Под контрола на обществото

„Какво да се прави?“ е заглавие на книга на Чернишевски, после използвано и от Ленин (какво да се прави – не мога да се отърва от образованието, получено отпреди 1989 г.). Какво да се прави, се питат непрекъснато в медиите, по площадите, в парламента, на партийните форуми, в кафенетата и бирариите. „Какво да се прави? – Туй се пита“, ако перифразирам новия превод на знаменития въпрос от „Хамлет“. Ами не знам точно, защото тази ситуация някак си ни беше натрапена, без да ни питат. Което не ми пречи да размишлявам именно по този въпрос и затова се захванах и с този текст.

Ще започна първо с няколко възможни сценария, които могат да се случат (дори без специално да ги „правим“, макар нито един от тях да не е като природно явление и винаги зависи от онова, което всички колективно правим).

  1. Правителството подава оставка, парламентът избира ново със същата партийна подкрепа.
  2. Правителството подава оставка, парламентът избира ново, но с друга конфигурация на партийна подкрепа.
  3. Правителството не подава оставка, заема се с неотложни и очаквани реформи.
  4. Правителството подава оставка, никой не успява да формира ново в този парламент, насрочват се избори до три месеца.

Тези сценарии фокусират единствено правителството и възможни изходи от днешната криза – признавам си, че въображението ми не роди друг сценарий, пък бил той и фантастичен. Но да започнем поред със сценариите, като съм убеден, че всеки от тях има както положителни, така и отрицателни страни. Последното ме кара да описвам днешната ситуация като цугцванг – каквото и да направим, няма да е добре. Но затова пък рационалното поведение изисква да мислим в посока – какво ще е най-малко зле или как да изберем най-доброто сред лошите варианти.

Ако правителството на Орешарски подаде оставка, парламентът може да  избере ново, но със същата партийна подкрепа. Такъв сценарий вероятно ще успокои за известно време протестите, поне в по-голямата им част. Друго положително е, че ще се разграничат исканията на протестиращите – онези, които искат само смяната на Орешарски ще се оттеглят.

Въпросът е, как си представяме едно ново правителство по същата формула и как то ще се случи. Дали президентът ще повтори действието си на последователно връчване на мандати, започвайки с ГЕРБ, или ще приеме, че е на път да използва третия мандат за съставяне на правителство, като го връчи по своя воля. Формално възможностите за нов мандатоносител в този случай са два: ДПС или „Атака“. Е, изборът е апоретичен, като отговора на въпроса на Карлсон към достопочтената госпожица Рог „Ти престана ли да пиеш коняк сутрин? Да или не!“ (Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живееше на покрива“).

Затова при такъв сценарий мандата трябва да получи ДПС, но това може и да не успокои протестите. Освен ако ДПС не предложи веднага приемлива фигура (задължително човек с добро име и репутация на технократ, приемлив за публиката, но подкрепен от БСП и мълчаливо приеман от „Атака“, както и донякъде от ГЕРБ). Възможно ли е това и сещаме ли се за такава фигура? Орешарски, но ако може да не е той?! От цугцванг на пат.

Правителството може да подаде оставка, а парламентът да избере ново, но вече с друга конфигурация на партийна подкрепа. Това също се успокои значителна част от протестите, макар и не във всички случаи.

Каква, обаче, може да бъде тази нова партийна конфигурация? В публичното пространство се появи формулата БСП-ГЕРБ, нещо като „голяма коалиция“, направена за спасението на обществото в тези трудни времена. Възможно ли е, поне при сегашните лидери на тези две партии? А как ще го приеме публиката? Може би е възможно, но не като правителство на партийна коалиция, а отново като „експертно“, „програмно“, „технократско“ или каквото име му предоставят, отново начело с министър-председател, който да има профила на Орешарски, но в по-малка връзка с партиите.

Представяме ли си такава фигура? От кои среди очакваме да дойде тя? Например някой дипломирал се и работил в чужбина, едновременно малко познат и по-малко замесен с вътрешните конфликти. Но как той или тя биха се ориентирали тогава в нашата ситуация и какви са гаранциите, че няма лесно да бъде подвеждан във всичко? Така лесно можем да стигнем до идеята за чужденец начело на правителството – както по времето на генерал Казимир Ернрот през 1881 г. Отново от цугцванг към пат.

Правителството може и да не подаде оставка, а да се заеме незабавно с неотложни и очаквани реформи. Част от публиката си представя възможността от такъв сценарий, макар това да не доведе до стихване на по-голяма част от протестите.

При такъв вариант правителството ще бъде под непрестанния натиск на протестиращите, което, разбира се, би могло да бъде изключително отрезвяващо и полезно, защото управляващите ще знаят, че всяка тяхна грешка ще получи незабавна санкция. Колкото до всеки техен, макар и скромен успех, той допринася за успокоението в обществото. При този сценарии „улицата ще дебне отвсякъде“ и има вероятност правителството да е особено внимателно.

Но реализирането на такъв сценарии е изключително трудно, именно защото протестите няма да затихнат. Публиката очаква, някой да поеме отговорност и да си понесе санкцията за смайващото назначение на Пеевски за шеф на ДАНС. Такова поемане на отговорност има шанс да понамали малко искането за оставка на цялото правителство. Но кой е отговорен за това предложение? Така и не разбрахме това от главните действащи лица – нито Орешарски, нито Станишев, нито Местан казаха, каквото и да било по въпроса. Сякаш предложението е дошло „отгоре“ или „отвън“ – както между другото беше споменато в някои публикувани интервюта на бивши служители на „службите“. Кое е вярно, има да гадаем. Но публиката има нужда от приемлив отговор, за да се успокои и евентуално приеме подобен сценарий. Дали такъв отговор ще бъде даден? Отново от цугцванг към пат.

Правителството може и подаде оставка, а после никой да не успее или да не иска да формира ново в този парламент, което ще доведе до назначаване на служебно правителство и до насрочване на нови избори до три месеца.

Този сценарий веднага ще успокои протестите, но и ще остави много тревога заради неяснотата от изхода на такива избори. Първо, защото те ще проведат по правилата на действащия изборен кодекс, второ, защото до три месеца не можем да очакваме много сериозно преструктуриране на партийната система и появата на нови потенциални парламентарни партии.

Много е вероятно скорошни нови избори да завършат като предходните, при вероятното попадане в парламента и на НФСБ (дори и на „България на гражданите“ или пък нов вариант на Сините). Как при такава очаквана ситуация ще бъде по-лесно формирането на приемливо правителство, отколкото в този парламент? Освен ако не се опита формулата на „голяма коалиция“. Но ако сега тя не изглежда възможна, какво би я направила по-възможна през октомври? Да не говорим че три месеца служебно правителство без възможност да променя бюджета и да внася законопроекти, ще направи общата ситуация много по-трудна, отколкото е сега.

Нови избори са най-демократичният изход от кризата, но те носят толкова много тревоги и неразрешими въпроси, че отново сме от цугцванг към пат.

Разбира се е важно, какъв сценарий искаме да се случи, за да му помогнем, но не трябва да забравяме, че с нашето действие или бездействие ще направим някой от сценариите по-вероятен, независимо дали го искаме.

Наскоро беше публикувано обръщение на група уважавани от мене граждани, които искат „пренаписване на правилата“, поставяне на държавата, институциите ,политиката, под контрола на гражданите. Напълно ги подкрепям, не само защото сред подписалите го има много мои приятели. Най-вече защото това искане съвпада с искането на множеството по площадите и улиците, но и, което е не по-малко важно, с искането на мнозинството, което не е на улиците и площадите. Мисля, че това спокойно може да стане без нова или съществена промяна в сега действащата конституция, а с поредица от обикновени или „органични“ закони, които след задължителна консултация с Конституционния съд могат да допълнят конституционната уредба. Най-важното, което ми се струва, че може да започнем да реализираме, може да се сведе до следните няколко реформи:

  1. Промяна на правилата за изборите, като за парламента и общинските съвети се въведе „финландската система“ (пропорцонална система със задължителна преференция, при която избирателят избира име от списък с имена и по същество участва в подреждането на партийните листи).
  2. Въвеждане на активно записване на избирателите в избирателните списъци като мярка за изчистването им от „фантоми“.
  3. Въвеждане на възможност за отзоваване на избраници, включително кметове и дори президент с помощта на референдум (с приемлив праг на валидност за различните случаи – например при участие на 25% от записаните избиратели).
  4. Улесняване на възможността за регистрация на независими кандидати или граждански листи, при спазване на общо и за партиите изискване за прозрачност на кандидатурите и на стоящите зад тях комитети.
  5. Без да се премахва държавното субсидиране на партиите, забрана за частно субсидиране и силен контрол върху използването на тези средства само и единствено за поддържане на организацията, със засилени санкции при злоупотреби, включително и заличаване от регистъра на партиите.
  6. Задължително въвеждане на мандатност за ръководството във всички партии и НПО като изискване в законодателството, което урежда техния статут, както и въвеждането на съответен контролен механизъм.
  7. Задължителни процедури на консултации и обсъждане при избор или назначаване на личности на определени висши държавни длъжности. Задължителното им публично изслушване трябва да е част от процедурата.

Знам, че тези мерки не изчерпват всичко, пък и аз не съм специалист по всичко, за щастие. Но мисля, че много от формулираните вече предложения вървят в тази посока. Такива реформи имат шанса (който никак не е гарантиран) да започнат бавно да възвръщат доверието на гражданите на републиката към институциите на демокрацията.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Под контрола на обществото

  1. Peter каза:

    В т.3 предлагате 12% от хората да отзовават президента (например Атака или ДПС). В т1 Задължителна преференция ще доведе до много невалидни бюлетини. Т2 Активно записване в списъците ще откаже активните и заети граждани, но не и безработните, бабите и купените гласове. Номер 4 не противоречи на сегашния текст на изборния кодекса, номер 5 ще създаде огромно неравенство между парламентарни и извънпарламентарни партии ще капсулира елита още повече. Номер 6 не противоречи на Закона за политическите партии, но насилствена ротация на ръководството на сдружението е противоконституционна мярка против свободното сдружаване. Е номер 7 (ако включва и министрите) е тотално разграждане на представителната демокрация:)
    Поздрави
    Петър Вълков

    Like

    • Antony Todorov каза:

      Благодаря за реакцията, ето че отговарям:
      – Предлагам валидността на евентуален референдум, който да може да отзове дори президента, да е при участие на 25% от избирателите по списък (сега това е около 1,5 млн.)и положителното решение да бъде от поне 750000 избиратели (това е предложение и може да се обсъжда, но нито ДПС, нито „Атака“ самостоятелно са в състояние да мобилизират толкова много избиратели).
      – Финландската система е такава, при която гражданинът избира определено име (издигнато от партия), но местата между партиите се разпределят пропорционално; в зависимост от поименно получените гласове, кандидатите в листата на партиите заемат съответно места в подредбата – така гражданите всъщност подреждат партийните листи; системата е много проста и лесна за гражданите.
      – Сегашният кодекс не предвижда регистриране на граждански листи, а на отделни независими кандидати, като не изисква публикуване на данни за инициативните комитети, които стоят зад тях. Регистрацията сега затруднява по-малките партии и инициативните комитети, ако зад тях не застане някой крупен бизнесмен.
      – Публичното финансиране на партиите, където е въведено, е имало за цел да ги направи по-независими от частното финансиране – въпрос на решение, но и без това икономическите групировки си купуват партийна подкрепа; всяка партия, чиято листа е получила над 1% от гласовете, има достъп до публично финансиране – това са също така и извънпарламентарни партии – къде е проблемът? Може би е необходимо създаването на публичен фонд за подкрепа на нови политически партии – това е интересно за обсъждане.
      – Проблемът с партиите е, че в уставите им понякога има антидемократични правила или че те просто не се спазват. „Насилствена ротация“? Това не го разбирам – защо иначе има мандатност на изборните функции? Разбира се, никой не бива да бъде ограничаван, когато иска да членува и поддържа организация, създадена за един единствен лидер. Но това не бива да се допуска като политическа партия, която има правата да участва в националните избори.
      – Последната забележка е неразбираема – в много демокрации има публично изслушване на лицата, които са кандидати за висши постове. Не виждам нищо лошо в това, още по-малко „тотално разграждане на представителната демокрация“. Просто сме в състояние, когато всяко политическо решение, свързано с назначаване на важен пост, ще трябва задължително да се отстоява и легитимира пред обществото.
      Поздрави и от мене,
      А.Т.

      Like

  2. Ц.Недялков каза:

    В живота пътища много, като това човешка раса сме го осъзнали още отдавна, много преди римляните да започнат да строят пътища из тогавашната все още „дива“ Европа или преди древние търговци да открият пътя на коприната, за да олеснят икономичеките отношения с другия край на света.Пътя сам по себе си е много повече от паважа по-който стъпваме или средството с което ще се замогнем. Той е по-скоро начина по-който всекидневно се предвижваме прес трънливите лабиринти на житейската джунгла. Но както в живота така и в политиката пътищата са неизброими, защото какво друго е живота ако не политически отношения, както между различните индивиди, така и на всеки индивид сам със себе си.Някои пътища обаче са по-дълги и болезнени от други.Яснотата относно евентуалните бъдещи препятствия и запалхи по пътя биха могли да спестят на човека много неприятности.Нещата опира до баланса между ентусиазъм, проницателност и мъдростта нужна за да ни съпровожда по-постепенно проясняващия се път който сме избрали.Нашите благородни намерения лесно биха могли да бъдат отклонени в дон кихотовски сражения. Хора с добри сърца, поради недоимък откъм небходимите познания или онеправдан идеализъм могат да бъдат поведени през един много трънлив път черпещ прекомерно време, енергия и ресурси вярвайки, че правят разликата.Нещо което възпрепятства индивидоалните им способности да бъдат мобилизирани в една можеби по-конструктивна насока.Проницателността ни помага да не позволяваме на субективните желания и еуфоричните надежди да ни отколонят от предупредителните сигнали, за поход в задънена улица.Доброто лесно би могло да бъде представено в лоша светлина а лошото може да бъде представено в добра светлина.Вземаикки най-добрите обещания на един измамен път, сравнени с най-лошите рискове на един продуктивен път, измамният път лесно и погрешно може да се възприема като оптималния избор.Алтернативата на лъжлива система на вярване, не винаги се оказва по-добрата алтернатива. Отхвърлянето на нещо наложено и търсенето на диаметрално противоположното може да е просто движение от самозаблуждение към самоунищожение.Груповото съзнание е нож с две остриета. Докато съгласието и споразумението между различните индивидуалности намалява риска от личните предубеждения. Ако цялата група бъде подхранена с илюзиорна идея, тогава всеки индивид който не я подържа, бива отцепен на базата на логиката че изолираното мнение е много по-вероятно да греши, отколкото цялата група да го направи.Смятам,че личната връзка със сърцето и съзнанието винаги трябва да има предимство пред консенсуса на групата, защото истината идва от отвътре.Това, че една система или метод „просто работи” и произвежда видими резултати не е гаранция, че в крайна сметка системата е оптимално продуктивната или дори, че е изгодна в дългосрочен план.Видимите резултатите понякога отстъпват многократно пред неосъзаемите щети.Това е особенно валидно в при системи в който управлението се е првърнало в самоцел и домогването до него се извършва с всички възможни средсствс и на всяка цена. Измамата търси начин да подражава на истината възможно най-близко, междуврмено пропагандирайки точно обратното.Измамата, споделя повърхностните характеристики на позитивния източник и се надява,че набелязаната публика няма да прозре отвъд плитката мимикрия. При всички случаи в крайна сметка гнилия плод винаги намирисва, въпреки отсъствието на привидни индикации за нещо одвъд обозримото.Още Шекспир го е прозрял.Когато интуицията алармира е ред на личната индивидоална логика да съдейства при изграждане на нашата преценка.
    ***
    Това че голяма част от един материал съдържа лесно отличими истини не го прави задължително валиден. Измамните източници могат да наредят куп лъжи на иначе фактическа база или в някои случаи просто се съединяват различни части от вече съществуващи истини.
    ***
    Това че нещо съдържа изтънчени детайли, сложен жаргон и много страници не го прави задължително източник на дълбоки истини.
    Илюзията за дълбочина праща хората за зелен хайвер в търсене на велики истини, които могат да бъдат намерени с по-голям успех другаде.
    ***
    Затрупването с истини на по-ниско ниво може да отклони някой от преследването на по-висши истини. Например фикс-идеите за разобличаването на политическата корупция могат да отклонят човека от придобиването на необходимоста от обединеие и справяне с политическата деиствителност.
    ***
    Позитивните източници са сложни само и единствено когато това е необходимо за акуратността и стегнатостта на материала.
    ***
    Позитивните източници помагат да се придобие скромно разбиране за мястото на всеки без да се превъзнася някой или пък да се потиска за това какво всъщност представлява.

    Материалите винаги трябва да се оценяват на базата на тяхното съдържание, а не източник. Измамните източници ще дадат изкусно подготвен, но гнил или празен откъм съдържание материал независимо от самопрокламираната достоверност.
    ***
    Измамните източници печелят власт и правят човека зависим, като удрят егото и си играят с различни несигурности на отелния индивид. Да си в пзицията на атакуван не означава задължително да си направпът.Атаките понякога могат да служат като фалшиво стимул и да подтиквст човек да се вкопчи още по-здраво в измамната система от вярвания.Вярвам, че ние всички сме специални и сме тук по някаква причина, но тези недостоверните медий намаляват нивото на обективност и обслужват нечия себеважността като „раздаваики“ щедро различни грандиозни роли и титли създаваики месии и спасители.В обикновения език думата „съзнание“ се използва най-често като еквивалент на „интелект“ (в смисъл на „умствена дейност“) или като негова алтернатива. В действителност съзнанието е вид „осъзнатост“ в човешкото самосъзнание.С други думи осъзнавнето кой си, какво чувстваш, какво мислиш или къде се намираш в момента. Народопсихологията, е свързващия елемент между най-ниското стъпало в пирамидата (хората) и всички по-високи етажи на контрол. Защото ако имате свързващия елемент и го разберете, автоматично ще разберете, че това нямакак да е дъното, а просто е метод за поддържане на даден тип колективно състояние на съзнание. И ще започнете да се оглеждате. И ако започнете да се оглеждате ще откриете, че психологията е ежедневие и тя ви ръководи на много повече равнища, отколкото изобщо можете да допуснете!Тогава започнете да виждате модела. А прозрете ли модела… Вече не сте угодни на системата. Можеби истината е, че човек твърде дълго чака да думи думи, които да резонират с личното му чувство усещане. Но защо изобщо е необходимо да се чака толкова дълго за думи получени от външен източник? Явно държим първо да материализираме своите мисли и емоции в нещо видимо, за да си повярваме, че притежават изграждаща сила. Да повярваме, че ние създаваме своя живот от нищото – без правила в истинския смисъл на тази дума.Аз питая възможно най-голяма респект към дисциплинираността и сдържаността. Не бих се осмилил да кажа, че ги притежавам в необходимите им стойности, но определено те значат нещо за мен. Традицията също е от значение за мен и мога с чисто сърце да твърдя, че в нея има сила. За това може би трябва да запазим и някаква автономия, защото освен страна членка на „ЕС“ ние сме и суверенна република България!Къде е „европа“ днес? Когато гражданите и се борят с корупцията, мафията и олигарсите. Нали все пишат доклади за това, или централата на мафиотската структура е именно в Брюксел. Лесно им е да ни наричат какви ли не, но им е хубаво да ни ползват за евтина работна ръка, правят си политиката на наш гръб а когато ни е нужна помощ ние сякаш не съществуваме.Българския народа се противи срещу своите изедниците, а „Eвропа“ се обръща на другата страна. Не е ли сега момента да се изкажат големите ни европейски „ментори“ кое е правилното и да заемат позиция, а не да ни гледат безмълвно сеира. Нали сме една общност!Хищниците зависят от числеността на техните жертви. Паразитите зависят от числеността на техните гостоприемници. Но житейският успех на хищниците и паразитите е основан на провала на техните жертви и гостоприемници. Успеха на отделния индивид в човешкото общество е основан на провала на останалите!
    ***
    „Заради охолството на избраните,
    трябва да страдат милиони обикновени.“
    ***
    Западна Европа прилага двоен морал, по отношение на славяни и неславяни в Източна Европа. С помощта на Великобритания, Гърция се освобождава от Османската Империя още през 1829 година. Но по отношение на българите, Великобритания е на страната на турците, чиито интереси ревностно защитава по време на Априлското въстание, както и на Берлинския конгрес 1878.
    ***
    В началото на 1990-те военната промишленост в България и износа на оръжия, се обявяват за неморални и военните заводи биват закрити. В същото време тези, които учат източно-европейците на морал и етика, увеличават печалбите от продажба на оръжия, поради липса на конкуренция. В периода 1994 – 1998 година, Русия печели от експорт на конвенционални оръжия 12,3 милиарда US$, САЩ – 53,9 милиарда US$.
    ***
    В Германия по закон, всичко което се намира под земята на дълбочина под 1,5m, принадлежи на държавата, независимо кой е собственика на земята и независимо от факта, че Германия е бедна на полезни изкопаеми. Но това не пречи на немските политици, да обвиняват Владимир Путин в диктатура, поради това че не допуска приватизация на газта и нефта в Русия – за лисицата гроздето е кисело.
    ***
    „Не е достатъчно да постигнеш успех,
    другите трябва да се провалят.“
    Гор Видал

    ***
    В епохата на интернет настъпва нежелан за управляващите Blowback ефект, имащ отношение към гарантираните свободи, тъй като интернет единствено е централизиран по отношение на доменните имена. Интернет предлага независими източници на информация, които успешно конкурират класическите Мас-медии, обслужващи интересите на определена прослойка от обществото.

    Like

  3. Тази вечер,05.07.2013, видях края на предаването на Бойко Василев и участието Ви в него в КАНАЛ 1. Поздравявам Ви за казаното. Напълно го споделям. Смятам, че някои среди в БСП са си направили изводите от нашите протести, но те трябва да ни уведомят кой предложи Пеевски. Едва тогава ще повярваме, че БСП се е запътила към банята /т.е. ще премине през някакви поцеси на пречистване и скъсване с олигарсите в партията/. От днешния парламентарен контрол се видяха заявки за положителни стъпки.Но те са толкова незначителни, а България няма повече историческо време за губене. Защото основната характеристика на прехода е престъпление срещу човечеството – геноцид и териториално прочистване. В резултат – нацията се е стопила с 50% , болна и застаряла. И ако БСП едва-едва е усетила, че не ще й бъде позволено да управлява както досега, едва ли ГЕРБ, ДПС, остатъците от нявгашното СДС, НДСВ, АТАКА и най-малкото Меглена Кунева са променили отношението си към народа, властта и нейната употреба. Пребивавайки през годините в ситото и пресито, а за някои и луксозно живуркане, персоните от тези структури едва ли ще имат нравствеността и волята да не следват директивата на управлявалите ги през прехода българско и световно задкулисие.
    Съгласна съм с Вашия анализ на възможните сценарии. Но не приемам изцяло предложените от Вас промени в Избирателния кодекс с изключение на тези по т.2, т.5 и т.7. Нямам възможност сега да коментирам, въпреки че точно коментарите са най-интересните за Вас. Ще го направя друг път. Тази вечер за първи път влизам в този сайт. Нямам време сега да изчета всичко. Исках само да Ви поздравя за казаното по БНТ.

    Like

  4. Статията ви е страхотна и дано има тема с продължение в които вече правителството да се е взело в ръка и да работи за нас хората които са го избрали, а не против нас.Все пак именно правителството може да подаде оставка, то има силата , а парламентът да избере ново, но вече с друга конфигурация на партийна подкрепа както пишете и вие, но дали ще има някакъв ефект от това вече няма как да знаем, но ако трябва пак ще има стачки и така докато не дойдат хора,които наистина ги е грижа за страната ни.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s