13 причини, заради които ще гласувам

Приписват погрешно на британската анархистка Емма Голдман (1869-1940) фразата: „Ако изборите можеха нещо да променят, щяха да ги забранят”. Никъде не намерих такъв неин цитат, но дори да го е казала, се отнася за епоха, в която в повечето демокрации жените нямат правото да гласуват. От друга страна там, където изборите са били забранени, едва ли е станало по-добре, но може би са го направили, защото са се страхували, че изборите наистина могат нещо да променят. В сайта на анархистите в България „Хляб и свобода” прочетох в един текст, публикуван през 1999 г., следното” „Аз няма да гласувам. И не само защото не виждам достоен кандидат. И не само защото виждам, че „и едните и другите са маскари”, а защото знам, че самата система на парламентаризма е гнила и не може да доведе до нищо добро. Че тя е един инструмент за подтисничество и експлоатация.” Първата част на това размишление обобщава най-разпространените основания за негласуването – липса на достоен кандидат (или партия) или всеобща корумпираност на всички политически елити. Втората част е анархисткото разбиране за безполезността и дори вредността от представителната демокрация, основана на изборите.

Отдавна мислех да напиша текст под такова заглавие, но като изчетох горното, реших да се захвана за работа. Още веднага искам да заявя, че смятам да гласувам и  после да обясня, защо го правя.

И така, смятам да гласувам, защото:

1. Това е най-достъпният начин за участие на гражданите в политическия живот. Всички други изискват много по-сериозна инвестиция на усилия и време. А това означава и по-сериозен залог за участието.

2. Досега обичайно съм гласувал и вече имам дори навика да го правя. Не виждам основания именно през 2011 г. да променя тези си навици.

3. Нищо не ми струва да го правя, освен малко да се информирам, да помисля и в изборния ден да съм близо до някоя изборна секция, а не „за гъби”.

4. Повечето ми приятели също гласуват и намирам това не само за приемливо, но и за нормално. Не обичам да се изолирам от приятелите си, но и вероятно избирам приятелите си сред онези, с които споделям сходни разбирания за света.

5. Не искам да оставя да гласуват само поддръжниците на управляващата партия, защото и опозиционните партии трябва да знаят, на каква подкрепа разчитат. Не ми харесва играта, според която изборите са безсмислени, защото изходът им е ясен.

6. Децата ми ме наблюдават, как ще постъпя, и ако не гласувам, мога да ги подведа. Иначе се страхувам, да не им дам лош пример.

7. Искам и моят глас да участва в общата сметка, макар да става дума само за  един единствен глас. С какво другите, които ще гласуват, имат повече право за това от мене?

8. Знам, че това не са избори на най-добрия и най-симпатичния. Това са политически избори, което означава, че изразяваме отношението си към политическото развитие на страната.

9. Вече съм разбрал, че в политиката не избираме просто между доброто и лошото (щеше да бъде много лесно). В политиката най-често избираме между нещо не толкова добро и нещо по-малко лошо.

10. Дори и да не гласувам, пак нося отговорност за станалото, след като  съм го оставил съзнателно на решението на другите.

11. Изборите могат и да не променят нещата, но след тях нещата никога не са същите. Затова искам и аз да участвам.

12. Не искам да надделеят онези,  които продават гласовете си, а онези, които гласуват според своите разбирания.

13. Искам после да мога да търся сметка от политиците за онова, което правят или не правят. Иначе смятам, че не бих имал моралните основания да го правя.

Казано накратко, в днешната ситуация ми се струва, че да гласуваш е по-доброто решение.