Пак за изборните правила

Бях предложил този текст преди време за в. „Сега“, но понеже не беше никога публикуван, го правя сега. Внесох и малко допълнения, за да е в „крак с времето“.

Изглежда в НС вече няма (в предишния вариант беше „има“) мнозинство, което подкрепя референдум за изборните правила на датата на местните избори през октомври 2015 г. И отново, въпреки изтеклото време и протеклите дискусии, бяха (в предишния вариант – „ще бъдат“) поставени същите и вероятно със същата формулировка въпроси, както в инициативата на президента Плевнелиев от преди повече от година. Гражданите ще бъдат запитани, дали подкрепят задължителното гласуване, дали предпочитат мажоритарни избори и дали искат електронно гласуване.

Видно е, че така зададени, въпросите могат да породят неразбиране и двусмислие. Тук ще се занимая единствено с рисковете, защото позитивните моменти вече бяха многократно изтъквани в различни текстове на наблюдателите. Рисковете са свързани както със съдържанието на предложените промени, така и с трудността те да се доведат до ясни за публиката и недвусмислени въпроси.

Да започнем със задължителното гласуване. Въпросът може да бъде зададен съвършено ясно, но ще остане неясно, дали това задължение ще се прилага строго (например с глоби или други санкции) или ще остане пожелателно, като се предлагат не санкции, а поощрения. Ако решението бъде оставено след референдума на Народното събрание, въпросът ще се обезсмисли. Ако приемем, че мнозинството желае задължителни избори, включващи санкции, тогава рисковете са още повече. Какво знаем за човек, който не иска да гласува, но бъде принуден да го прави. Може да пусне бяла бюлетина: както невалидна, като я зачертае изцяло, така и бяла, което ще даде възможност някой недобросъвестен член на секционната комисия да я попълни. Как, например, ще се осъществи санкцията, ако става дума за български граждани живеещи в чужбина, които отдълго време са прекратили участието си в българските избори и практически са прекъснали връзките си с България?

Ако говорим за граждани, които социално-икономическият преход фактически е маргинализирал и те вече нямат никакво доверие на партиите и на политиката, задължението за гласуване може само да ги подтикне да продадат гласа си. Тогава ще спечели най-богатата, или много вероятно първата по размера на държавната субсидия партия. Имаше изказвания, които изтъкнаха, че задължителното гласуване ще намали дела на партиите, които разчитат на „твърди избиратели“, най-вече ДПС и БСП. Но може ли това да бъде целта и дали е сигурно, че ефектът ще бъде такъв?

Второто предложение е за мажоритарните избори. Първата трудност е във формулирането на въпроса за референдума – ако е еднозначен, например „Съгласни ли сте с въвеждането на мажоритарната система“, ще останат много нерешени въпроси впоследствие. Като това, дали ще бъде заменена изцяло пропорционалната, дали системата ще бъде смесена и в какво съотношение, дали ще бъде в един или два тура и т.н. Ако това бъде оставено след референдума на Народното събрание, не виждам смисъла на един задължителен референдум – ако имаше съгласие за нова избирателна система, тя вече щеше да е факт.

Очевидно е, че никой не иска замяната на пропорционалните избори с мажоритарни, нито повторението на печалния опит от 2009 г. с набързо въведения мажоритарен избор на 31 народни представители в един единствен тур (26 за ГЕРБ и 5 за ДПС). Подобен би бил националният резултат, ако използваната в Обединеното кралство система бъде въведена в България.

Търсят се варианти за персонализиране на пропорционалната система: въвеждане на смесена система, увеличаване на възможността за преференциално гласуване и т.н. Предлагат се варианти като германската система (пропорционален вот с компенсация, при което гражданите гласуват с две бюлетини – поименна и партийна), или финландската (пропорционална система в едномандатни райони, където избирателят гласува за един кандидат, но местата се разпределят пропорционално между партиите и начело в листите излизат кандидатите с най-много гласове). Но как всичко това да се превърне в ясен и недвусмислен въпрос на национален задължителен референдум?

И най-сетне, електронното гласуване. Мнозина смятат, че това е начинът изборите да станат по-честни и по-привлекателни. Изтъква се като аргумент, че младежите, които засега гласуват много по-малко от по-възрастните, ще се заинтересуват от политиката. Ако, разбира се, не става дума за превръщането на изборите в някакъв вид компютърна игра (както се казва, а защо не?). Съмнително е, че това ще бъде ефектът. Но електронно гласуване означава различни неща: гласуване на електронен терминал в избирателната секция или гласуване по интернет. Първото, приложено частично, може да даде положителен резултат най-вече при бързото отчитане на подадените гласове (без да се чака с часове за това), но едва ли ще доведе до по-високо участие. Но ако стане задължително, по-скоро може да разубеди на първо време онези, които нямат опит с новите технологии, т.е. може да доведе до отлив на иначе активни избиратели. Ако става дума за гласуване по интернет, остава да се определи, дали това ще се отнася за всички избиратели. Ако е така, си представям в някои махали „електорални брокери“ с лаптоп на коленете и опашка от желаещи да получат възнаграждението си, че са гласували „правилно“.

Може обаче гласуването по интернет да е само за живеещите в чужбина, но дали това ще доведе до много по-високо участие? Може би, но незначително. Тогава за какво е нужен референдум по този въпрос, който може да получи веднага някакво решение.

Представете си, че на референдума огромното мнозинство се произнесе за задължителни, мажоритарни и електронни избори. Тогава най-простото решение, в смисъл на възможност да се реализира, ще бъде всеки да има индивидуален бутон за гласуване, който е задължен да натисне, за да избере единствения. Очевидно не става въпрос за това, поради което не бива при толкова неясноти и несъгласия да се поставят три толкова объркани въпроса на решението на широката публика. Най-големият риск е това да омаловажи референдумите изобщо.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Пак за изборните правила

  1. Николай Василев каза:

    “Ако говорим за граждани, които социално-икономическият преход фактически е маргинализирал и те вече нямат никакво доверие на партиите и на политиката…”
    Това е същината на проблема на България, не само на избирателната система. През последните 25 години се у нас бе извършен не дотам успешен преход от една провалила се тоталитарна модернизация към едно все още неукрепнало модерно пазарно-демократично общество. Появата на маргинализирани граждани, които не могат да намерят ниша нито в съвременната икономика, нито имат реално представителство в политическата система беше неизбежно. Постепенното намаляване на техния брой зависи както от техните усилия, така и от интегритета на обществото. Проблемът е, че през последните години купуването на техния глас се превърна в неизкоренима практика. Това, а и не само това, доведе до отвращение на все по-широки слоеве в обществото и до тяхната политическа пасивност.
    Лечителния процес за обществото изисква модернизация, при която хората, които по една или друга не могат да намерят място в съвременния социално икономически живот се въздържат от гласуване (в полза на този, който им даде нещо),поне докато не намерят своето място в обществото, а тези, които са си завоювали някаква обществена позиция, участват в изборите, колкото и да са разочаровани от множеството действия и бездействия на политиците.
    Преди повече от 20 години един холандски политолог ми обясни как тяхната демокрация е станала функционираща: „Избори, след избори, след избори… 200 години.“ Излишно е да споменаваме, че в началото в Западните демокрации избирателното право е било ограничено и по-късно, успоредно с модернизацията на обществото се е разраствало. Станало е всеобщо, когато почти е нямало маргинали.
    Може ли задължителното гласуване да реши проблема? Дали въвеждането му не е опит да се заобиколи реалността, че през 21 век е политически невъзможно да се въведе образователен ценз? Примерно да се изисква образователната степен, която към момента на съзряване на личността е била задължителна. Като лицето, което няма нужния образователен ценз бъде стимулирано да го получи!
    За да функционира демокрацията е нужно избирателното право да се възприема не като даденост или задължение, а като трудно извоювана привилегия!
    Мажоритарният елемент цели избирателите да имат право не само да избират между партии и коалиции, но и да селектират техните ръководства. От тази гледна точка преференцията е най-доброто решение. Но за да бъде тя функционираща, тя трябва да бъде задължителна. И разбира се избирателните райони да са по-малки. Примерно 60 4-мандатни района. Тогава избирателят ще избира между 5-6 кандидата, от които ще бъде избран един, най-много двама.
    Дистанционното електронно гласуване също е свързано с проблема за купуване на гласове т.е за организирането на маргинали в изборния процес. Ако практиката бъде преодоляна, електронното гласуване би било чудесен инструмент. Ако не бъде, проблемите само ще се задълбочат…
    Николай Василев

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s