Един референдум крие друг

На 22 януари 2013 в Аулата на НБУ беше обявена „дискусия-дебат за да чуете позициите ЗА и ПРОТИВ ядрената енергетика“. За съжаление присъстваха само представители на комитетите, подкрепящи позицията НЕ. Жалко, защото вероятно щеше да има по-интересна дискусия. Според организаторите, поканените от страна на подкрепящите позицията ДА са отказали да дойдат, „поради доста несъстоятелни причини, а именно че събитието е целяло да ги превърне в жертвено агне и е организирана в подкрепа на ГЕРБ“. По някакъв начин така и стана. Присъстваха 10 гости, представляващи 5 комитета, сред които и „Зелените“, които заемаха позицията НЕ, липсваха два стола на застъпниците за позицията ДА. Дебатът не беше замислен като равнопоставен – във всеки случай, при равно разпределение на времето между поканените участници, съотношението в полза на позицията НЕ щеше да бъде 5 към 1.

Очаквах да мога да задам няколко въпроса, но това не се оказа възможно. Предполагам, че повечето зрители са знаели предварително, че въпросите ще се задават писмено в залата или он-лайн. Но това не беше съобщено при откриването, така че не успях да се вредя. Затова използвам това пространство, за да си задам все пак въпросите.

  1. 1.      Защо при встъпителните си изказвания двамата представители на ГЕРБ казаха, че референдум по такъв въпрос е несъстоятелен?

Тезата им беше, че не може да се прави допитване по въпрос, който е от компетентността на правителството и визира конкретен икономически проект. Но като пример да подходящ да референдум въпрос дадоха смъртното наказание.

Ето това ме накара да поискам думата. Първо, не смятам, че развитието на ядрената енергетика е неподходящ за референдум въпрос, след като това непременно засяга всички живеещи на тази територия. Второ, не можем ли да намерим винаги основание да отклоним който и да е въпрос като неподходящ за референдум? Било защото всеки въпрос свързан с политиката на правителството, все някак ангажира бюджета или винаги се отнася до изпълнителната власт. Така че чухме аргументи не против този референдум, а против референдумите изобщо. Още повече, че бяха дадени като много лош пример предишните 3 референдума в България: от 1922, 1946 и 1971 г.

Впрочем не съм прав. Като единствен пример за подходящ въпрос за референдум, при това два пъти, беше дадено смъртното наказание. Смятам, че именно това е много неподходящ въпрос за референдум – така както са изобщо въпросите за фундаменталните човешки права. Накратко, светът днес е разделен на две половини: в едната, това са страните от Съвета на Европа, смъртното наказание не се прилага, а в другата е обратно – смъртните присъди се налагат и много често прилагат. Лично аз предпочитам да живея в първата половина. Във втората половина са САЩ, Китай и други по-малки страни.

  1. 2.      Как да се взимат решения по такива въпроси?

Строителството на нова АЕЦ (като Белене) е също така професионален въпрос, който ангажира специфичните познания на енергетици, икономисти, геофизици. В дебата ни заляха с числа и най-вече със страхове: проектът е колкото скъп, толкова и неефективен, колкото сеизмично опасен, толкова и екологично рисков, колкото корупционен, толкова и обвързващ ни с Русия. Това накратко за основните аргументи, които участниците изтъкнаха. Приемам, че това до голяма степен са експертни въпроси. Колко души сериозно могат да съдят за икономическата ефективност или устойчивост на проекта? Колцина са специалисти по геофизическа сигурност? Колко от нас разбират действителните рискове от ядрените отпадъци?

Понеже съм политолог, бих поставил политическите въпроси. Накратко, един такъв проблем може да бъде решаван по три начина:

  • С референдум;
  • От легитимно избраното правителство;
  • От назначени експерти.

Изключвам тегленето на жребий – това е било подходящо за избора на магистрати в античната Атинска демокрация, но в този случай не изглежда подходяща процедура. Всеки един от тези начини има своите положителни и отрицателни страни. При референдума винаги ще се питаме, доколко мнозинството от гражданите са компетентни по въпроса. При правителството въпросът е, дали то има право да обвързва с решението си и следващите правителства? Колкото до експертите, тук въпросът е най-противоречив: кой ги избира, на какъв принцип, доколко са експерти и най-вече, дали са „независими“ и от кого?

Изборът на начин за решаване на проблема не е безобиден – това за три съвършено различни гледни точки за обществото и политиката. Нещо като Аристотеловите демокрация (полития), аристокрация и олигархия.

  1. 3.      Какво стои зад позицията НЕ по време на дискусията?

Макар сред поканените да имаше представители само на позицията НЕ, сред тях имаше сериозни различия, очевидно позицията на „Зелените“ беше обратна на позицията на ГЕРБ или другите енергийни експерти. „Зелените“, както и се очакваше, казваха НЕ изобщо на ядрената енергетика, като много рискована за човека и неговата среда. Докато представителите на ГЕРБ казваха НЕ на АЕЦ „Белене“, но бяха ЗА ядрената енергетика. Сред гостите беше и бивш руски енергиен министър (Булат Нигматулин), който едновременно съжаляваше за затворените 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и обясняваше, защо АЕЦ „Белене“ е икономически неизгодна. Лично аз не разбрах точно неговата позиция, но това да е!

Жалко е, че при подготовката на референдума стана така, че при промяната на първоначалния въпрос, предложен от БСП, не се стигна до формулировки, които изобщо да дискутират това, дали България изобщо да развива ядрена енергетика, особено след инцидента с „Фукушима“. Както и да е! Вярно е, че бяха зададени много въпроси от залата и он-лайн, само че водещите ги задаваха анонимно, както и ги подбираха и резюмираха. Всъщност нямаше почти никакви „неудобни“ въпроси, освен, може би, въпросът към ГЕРБ, защо партията си е променила позицията от 2009 г. спрямо АЕЦ „Белене“.

На следващия ден след централните новини на БНТ, във времето, посветено на кампанията около референдума, след кадрите със Станишев, агитиращ ЗА, се появиха и кадри от дискусията в НБУ, но като елемент на кампанията на един от инициативните комитети пледиращ за НЕ. Е, някак си нещата си дойдоха по местата – мероприятието в НБУ се оказа пропагандно. Жалко, можеше да стане по-добър дебат.

Впрочем, в българската практика не сме усвоили онова, което наричат делиберация – спор, при който страните се изслушат и са склонни да променят първоначалните си мнения, след като изслушат и другите. При нас дебатите са сблъсък на монолози – всеки си казва думата и не слуша другите.

А иначе истинският въпрос на този референдум не е, разбира се, дали ще се строи АЕЦ „Белене“ или не. Този спор ще продължи и след това. Същинският въпрос все повече става: „за“ или „против“ ГЕРБ.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s