат всякакви цели. Не е ново също така и това, че имаме несъмнено демократична мобилизация, но с антидемократични цели. ХХ век е пълен с подобни примери – на масова (и дори с демократични процедури) подкрепа за недемократични режими. Новото е, че става в началото на много важна предизборна кампания, едновременно президентска и кметска.

Ще кажете, че нищо в днешните мобилизации не носи расистки оттенък, че не са антиромски, а в подкрепа на жителите на Катуница. Все пак тревожното е, че един иначе криминален инцидент, убийство, което не изглежда нито планирано, нито подготвено, породи такава мащабна реакция. Макар да няма нищо общо, си спомням единствено за блокадата на центъра от таксиметрови шофьори след убийството на малкия Пепи в София през 2001 г. Но също така и мирните шествия след убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина в София през юли 2011 г. В реакциите, обаче, има съществени различия, а и вероятно мобилизиралата се публика също е различна. Днес, след Катуница, виждаме множество футболни фенове, скинари, националисти и неособено ориентирани тийнейджъри, които не правят мирни шествия, а, напротив, отправят явни закани за физическа разправа с ромите. Да не говорим за подпалването на имотите на цар Киро в Катуница. Доколкото имаше мирни шествия, те бяха доста бързо „замърсени” от антиромска реторика и от участници с откровени расистки настроения.

Около Катуница се смесиха два кръга от проблеми: сигурността на гражданите и уличната престъпност от една страна, и отношението към ромите – от друга. „Атака” ги обедини в едно – тия дни партията разпространи брошура, озаглавена „циганската престъпност – опасност за държавата”. Това е сборник с кратки текстове, напомнящи информационни съобщения от вестниците, които са датирани без да е посочен източник. Всички заглавия звучат еднакво: „Цигани обраха”, „Цигани убиха” и т.н. Всичко завършва с препечатка на статия на Волен Сидеров във в. „Монитор” от 2000 г. озаглавена „Циганизира ли се България?”, както и с нова негова статия, която обвинява всички правителства, че са сложили „политически чадър над ромската престъпност”. Всичко това е познато.

В случая има несъмнено две страни. От една страна една цяла общност, ромската, която в продължение на двадесет години е социално маргинализирана, така че днес има второ поколение, което почти не е ходило на училище и не е виждало никога родителите си да имат платена работа. Цяла една общност, която е станала зависима от държавните помощи и която вече е на път да забрави окончателно, какво означава да работиш срещу възнаграждение. Вината, обаче, не е изцяло нейна. Малцина са късметлиите сред ромите, които са успели да се изучат, и които някой е наел на работа. Повечето са останали зависими, включително, и което е дори по-страшното, от „ромските барони” (като цар Киро), които най-безжалостно експлоатират и държат в подчинение общността.

От другата страна са онези многобройни младежи, много от които непълнолетни, които пълнят антиромските протести и които без много да му мислят си поставят нацистки символи по татуировките, използват хитлеристкия поздрав, скандират антиромски лозунги. Тези младежи са част от нашето общество също. Повечето не са точно маргинализирани, дори напротив, имат семейства, които, поне материално, се грижат за тях. Повечето със сигурност ходят на училище и имат шансовете, когато завършат, да си намерят някаква платена работа или да подхванат, най-късметлиите, собствен бизнес. Но какво правят те в тази истерия? Кой ги е учил, образовал, възпитавал? Те несъмнено умеят да си служат със съвременните технологии. Но дали умеят да разсъждават съвременно? Какво им обещава днешното ни общество освен да консумират още повече (ако могат)? Защо подпалиха имотите на цар Киро, а не на някой от всеизвестните „олигарси”? Отговорът е прост – те, онези, са много силни и дори, в тайните мисли на мнозина от младежите, могат да бъдат модел за социален успех. Докато ромите са едно все пак безпомощно малцинство.

Катуница е симптом на сериозна обществена болест. И лечението не е в повече полиция или в разрешаване на убийството при самоотбрана, както поиска Волен Сидеров. Лечението не може да дойде от полицията, колкото и успешно да действа (добре е, че полицаите в Катуница бяха по-скоро сдържани).

От друга страна, това става в началото на изборната кампания. Това вероятно никак не е случайно. Дали пък някой не иска да покаже на цар Киро, че трябва много да внимава, за кого ще гласуват неговите хора, ако не иска нещата да излязат извън контрол. Това може да излезе на поръчителя много по-евтино – няма защо да купува гласовете на ромите, страхът е по силната „валута”. Остава да си зададем въпроса, кой би могъл да се възползва от това. Накратко – следете за изборните резултати в Столипиново и другите ромски махали.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s