За републиката: да възвърнем правилата

Манифестът „За републиката“ основателно предизвика най-разнообразни реакции. Четирима инициатори, университетски преподаватели, много различни като политически позиции и политическа история, са се събрали за обща инициатива. Това самò по себе си е вече неочаквано и би трябвало да привлече вниманието и да стимулира мисленето. Едни подкрепиха инициативата със съзнанието, че това е нещо ново и най-малкото необичайно. Други видяха в него поредна инициатива, която някак продължава протестите от 2013 г. и затова се присъединиха. Трети, поради същата причина, веднага заподозряха поредната кампания на „професионалните протестъри“ и побързаха да отхвърлят инициативата. Четвърти, по инерция или по професионални задължения, обявиха това за „манифест на олигархията“. Пети привидяха нова форма на проява на т.нар. „соросоиди“ и други квалифицирани с подобни обидни епитети хора. Самите реакции показаха, че разделенията в обществото са вече такива, че дори и ангажираните политически граждани не са в състояние да си представят обща кауза, съвършено минимална, за възстановяването на общите рамки на нашето съвместно съществуване.

Какво представлява всъщност тази инициатива? Какви са рисковете пред нея? Какво ще постигне, ако успее? И какво ще се случи, ако не успее? Тези въпроси си поставях и поставям лично, за да си отговоря на въпроса, какво ме накара да се присъединя като съавтор на манифеста.

Констатациите в манифеста не са нови, мнозина граждани, вероятно дори мнозинството им, ги знаят отдавна:

а) държавата (публичната власт) е зависима от частни корпоративни интереси; администрация не действа в интерес на гражданите, а много повече в интерес на „олигарси“ или „мафиоти“, гражданите се чувстват изоставени от собствената им държава, която дори отказва да върши елементарните си задължения за защита на гражданите и на обществения ред;

б) в обществото се натрупват огромни несправедливости – в доходите, в данъчното облагане, в социалните грижи, в достъпа до работни места, в отношенията към малцинствата, в отношението към различните бизнеси, в достъпа до образование, в общественото здравеопазване, в административните услуги, в правосъдието – мнозинството граждани се сблъскват непрекъснато с такива несправедливости;

в) управлението по същество е безконтролно, гражданският контрол, доколкото съществува, е формален, много решения се приемат еднолично и дори без дискусия в институциите, поредица от безобразия в управлението през последните години остават без никакви последици (политически влияния върху прокуратурата, следствието и съда, отнемане на бизнеси, безконтролно харчене на публични средства, наред с другото).

Инициативата на манифеста е да подпомогне гражданската активност за оказване на постоянен натиск и за поддържане на постоянна гражданска активност. Нямаме претенцията нито да бъдем единствената такава инициатива (приветстваме и други подобни), нито да бъдем „добрите и красивите“ (всички добронамерени граждани са добре дошли), нито да имаме готовите решения (очакваме да ги постигнем с интензивен граждански диалог в дискусии и делиберация), нито да противопоставяме „гражданите“ на „политиците“ (всички сме граждани), нито да правим организация като поредната НПО или партия, нито да издигаме като инициативен комитет президентска кандидатура (това е работа на партиите). Имаме претенцията единствено да действаме като стимул за граждански дебати и действия.

Никой не е невинен, това се отнася и до нас, и до мене лично. Но въпросът е, дали сме в състояние като гражданска общност да направим усилието да договорим и да наложим заедно спазването на онези минимални правила, които позволяват да живеем заедно цивилизовано и в диалог, за да решаваме заедно проблемите на общото ни достояние – нашата res publica. Затова не противопоставяме „добрите“ на „лошите“ хора – това би било манихейство. Няма ангели на земята, има човеци, които носят в себе си често противоположни нагласи. Всеки може да постъпва или добре, или зле. Целта ни е да възстановим общите за всички правила, тяхното спазване, за да се насърчават и награждават онези, които постъпват добре, в интерес на общността, и ограничават, спират, изолират онези, които постъпват зле и налагат частните си интереси на общността.

Тази инициатива носи рискове, най-вече ако се развие като поредния частно-партиен проект. Ако, например, „Протестна мрежа“ реши, че това е нейното ново превъплъщение, или, ако „Солидарна България“ поради това я отхвърли като пореден проект на „десните“, от манифеста няма да произлезе нищо добро. Защото ние като инициатори ще се разделим и отново ще се върнем към обичайните разделения и невъзможния диалог.

Инициативата „За републиката“ задава един основен въпрос: в състояние ли сме да договорим и наложим като граждани минимално съгласие  за общите правила. Така че:

  • Да посочваме винаги публично безобразията, които ни заобикалят;
  • Да говорим публично за заплахите, които различни граждани получават, защото са ангажирани с обществено-полезна кауза;
  • Да посочваме погрешните решения и да дискутираме за правилните;
  • Да разказваме публично за всяко действие на публичната власт и администрацията, която нарушава наши права или действа против общия интерес.

Апелът на манифеста е за широка гражданска (републиканска) солидарност по минималните условия на съвместното ни живеене. За да не съучастваме в безобразията и несправедливостите.

В случая сектантският подход е непродуктивен, дори е най-големият риск за тази инициатива. Никой поотделно няма решение на общите проблеми, дори когато е абсолютно убеден в това. Нужна ни е гражданска дискусия, делиберация, общуване, солидарни решения. Но гражданският диалог започва със слушането и се основава на взаимност. Защото другите също имат аргументи и те трябва да бъдат чути, дори да застъпваме друга позиция.

Мнозина критици на инициативата реагираха на фразата „няма ляво, няма дясно“. Извадена от контекста си, тя няма смисъл и аз не я споделям. Фразата е валидна по отношение на минималния граждански консенсус за спазването на правилата. Целта на инициативата е да разчистим терена от натрупаните безобразия и несправедливости, от хватката на частните корпоративни интереси, които назоваваме или като олигархия, или като мафия – отхвърлящите общественото благо социални актьори. Само след такова разчистване различията между нас като граждани, различните визии и проекти, които споделяме, ще придобият смисъл, а дебатът между нас ще се върне в границите на политическото. Всъщност днешната ситуация е утежнена от замазването, от размиването на действителните различия, от прикриването на действителните конфликти в обществото под иначе успокояващата маска на стабилността.

Наред с останалото, връщането към основните правила като съдържание на тази инициатива, е и завръщане към културата на спора и на диалога. Което означава противопоставяне употребата на дискредитиращи етикети като „олигарси“, „комуноиди“, „гейове“, „соросоиди“, „путиноиди“, „толерасти“, „либерасти“, „чугунени глави“, „мекерета“ и т.н. (в това отношение въображението се е оказало наистина безгранично). Именно тази завеса от обидни етикети, употребявани в нещо, което се представя за политически дебат, е изцяло в интерес на действителната олигархия и на действителната мафия.

Ето защо трябва да защитим републиката заедно, запазвайки всичките си различия.

Res publicas defendendas esse!

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to За републиката: да възвърнем правилата

  1. nikolai vasilev каза:

    Реакциите спрямо манифеста наистина показаха, че обществото ни е дълбоко разделено. Стана ясно, че това разделение НЕ е политическо – ляво срещу дясно, а както се изразява един от професорите – това е разделение по оста цивилизация – варварство. Можем дори да приемем проявената скромност от страна на професор Тодоров, че инициаторите нямат са по манихейски убедени, че те представляват доброто. Сигурно нямаме правото да сме сигурни, че цивилизацията е нещо по-добро от варварството.Но имаме право да се борим за това обществото ни да е цивилизовано! Трябва да констатираме и нещо друго. Манифестът раздели активната част от обществото, но уви остана незабелязан от огромното мнозинство! Потънали в битовата борба за оцеляване, сигурно много от тях са си помислили: „говорят ни някакви високопарни слова, ама всъщност гледат да направят нещо за себе си!“Тези нагласи ще преборим най-трудно!

    Like

  2. Боряна Петкова каза:

    „…днес не останаха и капка чистота и святост…“
    Това са думи, извадени от контекста на станалия известен в последните дни манифест – „За Републиката“. Защо се спрях точно на тези думи, когато могат да се откроят далеч по – положителни такива? Първо – защото са болезнено истинни (в българското общуване и бит приоритетно се настаниха агресията, страхът, ненавистта и предразсъдъците – последните си ги отглеждаме и възпитаваме много успешно). Второ – защото критиките както към инициативата, така и към авторите й, са доказателство за значението на тези думи. Далеч по – лесно е да се критикува (това като че ли ни е първосигнална реакция), както и да се приписват различни обидни епитети, отколкото да се изрази една аргументирана и конструктивна позиция по даден въпрос и да се вземе участие в дейности, засягащи по-широк кръг хора от този на семейството.
    Лично аз подкрепям манифестът „За Републиката“ по две причини: първата причина е провокирана от самия факт, че хора изразяват своята гражданска позиция по един културен (за съжаление все по – слабо разпознаваема дума) и диалогичен начин. Не бих се наела да давам оценки на авторите на манифеста, нямам това морално право, а и познавам лично само един от четиримата университетски преподаватели и ако трябва той да бъде мерилото, то значи текстът е подготвен професионално, обективно, с високо нравствен оттенък – според мен. Втората причина е съдържанието на манифеста. „За Републиката“ е текст, в който аз виждам смисъл (съдържа всеизвестни, но все пак основни изисквания за нормално съществуване на човешки индивиди в рамките на една демократична общност) и надежда (че все още има хора, за които случващото се около тях не е част от пейзажа). И независимо от различните възгледи и мирогледи, които имаме, сме длъжни да вземем отношение, да реагираме на множеството несправедливости в нашето ежедневие като търсим, предлагаме и дискутираме по съответните казуси.

    Like

  3. Voikov каза:

    Не разбрах какво му е новото в този манифест? повтаря онова, което всички знаят. Но мирише на Сорос и грантова субсидия, че чак смърди. Огнян Минчев, Дайнов и прочие. На всички вас по биография ви е определено да боравите с клишета. И най ще ви отива да напишете манифест за възстановяване на НРБ.

    Like

  4. Веселин каза:

    Две неща по повод на „За Републиката“. Първото е, че съм солидарен с публикуваното от Петър Волгин в a-specto > http://a-specto.bg/politicheska-shizofreniya-i-manifestno-bezplodie/, който се интересува може да го прочете.
    Второто е свързано със същността на демокрацията, която е аверсът на монетата с реверс република. От всички определения за „аверса“ на тази монета и същността на понятието има едно на един българин в неговата книга ‘Кой кой е в „Илиада“ и „Одисея“ ‘. Представям го на читателите и авторите на манифеста, пък читателите като го прочетат, те да „смятат“, кой крив, кой прав, кой кум, кой сват и кой на булката брат! > цитат:
    „Думата „демокрация“ е от хетско/лувийски произход и означава „власт на народа“. Реалната й същност е, че стигнала до дъното шайка отчаяни главорези от беднотията увлича след себе си масата озверели от глад обезземлени селяни и лавинната им стихия помита свещените институции на обожествените монарси. Узнали веднъж, че във вените на царя-бог не тече амброзия, тълпите (охлос-ът) вече нямат никакви морални, религиозни или социални задръжки – за тях боговете стават смъртни. И идва векът на желязото – на меча.
    Единственото свещено нещо, което остава, е ВЛАСТТА.
    И най-пропадналият, и най-смиреният разбират значението на властта като извор на богатство, т.е. на осигуреност срещу глада и мизерията. Идва разбира се и следващата решаваща крачка – тиранията. И тази дума е с малоазийски произход, пренесена вероятно от препатилият Кадмос и съратниците му. Разликата между демокрацията и тиранията е, че при втората най-безскрупулният от безскрупулните взима еднолично властта от демоса (мнозинството) и се превръща в цар. Отличието от предишните владетели е, че може и да не бъде аристократ. Ако пък е от царско потекло, само въздъхва облекчено, защото за разлика от царя няма нужда да се съобразява с традиции и морални ценности, с обичаи на прадеди, а само с необходимостта на момента. А тя е една – да запази властта на всяка цена и с всички средства. Макар че историята не познава тиранин доживял до дълбока старост.“
    Авторът на тази книга е вече покойният писател, поет и журналист Детелин Вълков. Издадена е през 1999 г. от издателство „ЛИТЕРА ПРИМА“, а текстът е от 10-та глава на стр. 137 и 138, като започва от 135 стр. продължава до 146-та.
    Та като прочетете първото и това, което е пред Вас, веднага разбирате Qui bono това действие на нашенските „Джан Цунцяо, Яо Уънюен, Уан Хунуън и Дзян Цин“ !

    Like

  5. Baufen каза:

    Манифест като манифест… не виждам нищо впечатляващо. Извинете ме.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s