Да гласуваш или не – това се пита!

Всъщност въпросът, перифраза от известната пиеса, е реторичен, защото знаем, че „Хамлет“ е трагедия, независимо от решението на главния й герой. В единия случай, познатият ни Фортинбрас идва да прибере труповете, във втория случай вероятно няма да го направи, но пиесата пак ще е трагедия. Паралелът с изборите е видим – мнозина си задават въпроса именно така, знаейки, че, каквото и да решат да направят, пиесата ще бъде трагедия. И все пак…

Изборите са колективни по своята природа – отделният гражданин не избира представител, гражданите колективно го правят. И това – независимо от избирателната система. При това става дума за колективното действие както на гласувалите, така и на негласувалите – всички заедно с поведението си решаваме, какъв ще е съставът на новото Народно събрание. Вярно, някои ще кажат, че Народното събрание няма особено значение, че нещата се решават не в пленарната му зала и в неговите комисии, а задкулисно, непублично. Да приемем, че е така и решим, поради това, да не гласуваме. Въпреки това, обаче, отново ще участваме в колективното действие и Народно събрание ще бъде избрано. Ще вметна, че досега в историята не е имало случай, когато бойкотът на изборите да е бил толкова масов, че те да са били обявени за нищожни. И ще добавя, че според Конституцията, няма изискване за минимален праг на участие, за да бъдат валидни парламентарните избори. Достатъчно е да има поне по един гласувал ефективно във всеки избирателен район, за да бъде избран парламент (формално дори 31 гласоподаватели могат да го изберат). Ако решиш да не гласуваш, очевидно смяташ, че оставяш на другите да решат колективно, какво ще се случи, но всъщност това не снема от тебе отговорността за колективния резултат на изборите. Е, може би ще остане лъжливото чувство, че лично ти не си участвал в колективното решение.

Какво се случва, ако все пак решиш да гласуваш? И тук нещата не са по-прости, защото ще трябва да направиш избор. В случая с 12 май 2013 – избор между 45 възможности. Но първо, би могъл да се запиташ, дали всъщност изборът е реален? Другояче поставен въпросът е, дали зад различните етикети, под които се представят партийните листи, не стоят едни и същи виждания за обществото и политиката, за най-важните въпроси за решаване и т.н. Ако решиш, че „всички са еднакви“, тогава можеш да избереш която и да е бюлетина. И ако се чудиш все пак, как да го направиш, просто тегли жребий – това е стара демократична форма на избор, която е била прилагана в някои антични полиси, които са предполагали, че всеки граждани е достатъчно компетентен. В нашия случай, обаче, тегленето на жребий може да доведе до това, да гласуваш за партия, която ненавиждаш. Така че, по-добре пробвай иначе.

Можеш, обаче, да решиш, че не всички са еднакви. Тогава задачата изисква да прецениш, какво ги отличава и кое е важно за тебе. Ще трябва да направиш разграничения – трудна задача на анализ, но пък интересна. Може би ще четеш платформи, или изказвания на политици, или ще си припомниш близката история, за да се убедиш, че този или онзи вдъхвз или не доверие. Какво да ти помогне в тази операция? Само не си мисли, че политическите избори са като избор на спътник(ца) в живота или избор на приятел до края на живота. Не е така, никога не е било и няма да бъде така. Политическите избори произвеждат само и единствено различни представителни органи на управление. От тях очакваме да работят повече или по-малко ефикасно за общото благо, както и да спазват един минимален набор от етически правила, известни на всички религиозни системи: не кради, не лъжи и т.н. Нищо повече, защото политиците не са ангели, както и ние (добре е да го напомня, първо на себе си).

И така, правим избор. Нещата днес обаче, изглеждат не просто като всеки друг избор. Поредица от улични протести доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Действителният въпрос на тези избори е: ще потвърдят ли или не мащаба на видяното по улиците народно недоволство? Ще изиграят ли ролята на въздаващ справедливост акт? Можем да си припомним, че досега и до голяма степен изборите по някакъв начин са играли ролята на съдник: те наказаха БСП през 1997 г. за финансовата криза, наказаха СДС през 2001 г. за проведената приватизация, наказаха НДСВ през 2005 г. за „царските имоти“ (макар и не толкова строго), наказаха „тройната коалиция“ през 2009 г. за злоупотребите в европейските фондове. В някакъв смисъл досега провинилите се са понасяли наказание, което вероятно и се е отразило по някакъв начин на тяхното поведение (в едно оптимистична версия). Въпросът е, дали на тези избори ГЕРБ също ще понесе отговорността си за стореното?

Предчувствам въпроса: нима има за какво да носят отговорност от ГЕРБ? Без да изпадам в режим на изброяване, ще посоча, че най-вече последните скандали, свързани с незаконно подслушване на висши политици и с пряк контрол върху съдебната власт от страна на изпълнителната, са напълно достатъчни, за да се потърси отговорност. Проблемът изглежда е, че значителна част от днешното общество е склонна донякъде да прости на Борисов онова, което никога по-рано не би простила нито на Виденов, нито на Костов, нито на Сакскобургготски, нито на Станишев.  Изглежда Борисов наистина успя да внуши на обществото (или на значителна негова част), че е някакво изключение, човек, комуто е позволено онова, което на другите не е. Ако това наистина се е случило, имаме много сериозен проблем. Това обичайно е механизмът, по който се установяват откровените диктатури.

Да се върнем обаче към стореното от ГЕРБ – наистина ли е толкова неприемливо, че да имаме право да искаме възмездие, справедливост, на изборите? Мнозина не мислят, че е токова неприемливо, дори приемат, че няма нищо особено, нищо извънредно, нищо, което да отличи ГЕРБ от останалите. Такава беше и застъпваната позиция на двете основни фигури на скандалите – Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Те всячески обясняваха, че „никой не се интересува от това“, че това е маловажно, а много по-важно е, дали хората имат хляб. Странна представа за човеците – „нахрани ги и забрави!“, сякаш нашата човешка природа може без свобода или без справедливост! Това, обаче, е философия. Да се върнем към политиката.

Тезата, че ГЕРБ „не са виновни за нищо“ или, ако все пак са, то става дума за незначително нещо, е отказ от заемане на каквато и да е морална позиция към политиката. А това прави всяко сторено от политиците винаги приемливо, стига да е направено „от нашите“. Смятам, че случилото се с подслушванията и с натискът върху правосъдието през последните години надхвърля многократно стореното от предишните правителства, колкото и да се твърди обратното. Днес е много лесно, но и евтино, да се каже: „предишните също са подслушвали“, предишните също са контролирали съдебната система. ГЕРБ държеше лостовете на управлението почти 4 години – да бяха разкрили всичко това, например. Иначе, ако онова, което твърдят за предишните правителства и вярно, то ние като общество непременно трябва да заподозрем ГЕРБ в съучастие.

Днес трима висши служители на МВР дават (и продължават да то твърдят) показания, че бившият вътрешен министър Цветанов им е нареждал устно да подслушват определени телефони. Днес прокуратурата установи, че е имало специално оборудвана за подслушване кола в МВР, която се е използвала противозаконно, а един служител, неизвестно още по чие нареждане, се е опитал да унищожи уличаващи доказателства за това. Нима още смятаме, че вътрешният министър е абсолютно невинен? Или най-малкото, че ако дори „не е знаел“ (опасна би била такава констатация), би трябвало да поеме „политическата отговорност“. А обществото би трябвало също така да му поиска някаква сметка (част от обществото все пак го прави!).

Да се върнем към тезата, че „и другите са правили същото“. Това какво оправдава ГЕРБ – то е като признание, че, видите ли, ГЕРБ са като другите. Откъде тогава идва претенцията за някакво по-специално, дори изключително третиране от страна на обществото? Всъщност случилото се (както се разбира не просто напоследък, но като практика от поне 3-4 години) е много по-сериозно, отколкото се представя в думите на замесените – лидери на ГЕРБ. Драмата (и трагедията) е, че значителна част от обществото не иска да разбере (или по-скоро да признае) това. Дали не сме загубили окончателно чувството си за справедливост? Вследствие също така и смайващото незачитане на правосъдието през последните години?

Да гласуваш на 12 май означава да избереш, дали лидерите на ГЕРБ да понесат отговорност или не. Това е основната ос на възможното решение. Но не и единствената. Ако гласуваш за някоя партия с малко шанс да прескочи избирателния праг от 4%, можеш да й помогнеш да го направи. Или пък, ако просто гласуваш, това ще увеличи избирателния праг (той е 4 % от гласувалите, което се равнява на около 160 000 гласа при участие на 4 млн. избиратели или 120 000 гласа при участие на 3 млн.). Така можеш да предотвратиш влизането в Народното събрание на партия, която е близо до прага, но която не харесваш. Най-сетне, можеш да гласуваш и за много малка партия, която е далече от избирателния праг, но която би могла да постигне 1% от гласовете (40 000 при 4 млн. гласували или 30 000 при 3 млн.) и така да ѝ помогнеш да получи държавна субсидия. Последното е важно, особено за „прохождащи“ партии, но и за другите, особено ако ги използват за партиите си, а не за да правят евтини ПР акции с раздаване на парични помощи.

Казано накратко, вероятно на 12 май 2013 изборите ще се окажат много по-решаващи, отколкото си мислим. Решаващи за това, дали в политиката ще остане малко справедливост, или ни чакат дълги години на неуморен популизъм, гарниран с удивително незачитане на основни правила, особено в правосъдието. Нещо като „дълга ера Берлускони“ на българска почва. Дано това са само моите страхове, а не дебнеща ни реалност.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Да гласуваш или не – това се пита!

  1. Красен Н.Кръстев каза:

    КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ?
    Омръзна ми вече 24 г. България да пада все по надолу. Затова пиша моето решение на въпроса. Нека всеки който има идея за излизане от кризата да я сподели.
    Смятам, че на първо място трябва да направим такива закони, че който и да дойде на власт да не може да краде. За 24 г. разбрах, че българските политици не могат да направят добри закони. Как да стане това без участието на политиците ?
    Президентът разпуска парламента и взема оставката на правителството. Назначава служебно правителсво. В пресата се пуликуват законите на няколко западноевропейски демокрации /Германия, Франция и др./. Провежда се дебат в обществото законите на коя държава да се изберат. Служебното правителство организира референдум. Народът избира. Избраните закони се преписват с точките и запетайките. Законите на западните демокрации са правени с векове, там за всичко е помислено, дори и за мравките. Ако отидете в Париж ще видите на някои стени написано 1814 г. с по дребни букви е написано, че съгласно закон от тази година /от времето на Наполеон/ е забранено лепенето на афиши. Някой ще каже, че това е невъзможно защото разликата в законодателствата е голяма. Смятам, че разликата е по малка от тази когато ГФР и ГДР се обединиха. Едното законадателсво беше капиталистическо, а другото комунистическо. Да сте чували в Германия за кредитни милионери, хипер инфлация, посреднник на държавна поръчка. Защо дела загубени в България са спечелени в Страсбург, защото в България 1 м е 90 см а там е 100см. Защо аз плащам 1кв. ток 22ст., а в Димитровград, Събия 1 кв. е 8 ст. това значи, че ние плащаме 300% по-скъп ток. В коя европейска държава има такава разлика в две съседни страни.
    След освобождението нашите деди преписали белгийската конституция, една от най- модерните по това време. Те са били по-умни от нас и са знаели, че не можеш да напишеш добри закони за общество в което не си живял.
    Красен Н. Кръстев -Варна

    Like

  2. Димитър Петков каза:

    гн.Тодоров рядко съм срещал популист и демагог като вас!!!Моите поздравления!!! Никога не съм очаквал ,че ще „рекламирате“ …“диктатурата на пролетариата“….хахахаха

    Like

    • Antony Todorov каза:

      Популисти и демагози могат да бъдат само политиците. Тук е моето пространство, в което споделям моите мисли. Не е задължително за никого да го посещава, нито пък текстовете ми се разпространяват с насилие.
      Разбирам, че не споделяте моите разбирания – ваше право. Но да ме квалифицирате като „рекламиращ“ „диктатура на пролетариата“ ми се струва… банално.

      Like

  3. todor каза:

    Избори…защо са ни тези избори? Какво ще променят..та дори и абсолютно мажоритарни. Избори и протести имат смисъл..ако променят нещо…и то най вече основното – отнемане на цинизма и самодоволните усмивки / главно на тази паплач от най голямото разделение на този народ през 80-те ,паплач зовяща себе си номенклатура…богоизбрани номерца ..не комунисти …а мерзавци с партийни билети…определени за ръководящ състав …а сега зовящ себе си политици ,бизнесмени и банкери…мерзавци които не са свикнали да бачкат …а само да въртат синджири ..кьор софри и обарване на секретарски млади дупенца..и най важното…високомерно наблюдаване на другите ..тези без номерца…долу мравките..противните мравчици…това високомерие те възпитаха и в децата си. Доносници ликвидирали и мои приятели …защо сега ми отварят картончета на честни хора …а не отворят папките на тези мерзавци …колко е лесно така …всичките сме окаляни и мръсници …е.. не е така. Цинизъм и разврат повредил и развратил цял един народ..народ оскотял от омраза и мързел,от липса на справедливост. Цинизъм и високомерие ,надсмиване / мазни и мръсни усмивки ..и на Миков ,и на Станишев и на Борисов,и на Костов и най вече на Местан ..цинизъм и високомерие което сега разпределя порциите и чиновническите постове…порциите за богоизбрани фирми в така наречения държавен чиновнически капитализъм …не позволяващ никаква конкуренция и пазар . Капитализма е несъвършен строй ..но засега друг няма ..поне да бъде нормален . Това безобразие на този цинизъм се усеща ежедневно и в нашата фирма. Но нали този цинизъм е закрепен с конституция. Избори и мирни протести..няма да променят тази конституция. Трябва трепане …пропуснатото трепане и отстраняване на тази паплач през 90-та…когато беше в кьоше и уплашено ..много уплашено знаещо какви са ги вършели бащите им през есента на 44-та по кърища и усои. Трепане , кръгла маса ,нова конституция и президентска република…парламент с две камари и без законодателна инициатива. Законите да се коват и предлагат от обществен съвет съставен от акаденици отчитащи обществения интерес и проучваш го дълго и задълбочено …закони които да се създават не за няколко месеца и променящи се после милион пъти.. Адвокати / всички парламенти досега бяха съставени от адвокати/..да нямат право да правят закони …Адвоката не търси обществен интерес ..интереса му е друг ..главно съд и най вече малкия човек …да е в разкрачено положение …и адвоката да осребрява това положение безкрайно. По тази конституция… съд,проурори и съдебно жури да се избира пряко и безпартийно. Местна власт да не се избира а да се назначават от президент ..може и без местни съвети …богоизбраните местни съветници ,над които е само господ и които вършат най големите безобразни разпоредби с обществени средства в полза на „нашите”…”нашите” които никой не проверява колко работа са свършили за дадените държавни средства ..въпреки хилядите проверяващи чиновници и агенции..създадени само за да притесняват не „нашите” ..а „другите”. Конституцията да вкара малко диктатура..умерена …нужна е …този народ е разгащен и разединен до крайност и трябва да се вкарва по някакъв начин в пътя. Тази диктатура, контрол и чипиране си върви и в целия свят…няма да бъде изолиран случай. Да ме подслушват ..какво като ме подслушват …голяма работа. Това хишническо устройство на обществото …унищожаващо ресурси и природа …рано или късно ще се промени..след дълги години еволюция..главно културна еволюция /как да го повярваш това../..после може и да има свобода и „парламентарна република „…чиста и свята…/да бе ..в някой друг живот…/…по скоро тържеството на Оруел ще бъде пълно …но въпреки това тържество умиращата природа и намаляващите ресурси..ще ни принудят да го променим. Ще се промени и падне с много кръв ,войни и полиция ..сега все още леко понамирисва на кръв …но ще се размерише страшно. Няма да го доживея и не съжалявам.Орешарски да си даде оставка …да си я даде това мекере и подлога ..променящ мнението си по сто пъти на ден ….според настроението и объркването на Позитано и в сараите…да си я подаде и какво от това …конституцията ще докара друго мекере ..което ще слуша още по добре „парламентарната република”..колективното безотговорно чудовище което чете вестничета ,не ходи на работа …и цял ден мисли каква далавера за себе си или за приближени да направи..над тях господ /даже и имунитет си измислили…/..та това е по лошо даже от Кадафи и Садам Хюсейн взети заедно…а да искам тази паплач да се обедини и осъзнае …и целия парламент в широка коалиция да постави някой уважаван академик …и целия парламент да слуша него а не той тях … това се казва кауза пердута. Трепане …няма да стане …тази паплач прокуди и обезкърви народа ..няма сили….ще останат само те..номерираните .. и династиите им….Изход…както викаше един мой приятел …щом не искаш да умреш , понеже не ти се гледа вече този грозен свят,и едно умиращо племе тук на Балканите ..от мъка и жал по добре се напий…

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s