Защо искам да съм „зелен октопод”?

„Орлетата”, както симпатично ги нарекоха някои журналисти, протестират няколко дни на Орлов мост в София срещу поредните, очевидно лобистки, поправки на Закона за горите. Движението е също така очевидно младежко (макар да има и неколцина по-възрастни), ентусиазирано, весело и симпатично! Дори да не си бил там – това се вижда от безбройните снимки и видеоматериали из интернет. Освен това движението е очевидно самоорганизирало се от хаоса на социалните мрежи. То иска нещо малко и ясно – да не се променя в интерес на строителите в горите един закон. За пореден път!

Протестът беше обявен за незаконен (виж министър Цветанов пред Mediapool от 16.06.2012), но също така и „в услуга на организираната престъпност”. За пример министърът дава нападението на телевизионен оператор от „криминално проявен” присъстващ на протеста. Други, сред депутатите от ГЕРБ, определиха протеста като „зелен октопод”, реанимирайки позамрялата теза от месец февруари 2012 г. И забравяйки, че именно това лансирано от угодни на правителството медии твърдение, публикувано в медиите, беше определено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) като “материал, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси” (Анелия Иванчева с нейния материал “Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg.).

Както е известно, „октопод” е метафора за сицилианската мафия – разклонена мрежа на организираната престъпност, с основна цел – незаконно печелене на пари. Гледах протестиращите на Орлов мост, определено напъвах въображението си, но никак не успях да си представя, как точно те „организирано и престъпно” биха спечелили каквото и до било. Това, че сред протестиращите е имало  провокатори, не е новост. Обикновено тези провокатори са дело на полицията – сигурно министър Цветанов го знае, но предпочита да не го коментира. Интересно: какво повече узнахме за арестувания „криминално проявен”, нападнал телевизионния оператор? Ше ни кажат ли нещо повече следователите, или, както обичайно става с провокаторите, той е бил освободен зад ъгъла, след като си е получил възнаграждението (ако не е и просто щатен служител). Преди години на демонстрация в Париж направиха снимки, показващи ареста на някакъв провокатор. Човекът беше притиснат на земята от двама униформени полицаи. Но, чудо, обувките, които той носеше, бяха досущ като тези на полицаите, които го арестуват – явно пазаруват от един и същ магазин. Голям гаф!

Да се върнем към „зеления октопод”. Желанието да се омаскари, да се дисквалифицира протестното движение е разбираемо – никое правителство не обича да вижда неодобрение. Обществото, както е известно, също е разнородно – има среди, които несъмнено не одобряват протеста. Било, защото не обичат „безредието”, било защото ги дразни блокирането на улиците, било защото интересите им са тъкмо обратното на онова, което протестиращите искат. Политиката в случая се състои в търсенето на труден баланс между многото интереси. Но политиката също така е, да обявиш приоритет – ако така или иначе ще търсиш равновесие на различните интереси, все пак един от тях ще трябва да сметнеш за по-важен. Е, правителството избра интересите на „строителите в планините” – ще избегна употребата на думата „строителен октопод”, защото тук става дума за специфично лоби на занимаващите се със спортен туризъм. Преди време обвиниха протестиращите срещу технологията за търсене на шистов газ, че са подкупени от „Газпром”. И тогава се оглеждах сред тях, но, въпреки иначе богатото си въображение, така и не видях никой, който да изглежда подкупен от газовата мафия.

Ако се опитаме да изброим всички случаи на масови протести (нищо че някои ще кажат, че те са протести на малцинства, докато „мълчаливото мнозинство” си стои вкъщи), веднага ще установим приоритетите на това правителство. То винаги е склонно първо да подкрепи различни икономически лобита. И едва, когато се сблъска с масов протест, „дава заден”, но често само временно. При това тази отстъпчивост следна един единствен сценарий – някой предлага (министър, парламентарна група) и дори гласува, но накрая премиерът еднолично решава друго, показвайки на широката публика, колко е загрижен за нейните очаквания. Очевидно, обаче, тази загриженост е липсвала в началото, защото не можем да си представим, че толкова сериозни решения минават покрай и противно на волята на премиера.

Но всъщност тази история има много по-широк план. Той е свързан с много разпространеното мнение, че всички протестиращи са донякъде лобисти – отстояват тесни и егоистични интереси, които не засягат останалите. Затова не могат да се смятат за изразители на едно преобладаващо мнение. Това не е нищо друго, освен опит за дисквалификация на всеки протест, особено ако към него се добави убийственото „левичарски”. Това последното трябва да окончателната присъда – „негодно”. Само че светът, ако използваме същата фразеология, явно става много „левичарски” – протестите се множат в Испания, Италия, Гърция… „Възмутени”, „окупиращи”… изобщо много недоволни. Дали пък това не е симптом на нещо много по-сериозно – че нещо в глобален план върви на зле. Толкова много протестиращи, по различни поводи и в различни страни, но по едно и също време, не означава ли, че е време за по-сериозна промяна. Или поне за по-сериозни дебати, накъде върви светът? Но у нас така сме се втренчили в собствената си пещера, че нищо не е в състояние да ни накара да погледнем извън нея, за да разберем, наред с другото, по-добре онова, което става в България. Е, затова съм „зелен октопод”, при това „възмутен”.