Евроизбори 2014 – революцията се отлага

в. Култура, 6 юни 2014

Изборите за Европейски парламент през 2014 г. се очакваха като едно ново начало – на реполитизация на европейската интеграция, която твърде дълго беше виждана най-често като един сравнително тромав бюрократичен процес. Именно тази нарастваща бюрократичност на ЕС, която наред с другото се проявява в един безжизнен и неутрален „брюкселиш“ (може да се преведе и като европейски новговор) с неговите implementation,administrativecapacity, sustainability, governance, pro-actif. Но на тези избори нищо такова не се случи. Напротив, вместо нов ентусиазъм за европейския проект, Европа изживява една от най-сериозните кризи на подкрепата за един започнал преди повече от 60 години проект.

Малко сухи числа: близо 500 милиона избиратели от 28 страни избират 751 представители в ЕП. Участвали са 43,1% от избирателите, което е почти толкова, колкото и през 2009 г. (43,0%). Но затова пък през 1994 са 56,7% (Европа на 9-те), през 1999 са 49,5% (Европа на 15-те) и през 2004 са 45,5% (Европа на 25-те). Удивително е, че докато Европа се превръща в Европейски съюз (1992), реформира институциите си с Лисабонския договор (2009), разширява се от 9 на 28 страни членки за последните 20 години, успоредно с това участието на европейските избори спада непрекъснато. Отчетеното нарастване на участието с около 0,1% сега е съмнително да се смята за решителна промяна на тенденцията. Участието в страните от Централна и Източна Европа (най-новите членки) е средно по-ниско от Западна Европа – рекордът сега е поставен от Словакия – 13%.

Съмнително е обаче, че най-ниско е участието в онези страни членки, които най-малко са се възползвали от членството. В крайна сметка, ЕС не е безкрайно богат донор, както някои и у нас си го представят. И когато „престане да дава“, да се разочароваме от него. Това би било поведение на претенциозна метреса, но не смятам, че повечето хора, включително в България, си представят нещата именно така.

Какво се случи в Европа?

Десницата от ЕНП излезе начело (221 места), следвана от ПЕС (190 места), либералите от АЛДЕ (59 места), зелените (52 места), консерваторите (55 места), европейските леви (45 места), суверенистите (32 места). Повечето обаче загубиха места спрямо 2009 г.: най много ЕНП – 53, либералите – 24, социалистите – 6, зелените – 5, консерваторите – 2,  суверенистите – 1. Места печелят партии от крайната левица (+10). (числата са коригирани спрямо публикацията във в. „Култура“ – след като бяха публикувани окончателните резултати)

Останалите 97, определени като „нови“ и не присъединили се, една разнородна, но значителна група, събира депутатите на крайно десните националисти, като френския Национален фронт, унгарската „Йобик“, австрийската Партия на свободата, британската Партия на независимостта, но също и на други, повече популистко-консервативни, отколкото крайно десни партии.

При подготовката именно на тези избори, основното послание беше свързано с това, че сега за първи път ЕП ще избере председателят на ЕК. Досега това беше в ръцете на Съвета – държавите се договаряха, кого да подкрепят. Новата ситуация повиши символната тежест на сегашното гласуване – резултатите щяха да се окажат решаващи за такъв важен избор. Но дори това не мобилизира гражданите повече от обичайното. Защото гражданите изглежда разбираха, че промяната не е съществена.
Промяната не е съществена, защото останалите еврокомисари, с които ще работи председателят на ЕК, ще бъдат номинирани от съответните правителства. Така съотношението на партийните сили в ЕП няма да бъде толкова съществено при определянето на общата политика на Комисията. Да не говорим, че резултатите от изборите не дават на нито една европейска партия мнозинство в ЕП (никога и не е имало еднопартийно мнозинство), пък и европейските партии са федеративни структури – алианс на сходни националноорганизирани партии. Гражданите сякаш усетиха, че въпреки дебатите между потенциалните кандидати, предавани на живо по всички европейски обществени телевизии, изборът на председателя на ЕК от парламента няма да е от такова голямо значение. Защо тогава да гласуваме?
Втората страна на въпроса е начинът, по който се номинират евродепутатите. В повечето случаи това правят партийните централи, те подреждат и листите. Независими кандидати обикновено има малко, пък и много от тях се присъединяват после по своя воля към някоя от европейските партии, а не остават докрая независими. Мнозина от гражданите се питат, дали искат да бъдат съучастници за това, някой политик да получи положението и възнаграждението на европейски депутат, като срещу това може би и нищо няма да направи за общността. Друг мотив за негласуването.

Но парадоксът и на тези европейски избори е, че най-антиевропейските партии, крайнодесните популисти, се оказват избрани в една доста многолюдна група, която дори изявява претенциите да се самоорганизира в нещо, което парадоксално би било „интернационал на националистите“. Такава група на „национал-популистите“, както ги наричат напоследък, би била значителна сила в парламента и би могла да наклонява мнозинствата в една или друга посока. Изобщо именно тези партии изглежда са най-печелившите. Към най-печелившите ще добавя и популистки нелиберални партии, често с ултраконсервативен нагон: ФИДЕС на Виктор Орбан в Унгария, „Право и справедливост“ на Ярослав Качински. В свой коментар Иван Кръстев отбелязва: „Унгарският завой към нелиберален авторитаризъм разбива илюзиите, че членството в ЕС гарантира и стабилна демокрация.“ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4032684).

Какво се случи в България?

При участие от 35,8% (през 2009 г. – 38,6%), България се нарежда някъде в средата спрямо останалите страни от ЕС. Видимо тези избори не предизвикаха масов ентусиазъм, и то въпреки значителните граждански мобилизации през предишната година.
Първото, което се вижда, ако човек се разходи по улиците на градовете, е, че в обществото няма и най-малък белег на радост или еуфория. Победителите от ГЕРБ се зарадваха помежду си в НДК, но един митинг в тяхна полза на следващия ден сутринта събра малко над 20 души (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1271196). ДПС засили позициите си, въпреки „казуса Пеевски“, но не бърза за предсрочни избори, защото засега няма друг партньор, освен БСП. БСП претърпя тежка катастрофа (476 хил. избиратели на предишните европейски избори през 2009 г., 422 хил. гласа сега), но най-унизителното изглежда е разликата от 11% спрямо ГЕРБ. Реформаторският блок отпразнува изпращането в ЕП на 1 евродепутат, но тепърва ще види, дали ще се справи с вътрешните си конфликти: преференциите, най-вече с мобилизацията на ДСБ, изместиха Меглена Кунева.
ББЦ, която има най-много основания за радост, влезе в голямата политика, но продължава да не знае, с кого ще върви в нея (консерваторите ли, християндемократите ли, либералите ли), да не говорим, че лидерът й Николай Бареков направи реверанс и към социалистите: „Честно да ви кажа, като гледам цялата ситуация в парламента, единствената нормална партия, която се държи нормално, като изключим нейното ръководство, е БСП“ (http://www.mediapool.bg/barekov-predlozhi-koalitsiya-na-bsp-pod-negovo-rakovodstvo-news220784.html).

Добрата новина е, че България този път не съдейства за увеличаването на депутатите на крайните националисти в ЕП (други направиха това). Няма да имаме вече Слави Бинев или Димитър Стоянов, който да обижда някоя евродепутатка-ромка, например. Макар че това не е гаранция за повторение на резултата на едни парламентарни избори.

Коментирайки мрачно ситуацията Николай Слатински отбелязва: „От изборните резултати най-силно ме тревожи това, че една немалка част от образованите, интелигентните, успешните и европейски мислещи хора се е преориентирала и си е дала гласа за ГЕРБ… Значи те нищо по-добро от това зло не виждат.“ (http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/05/27/2309189_chernite_lebedi_i_chernite_ovci_v_politicheskiia_jivot/?ref=substory). Не бих сравнил непременно ГЕРБ с ФИДЕС в Унгария, но изглежда в България не сме много далече от това.

Европейските избори ни доближават до предсрочни парламентарни избори – една констатация, която вече беше направена от мнозина наблюдатели в края на миналата година, при разгара на протестите, искащи оставка на правителство заради „случая Пеевски“. Но, парадоксално, в обществото не се забелязва особен ентусиазъм за това. Не знам, дали протестите отново ще наберат сила, но този път те определено ще изглеждат в полза на ГЕРБ. Затова изглежда, че хората от „Протестна мрежа“ са резервирани.

Всъщност ентусиазмът за предсрочни избори, които иначе изглеждат логични при резултатите от европейските, не е висок поради една основна причина: не се очертава ново и убедително политическо мнозинство, което да измести настоящето. Дори ГЕРБ да спечели относително мнозинство, отново ще се изправят пред вече разиграната ситуация, да нямат партньор за мнозинство в парламента. Някои политически инженери вече видяха такова мнозинство заедно с Реформаторите и ББЦ. Но една такава нова тройна коалиция изглежда дори много по-малко постижима сега, отколкото това беше при БСП, ДПС и НДСВ през 2005 г. Николай Бареков изобщо не изглежда да желае коалиция с Бойко Борисов, в Реформаторския блок вътрешните напрежения по повод възможна коалиция с ГЕРБ (или ББЦ) могат просто да го взривят.

От друга страна отслабената БСП не изглежда в състояние бързо да се превърне в център на ново политическо мнозинство, напротив, ще има да решава най-вече вътрешнопартийни проблеми. Но също и защото засега няма оферта за коалиция от никой друг, освен от ББЦ (ако това, разбира се, е сериозно отправено). Досегашният партньор ДПС донесе повече негативи за публичния образ на социалистите, отколкото позитиви. Пък и Лютви Местан също изглежда резервиран към продължаването на тази коалиция в едно далечно бъдеще.

Какво ни очаква?

И в Европа, и в България очакванията са за повече или по-малко продължителен spleen (не става дума за далак, а за меланхолия – една поостаряла употреба на думата, любима за романтически поети като Бодлер). Очакване за нищо по-добро, но без драма или страх.

В Европа ще започнат преговорите за председател на ЕК. Макар кандидатът на ЕНП Жан-Клод Юнкер (един класически федералист) вече да обяви победата си, това никак не е сигурно. Още повече, че германската канцлерка Ангела Меркел не го подкрепи твърдо (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4108426). Проблемът е, че в новоизбрания ЕП не се очертава ясно политическо мнозинство. Стратези от ЕП вече направиха сценарии за възможните мнозинства, всички коалиционни (http://www.euractiv.com/sections/eu-elections-2014/strategists-reviewing-possible-coalition-scenarios-302418).

Дясно-центристка коалиция (ЕНП, консерватори и суверенисти) няма да има мнозинство (298 от 751 места). Дори и с либералите, местата стават 346 (а са нужни поне 376). Дясно мнозинство е възможно само ако се присъединят и крайно-десните, което е невъзможно. Ляво-центристка коалиция (ПЕС, левица, зелени) също не е мажоритарна: само 283 места. Ако се присъединят и либералите, местата стават 349 и пак няма мнозинство.

Крехко мнозинство би имало при екзотичната коалиция „Ямайка“ (от германския политически живот – коалиция между ХДС, ХСС, Либералите и Зелените) – 378 места, с 2 повече от мнозинството. Съмнително е, дали европейските зелени ще се съюзят обаче с консерваторите. Затова най-вероятни изглеждат варианти на „големи коалиции“ с едновременното участие на ЕНП и ПЕС. Двете партии заедно разполагат с 403 места, а заедно с либералите биха имали 469 места – една значително мнозинство.
Макар в ЕП мнозинствата никога да не да сили твърди, досега общо взето доминираше формулата на „голямата коалиция“. Вероятно и сега това ще се случи, което означава, че въпреки очакванията, изборите от 2014 г. не доведоха до революция – ЕП ще функционира на основата на постигнато съгласие между ЕНП и ПЕС. Така фигурата на председателя на ЕК ще се определи с компромис, както и досега. С други думи като цяло „нищо ново под слънцето“. И все пак – една нараснала група от крайни националисти, за които все повече ще чуваме. Както и вълна от оставки и сътресения в много европейски страни. България няма да бъде изключение.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Евроизбори 2014 – революцията се отлага

  1. nikolai vasilev каза:

    Изборното земетресение 1.       В Европа „Франция преживя изборно земетресение“ обяви в Париж премиерът Манюел Валс, след като националистите на Марин льо Пен спечелиха евроизборите. Нещо подобно се случи и във Великобритания. Там Партията на независимостта на Найджел Фараж, който дълго плашеше англичаните, че българи и румънци ще залеят острова, се оказа начело в надпреварата за евродепутати. В същото време Германия е на път да изпрати в Европейския парламент човек, който едва прикрива неонацистките си възгледи.  В другия край на континента, радикално лявата партия Сириза спечели най-много гласове в Гърция. Около една трета от креслата в Европейския парламент ще бъдат заети от анти-европейски политици. Какво се случва? Проектът за обединена Европа навлиза в най-дълбоката криза от създаването си. Днес европейските народи като че ли са забравили войните, които периодично сполетяваха континента до средата на 20 век. Новите поколения западноевропейци приемат за даденост удобството от невидимите граници в тяхната част на континента, но свързват включването на отдалечени райони, където те рядко ходят с колите си в Европейския съюз, с прилив на нежелани емигранти, социални екскурзианти и дори престъпници. Свободната търговия доведе разцвет на индустрията в Северна Европа, но и до закриване на цели сектори в южната част на континента, а това предизвика  и огромна безработица. Забравена е и някогашната съветска заплаха. Милиони западноевропейци гледат на кризата в Украйна, като на нещо, което не ги засяга особено. Макар Европейската народна партия да излезе като победител в Евроизборите, като че ли никой не артикулира визията за обединена и просперираща Европа на близкото бъдеще. На изминалите избори гражданите на Европа избираха не между стратегии за развитие на континента, а между предложения как техните страни да се справят с кризата. 2.       В България Докато Европа гласуваше „по балкански“, България гласува „по европейски“. Партиите които заиграха с разочарованието от ЕС и НАТО претърпяха пълен провал. От друга страна Реформаторският блок – доказал се като европейския отбор на България извърши своя пробив, въпреки скромната си кампания, колосалния медиен натиск и манипулациите на дежурните социологически агенции, които вещаеха неговото оставане под чертата. В Европейския парламент ще влязат и двама представители на коалиция България без цензура, която очевидно е медиен продукт и чиито обещания са противоречиви и нереални. Но най-важният резултат от тези избори беше срива на БСП и оцеляването на ГЕРБ като първа политическа сила.  И двете явления заслужават задълбочен анализ. След година управление БСП доказа своята пълна немощ. Нито едно от предизборните обещания на партията столетница от 2013 г. не беше изпълнено. Правителството на Орешарски е принудено да се съобразява повече с волята на ДПС отколкото на БСП. И макар Станищев да бе избран за председател на Партията на европейските социалисти, ръководството му е неубедително, а единственото нещо, в което той продължава да бъде изключително последователен е отказът му да поеме отговорност за провалите си. Изборите поставиха социалистическата партия пред тежка дилема. Тя трябва или да приеме провеждането на предсрочни парламентарни избори, които неизбежно ще изгуби, или да продължи да се държи за властта правейки още по-големи отстъпки на Местан и Сидеров. Новия транш на доверие, което Бойко Борисов получи от избирателите поставя и ГЕРБ пред значимо изпитание. Дали тази вече утвърдена партия ще поеме по пътя на болезнените реформи, които могат да превърнат България в държава със силни институции или ще се плъзне по наклонената плоскост на лобизма и популизма? Това ще стане ясно през следващите месеци. БЗНС и Реформаторският блок със сигурност няма да направят компромис с принципите си. Вече никой не се съмнява, че те ще представляват хората с разкрепостено мислене в следващия парламент. Да се надяваме, че в него ще има и реформаторско мнозинство. Николай Василев вестник Земеделско знаме 29.05. 2014 г.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s