Никога не бих предположил, че България ще бъде първата европейска страна, която няма да ратифицира Истанбулската конвенция – Конвенция N 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното на насилие. А нещата отиват натам, след като изглежда в парламента няма да има достатъчно мнозинство за ратификацията. Ако направим бърз преглед на заявените позиции, става ясно, че: ГЕРБ официално подкрепят ратификацията, но е възможно не всичките техни 95 депутати да гласуват „за“; официално срещу конвенцията се обявиха „Обединените патриоти“ (27 депутати), „Воля“ (11 депутати) и БСП (80 депутати). ДПС (25 депутати) още не са се произнесли по въпроса. Набързо пресметнато, засега имаме 95 срещу 118 гласа. Мнозина заявиха, че в тази ситуация ДПС ще бъде арбитър.
Ако наистина конвенцията не бъде ратифицирана (например ДПС се въздържи), България ще произведе голяма новина и ще покаже, че е най-консервативната европейска нация. По-консервативна от Полша, Грузия, Турция или Румъния. Трудно ми е да то повярвам, но нещата могат да станат именно така.
Ако конвенцията все пак бъде ратифицирана с гласовете на ГЕРБ и ДПС (общо максимум 120 депутати, при положение че в двете групи сработи „партийна дисциплина“), ще излезе, че в България има нова разделителна ос между „либерали“ и „консерватори“, като сред последните ще бъде неочакваното сдружение на БСП, „Обединените патриоти“ и „Воля“. Не си представях БСП в подобна компания.
Трябва ли отново да напомня, че това е конвенция срещу домашното насилие и отстоява правата на жените? От много места чух, че това било само прикритие за узаконяване на разнообразни сексуални идентичности, при които децата щели да бъдат подложени на натиска да приемат тези идентичности и така да загубят собствената си. Параноята изглежда ни е обхванала здраво, защото сме склонни зад едва ли не всяка международна конвенция да привиждаме опасността от това да ни натрапят приемането на „третия пол“, на еднополовите бракове, на транссексуалните бежанци и още много други „чудовищни заплахи“.
В най-синтезиран вид тези заплахи се виждат в отвореното писмо на 36 консервативни неправителствени организации срещу ратификацията на конвенцията. Според писмото конвенцията:
„Съдържа разпоредби, криещи сериозни рискове и неблагоприятни последствия за правата на жените, родителите и децата, брака и семейството, свободата на вероизповедание, националните политики по отношение на тези въпроси, както и за вътрешния ред и сигурност и политиките за бежанците.“
„Тя ще доведе до политики позволяващи на момчета и мъже, които считат себе си за жени да ползват тоалетни, бани и съблекални, предназначени за жени, в т.ч. в държавни училища.“
„Тя ще отвори врата за узаконяване на еднополовите бракове у нас, признавайки правото за полово самоопределяне на единият от партньорите.“
„Въвеждането на определение за пол и полова идентичност, независими от биологичния пол на лицето ще доведе до грубо потъпкване на правата на родителите и семейството. Родителите ще могат да бъдат обвинени в насилие срещу тяхната дъщеря, ако тя е пожелала да я третират като момче и те откажат.“
Ако четем самата конвенция ще разберем, че нищо от горното не се третира от нея. Следователно става въпрос за страхове, съществуващи, но и съзнателно подклаждани и разпространявани в обществото. Прекалени страхове,
Съветът на Европа дори прие специално разяснение по въпроса, което пресслужбата му разпрати на много медии в България. Разяснението посочва:
- Конвенцията НЕ задължава държавите да въведат в училищата уроци за сексуална ориентация.
- Конвенцията НЕ задължава държавите да признаят като бежанци транссескуалните и интерсексуалните лица.
- Конвенцията НЕ задължава държавите да въведат във вътрешното си законодателство признаване на трети пол.
- Конвенцията НЕ позволява признаването на еднополови бракове от подписалите я страни.
Но защо тогава БСП се противопоставя официално и вече с решението на мнозинството на Националния съвет на ратификацията на конвенцията. Още в първата реакция на председателката на партията Корнелия Нинова се казва: „Винаги сме се борили против насилието над жени и деца… Застъпвали сме се за равнопоставеност на мъжете и жените. И занапред ще отстояваме тези позиции. Но няма как да приемем текстове в Истанбулската конвенция, които задължават: „страните да предприемат мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на стереотипни роли за жените и мъжете“.
Сега отхвърлянето е по-лаконично: В Конвенцията съществуват текстове, които разделят българското общество и могат да бъдат тълкувани разнопосочно. Същевременно БСП ще искат промени в наказателното законодателство за най-строго преследване и наказване на насилниците, както и да се инкриминира „домашното насилие“, „насилствените бракове“ и „принудителното съжителство на съпружески начала“. Странно и чудовищно, ако цитирам заглавието на една статия на Владимир Ленин от 1919 г. (използвах същото това заглавие и по повод назначаването на Деля Пеевски за председател на ДАНС през юни 2013 г.).
Странно е, защото отхвърлянето на Истанбулската конвенция по никакъв начин не се вписва в намерението за нови законодателни мерки против насилието срещу жените. Конвенцията има точно такъв предмет и е допълнителна опора и инструмент за изкореняването на такива практики. Чудовищно е, защото каузата за равноправието на жените и мъжете е кауза на всички социалистически леви движения поне от средата на ХІХ век. Защо БСП се отказва от тази славна част от историята на социализма?
Въпросът е също така, в коя част от българския политически спектър БСП търси своя облик и подкрепа. Ако наистина смята, че българското общество е консервативно, тогава вероятно си представя, че трябва да заеме социал-консервативна позиция? Да се нареди до „Обединените патриоти“ (междувременно изглежда те са на път да си променят позицията, вероятно също и под натиска на ГЕРБ, а не защото за променили радикално възгледите си). Да се нареди до родните ултраконсерватори, които напоследък се чувстват в свои води, заклеймявайки всичко онова, което е в противоречие с иначе устойчивия, много разпространения и упорития стереотип за патриархалното обществото, основано на мъжкото превъзходство. Между другото, понеже последното тема е отдавна дискутирана, а аз не съм особен специалист, най-добре е да прочетем отново, наред с другото, една статия на Красимира Даскалова във в. „Култура“ от 2002 г. „Жените – скритите за историята социални актьори“.
Наближава времето за обсъждане на Истанбулската конвенция в парламента. По-добре ще е депутатите на БСП да заемат позиция, основаваща се на тяхната собствена съвест, разум и разбиране, какво е това „кауза в полза на женското равноправие“, част от политическата идентичност на една социалистическа и лява партия. Другото би било огромна политическа грешка, която ще се отрази крайно негативно еднакво на разширяването на подкрепата за БСП в Българското общество, но и на международния й престиж.
Антоний Тодоров 
Мен лично позицията на БСП относно Истанбулската конвенция не ме учудва ни най-малко. Нито името на партията и членството ѝ в ПЕС (чийто председател е неин бивш лидер) са някакъв надлежен показател за характера на тази партия. Преди всичко е доста спорно дали БСП е партия в класическия смисъл на думата – организация на хора със сходна политически разбирания. Преди повече от 20 години един от нейните бардове, Стефан Продев забеляза, че в БСП съжителстват „червените бабички“ и „червените мобифони“. (тогава мобилните телефони бяха невероятно скъпи). Мнозина се чудеха какво събира толкова различни социални типажи. Някои наблюдатели определиха електората на БСП като „квази етнос“. До появата на ГЕРБ и до превръщането на „патриотичните“ партии в реални претенденти за властта, БСП имаше монопол върху т.н. „ляво пространство“. Какво означаваше това? По принцип ценностите могат да бъдат обозначени по три оси: племенни, имперски и полисни. Проектирането им върху две – „ляво“ и „дясно“ винаги и навсякъде е било рисковано начинание. В класическия случая „дясното“ е подкрепяло племенни обществени ценности (традиции) и полисни икономически програми (laissez-fairе), а „лявото“ – полисни обществени ценности (освобождаване от предразсъдъците) и имперски икономически програми (контрол, преразпределение)… Но комбинациите в идеите на отделните хора и партии може да са различни и оста „ляво“ – „дясно“ рядко е била особено показателна.
Какво е БСП и къде попада тя? Без съмнение БСП е правоприемник и продължител на БКП. Тя е единствената пряка наследница на комунистическа партия в Източна Европа, която оцеля като значим политически субект, дори след като изостави комунистическата си идеология. Няма никаква нова идеология, която да събира БСПарите заедно. Това което ги консолидира е споменът за БКП. Привърженици на БСП са само и единствено хора, които признават за легитимен обявения за престъпен комунистически режим в България. И доколкото този режим бе дошъл на власт в резултат на обявената от Съветския съюз война на България, към БСП естествено гравитират само и единствено хора склонни да приемат намесата на Москва в българските дела. От тази гледна точка БСП е племенна, но анти-национална партия. Войнственият атеизъм на БКП бе тотално изтрит от колективната памет на привържениците на БСП и бе приета тезата, че комунизмът и християнството са сходни „идеологии“, противоположни на „безнравствената“ либерална Западна култура, която толерира хомосексуалните връзки, мултикултурализма т.н. В икономическата сфера възгледите на представителите на БСП варират от крайно полисни, до крайно имперски. Някои лидери на БСП въведоха плоския данък, други мечтаят за нова национализация. Очевидно е, че единственото, което събира членовете и привържениците на БСП са племенните ценности – анти-модерни, анти-западни. Разбра се в БСП, включително в нейното ръководство, има хора, които не споделят тези ценности, но те са попаднали в партията или заради семейна традиция (отново немодерна характеристика), или по чисто кариеристични мотиви (което ги задължава да се съобразяват с разбиранията на мнозинството в партията).
Докато БСП имаше монопол в „лявото“ пространство (хората, които мислят, че „социализмът“ е бил нещо добро, и че Русия ни е естествен партньор, дори покровите), ръководството на партията можеше понякога да игнорира тези разбирания на електората. Днес обаче БСП няма монопол върху това пространство. Загубата му дойде всъщност от най-голямата ѝ победа – ликвидирането на „дясната“ алтернатива. В България вече няма значима партия, чиято основна идеология да е метафизичното отрицание на престъпния комунистически режим и чиято основна програма е превръщането на България в неразличима част от Първия свят – където има върховенство на закона и където хората са освободени от племенните предразсъдъци. (Това в класическия случай са и „десни“ и „леви“ ценности). В новите условия „левият“ електорат вече не се чувства в обсадена крепост и няма склонност сляпо да следва ръководството на партията.
В българското общество, по много исторически причини никога не е имало „реформаторско“ мнозинство. Но през 90-те години, когато основният съперник на БСП беше носител на полисните ценности, след двата тотални провала на БСП при Луканов и при Виденов в парламента се формираха „що годе“ „реформаторски“ мнозинства. Те успяха да изтласкат България до ЕС и НАТО, но след появата на хибридните НДСВ и ГЕРБ, вече няма сериозна политическа сила, чиято програма е модернизацията и „уестърнизацията“ на България. На БСП вече са налага да се конкурира с „Обединени патриоти“ и други ретроградни сили за доверието на племенно мислещите българи. Това ще я тласка към още по-ретроградни позиции. Пред БСП няма друг път, освен да става все по-„патриархална“!
ХаресвамХаресвам
Професор Тодоров, твърдите, че „България ще бъде първата европейска страна, която няма да ратифицира Истанбулската конвенция“, а от приложената от самия Вас карта е видно нещо друго??? При това, прочетох, че Украйна е оттеглила ратификацията си, а в момента и други ратифицирали я държави обсъждат да се откажат.
ХаресвамХаресвам
Украинската върховна рада не е ратифицирала конвенцията през ноември 2017 г. и е поискала формулирането на резерви. В този случай България ще е втората страна. Картата показва подписалите и ратифициралите към момента държави. Не съм чул държава, която я е ратифицирала, да иска да оттегли ратификацията.
ХаресвамХаресвам
Нещо не мога да разбера: има още доста нератифицирали държави (в червено).
ХаресвамХаресвам