Визия за България или визия за българската левица?

Документ от 33 печатни страници, публикуван на 16 юли 2018 г. като „Визия за България“ – посланието е на стратегическа програма (дали замества приетата Програма на БСП?), предвидена да се осъществява все пак в едно обозримо или много близко бъдеще (някои от предложенията се отнасят за 2020 г.). Предложена е за дискусия, но и с намерението да се постигне „национален консенсус“ по основните й предложения. Съдържа както констатации на състоянието на българското общество, така обща визия за едно по-добро бъдещо състояние и конкретни мерки постигането му. Съдържа осем раздела на публичните политики, макар и с неравна дължина (което също е въпрос на визия), които заявяват стремеж да се покрият всички важни страни на обществения живот. Наред с конкретно предложените мерки, има и пожелания, които остават общи и често неразбираеми от гледна точка на това – какво ново искат да кажат.

Документът е политическо послание, говори за публични политики, което веднага поставя пред него определени изисквания. Кажеш ли политика, казваш приоритети – във всяко общество ресурсите са ограничени (имат известен на всички лимит), следователно политическата власт се състои в това да ги разпределяш за различните проекти (свързани с обществени очаквания и искания). Разпределението не е нито самоочевидно, нито е в състояние да задоволи всички интереси – винаги ще има доволни и недоволни. Ако заемеш позицията на „на всеки по малко“, това също е политика, която казва: съществуващата ситуация (статуквото) ме задоволява, ще я поддържам такава, каквато е. В другия случай обясняваш на публиката, защо в едно направление даваш повече (приоритет), а следователно в друго – по-малко (отложен приоритет).

Макар във Визията за има множество конкретни предложения, за които ще стане дума след малко, общото впечатление е за твърде обемен текст, който съдържа едновременно интересни и нови предложения, твърде много общи пожелания, както и някои особено спорни, да не кажа дори крайно неприемливи позиции. С други думи Визията дава някаква представа за това, как БСП (в случая нейното ръководство) си представя нещата, но трудно обяснява нещо, което читателят й иска да разбере: какво сега прави днешното правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и какво различно смята да направи БСП, когато спечели изборите. Именно това различие някак се е изгубило сред много думи.

Не на последно място е важно и кого, кои сектори на българското общество адресира БСП със своята Визия. Дали посланието е насочено предимно към основните й избиратели (някъде към 0,5 млн. сега), към широкия кръг от привърженици (някъде към 1 млн.) или към потенциалните нови избиратели на социалистическата партия, които обаче са разнородни: едни подкрепят ГЕРБ, други – „Обединени патриоти“, трети избират „Да България“ или „Зелените“, четвърти са в периметъра на ДПС, пети отдавна са се отказали да гласуват. Насоката на посланието не е безобидно. Но най-важното е, че документът показва какво иска и какво не иска БСП, следователно заявява, каква именно партия иска да бъде в очите на обществото БСП. И този прочит на документа е най-чувствителен с оглед на политическото бъдеще на социалистическата левица в България.

Новите предложения

Документът съдържа нови предложения, някои от които революционни, други – недообяснени като ефект, но във всеки случай нови. Избрал съм по-съществените (подрубриките са от мене).

  1. ДЪРЖАВА, ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ

Електронно правителство – създаване на 6 национални електронни регистри: поземлен регистър; информационна система за обединяваща пазарите на селскостопанска продукция; електронна система по заетостта; електронен данъчен регистър, електронна здравна карта и електронна образователна               система, съдържаща информация за всеки един ученик, студент – в кое училище/университет учи, посещава ли учебните занятия, колко често отсъства, кой му преподава, колко често го оценява (последните три неща не са приложими в университетите).

  1. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Социална и зелена икономика:

Минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година.

„Социален инвестиционен пакет” за инвеститорите: държавно гарантирани ценни книжа с по-висока от нормалната доходност (за набиране на средства са социални и „зелени“ проекти).

Създаване на нов тип „социални предприятия“, оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху обществото.

Премахване концесиите на плажовете (искането е повторено на две различни места в текста).

Задължение на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни мероприятия.

Социално равенство и справедливост:

Диференцирано субсидиране и ограничаване на едрите земеделски производители, въвеждане на таван на субсидията до 60 000 лв.

Нулеви ставки на ДДС за храни, изработени само от естествени суровини, без следи от консерванти, заместители и подобрители. Намаляване ставките на ДДС за основни храни и лекарства.

Въвеждане на прогресивно данъчно облагане (това е най-радикалното предложение във Визията).

Въвеждане на семейното подоходно облагане, в центъра на което стои не отделният индивид-данъкоплатец, а семейството или още по-точно домакинството. (последното уточнение е най-важно, защото особено сред младите има значителен бял на „семейно съжителство без брак“)

Въвеждане на диференцирани ставки на данък печалба с преференциални ниски или нулеви нива за областите на икономиката, които са национален приоритет.

Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г. Възстановяване на ежегодното осъвременяване на пенсиите по „Швейцарското правило“.

Премахване на максималния месечен размер на социално- и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията.

  • РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Нов „Национален фонд за сближаване между регионите“.

Интелигентни градове: стартиране с пълна дигитализация на 4 града с население до 70 000 всеки.

  1. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения и замяната му с принципно нов статут, отговарящ на социалния характер, същност и насоченост на здравеопазването.

Заплащането на медицинските дейности с публични финансови ресурси по цени, определени от държавата (НЗОК), само за болници, които не са търговски дружества. (т.е. или новият статут ще се отнася и до частните болници, или те няма да бъдат финансирани от НЗОК)

Замяна на безплатното обучение в здравеопазването с държавна стипендия за обучение и/или  специализация,  с ангажимент  за работа минимум  5 години. (това е ново и радикално, но не се знае, дали няма да има отлив от медицинските специалности)

Във всеки регион лечебните заведения се обединяват в единна структура от холдингов тип.

Заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца, пенсионери и държавни служители.

  1. ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

Пълна държавна издръжка на децата в задължителната предучилищна подготовка.

Гарантирани места и задължително  ранно  включване на ромските деца в детска градина или в детски дневен център. (това е едно от двете места във Визията, където се говори за ромите)

За децата в малките селища и от бедни семейства – създаване на условия до 4 клас децата да учат близо до дома си чрез проект „филиален клас/ класна стая” (пътува учителят, а не ученикът).

Дял от БВП: за образованието, равен на средноевропейския. 5% от БВП за 2020 г.; 0,9% за висше образование през 2020 г. и 1,5% за наука през 2020 г

Стартова заплата за млад учен – не по-ниска от две минимални работни заплати (т.е. 1020 лв. през 2018 г.)

Обединяване на фонд „Научни изследвания” и фонд „Иновации”.

Нови 6 творчески фонда на проектен принцип в културата: „Сценични изкуства“, „За съвременно изобразително изкуство“, „За дебютни проекти в съвременното българско художествено, документално и анимационно кино“, „Млади български музиканти и композитори“, „Развитие и защита на българското културно наследство“ и „Финансиране на проекти за нови литературни произведения“.

  1. СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

Възстановяване на системата за мобилизация и изграждане на резерв. (но каква е позицията по отношение на предложеното връщане на наборната военна служба?)

Нов антикорупционен кодекс. (дали ще замени сегашния закон и в какво се състои новото?)

Нов закон за борба с тероризма, ограничаващ възможностите за нарушаване на човешките права  и засилващ гаранциите в това отношение.

Ново антимонополно законодателство, ограничаващо възможностите за концентрация на цели отрасли в едни ръце или в ръцете на ограничен брой икономически агенти.

Въвеждане на задължителен специализиран мониторинг и контрол по ЗОП (Закона за обществените поръчки) в хода на процедурите на всички етапи от тяхното протичане.

  • ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Като член на ЕС България може да бъде мост на отношенията между Европа и Русия.

(Тук няма принципно нови предложения, освен многократно вече обсъжданата фраза, че „отношенията с Русия са стратегически важни“. Прави впечатление, че са поставени в една група на глобални играчи САЩ, Русия и Китай, с които приоритет за „икономическите отношения“.).

  • ДЕМОГРАФСКАТА КРИЗА

Към университетите да се изградят центрове за гледане на малки деца на родители-студенти.

Право за получаване на парично обезщетение, ако майката се върне предсрочно на работа – пълен размер до 1 година на детето и 50% от 1 до 2 години.

„Осигурителна почивка” за работодатели, осигуряващи заетост на родители с малки деца (държавата заплаща осигурителните вноски за сметка на работодателя за всяка майка, която отглежда дете до постъпването му в първи клас).

Включване на лечението на безплодието като клинични пътеки, финансирани от Здравната каса.

Осигуряване на необходимите финансови средства за подкрепа на семействата за раждане на дете чрез метода асистирана репродукция.

Допълнителен фонд за дългосрочна грижа за възрастни (и хора с увреждания).

Приемане на Закон за възрастните хора. (но не става ясно, какво ново ще урежда или какво ще замени).

Тези конкретни предложения се събират на 3 страници и са квинтесенцията на предложения текст. Разбира се, някои от тях остават необяснени, както съдържателно, така и от гледна точка на очакваните последици. Липсва също така и каквото и да било сравнение с други европейски държави – има ли подобен опит, кой го е предложил и т.н. Но като цяло предложенията са в посока на повече социална държава и повече социална справедливост.

Основният проблем на този съкратен вариант на Визията е отново проблемът с приоритетите – кое е по-важно или по-спешно и изисква приоритетно и незабавно решаване и финансиране?

Има ли приоритети?

В предложения текст има няколко изрично посочени приоритети, които успях да синтезирам в следващите редове:

А) Приоритет към малките и средните бизнеси.

Приоритизиране на държавното финансиране към малките и средните ферми. Специално финансиране на младите фермери.

Силен тласък на износа на продукти на малките и средните предприятия, като държавата поема рисковете (чрез увеличен застрахователен капацитет на Българската агенция за експортно застраховане).

Б) Приоритетни сектори на икономиката, образованието и науката

Приоритетно насочване на инвестициите в България към: електротехника и електроника, информационни и комуникационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене и по-специално транспортно оборудване, транспорт и логистика, здравеопазване и фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. (няма обаче особена обосновка, защо именно тези сектори).

В държавната поръчка за прием в университетите да се увеличи относителният дял на  природните, аграрните и инженерните специалности, като предпоставка за ускорено  икономическо развитие.

Резултатите от научните изследвания, финансирани с публичен ресурс, следва да подобряват качеството на живот. Затова фокусът в научните изследвания трябва да бъде в областта на химията, биологията, математиката, физиката и материалознанието. (не е ясно, защо качеството на живот се определя именно от тези научни области)

Приоритетите изглежда се свеждат до малките и средни бизнеси, както и природните, аграрните и инженерните специалности в образованието. Всъщност за никоя друга област в текста на Визията не се употребява думата „приоритет“. Ако посланието остане така, хоризонтът на приоритетите ще остане твърде тесен, а БСП ще излъчва облика на „партия на дребните стопани и на инженерите“.

Макар Визията да декларира на много места намерението си да промени радикално ситуацията (статуквото) във всички области и често да обосновава предложенията си с нуждата от повече равенство и социална справедливост, тези две последни категории не са описани като „приоритети“. И пак ще напомня – приоритетът означава нещо, което ще бъде решено първо и за което ще се дадат повече средства, а това означава, че друго нещо ще бъде отложено или оставено за след това. От документа не се вижда подобно разграничение. Общото впечатление е, че Визията се отнася за абсолютно всичко, а поради това и за нищо по-специално. Борбата с корупцията, високите доходи, подкрепата за малките и средни бизнеси, достъпното здравеопазване, качествените образование, наука и култура, сигурността и отбраната, външната политика и демографската криза – всичко е еднакво важно.

Ако в общ житейски план това е разбираемо (човек живее с множество ситуации, които го засягат), в областта на публичното управление и публичните политики липсата на приоритети, включително между отделните големи обществени сектори, е всъщност позиция, която иска да управлява статуквото („за всеки по малко“). Внушението на такава позиция е парадоксално: „възнамеряваме да правим същото, макар и по-добре“. Това никак не кореспондира със заявката за алтернатива не просто на ГЕРБ, а на досегашната система.

Срещу какво се обявява БСП

В документа има и силно звучащи пасажи, които показват онова, което за БСП е неприемливо. Тези части излъчват определен политически профил на партията, чието разчитане може да даде неочаквани резултати.

От една страна тук има и категорични позиции, които съответстват на облика на една социалистическа партия и са съзвучни с позициите на сродните й партии от Европа. Например в областта на правосъдието: „Преустановяване на всякакви опити за ограничаване на публичността на правосъдието, особено на административното. Противопоставяне на опитите чрез международни споразумения да се въвеждат арбитражи, които заобикалят националните и европейските съдебни институции и налагат юридическа отговорност на държавата за провежданата от нея социално-икономическа политика.“ Това е съзвучно с протестите около някои елементи на споразумението АКТА, в които се включиха многобройни леви партии и граждански организации.

Подобни са и категоричните позиции за: отхвърляне на превръщането на земеделската земя в инвестиционен инструмент (не всичко може да бъде капитал); забраната на концесиите за добив на дървесина в държавните горски стопанства (публичната гора да остане извън търговските интереси); недопускане на демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (не навсякъде търговската конкуренция е позитивна, а здравето не е стока).

Същевременно има и позиции, които будят недоумение, остават неясни или стъпват много повече върху разпространени предразсъдъци, отколкото върху позитивни знания. БСП се обявява, например, срещу „подмяната на българската култура и история“, „подмяната на исторически истини“ както и срещу „преувеличаване или недооценяване на личности, факти и периоди в културното и общественото развитие на България и света“. Подмяна с какво, кои личности, кои периоди? Съвършено неясен текст, разчитащ на сугестия – говори се за нещо, което вероятно повечето разбират, но се въздържат да кажат открито. Една социалистическа партия би могла по-директно да се противопостави на опитите за реабилитация на фашизма и нацизма, срещу възраждането на един прикрит расизъм, срещу манипулативното използване на антикомунизма за оправдание на минали престъпления и настоящи безобразия, срещу свеждането на историята на комунизма до историята на масовите репресии.

Но най-смайващо за документ на социалистическа партия звучи следното: „Формиране на толерантност и утвърждаване на традиционните и семейните ценности: без „джендър идеология” в училище; без експерименти за сметка на децата и учениците.“ Все пак няма споменаване на „християнските ценности“, но те се подразбират като „традиционни и семейни“. Някога като социална ценност се е смятало да бъдеш „тих, скромен и набожен“, да почиташ Царя, да мразиш враговете („Всемогъщи прави Боже / Боже, Царя ни пази. / Дай му сили, за да може / вси поврази да срази!“). Това ли са традиционните ценности? Или пък семейните? Внушението, че бракът (официалният, едновременно граждански, но и осветен от традицията, т.е. от Църквата) е единствено приемливата форма на семейно съжителство, се чете в параграф, посветен на демографската криза: „Освен ниска, раждаемостта у нас има изключително неблагоприятна структура. Близо 6 от всеки 10 деца се раждат извън брак. През 1990 г. извънбрачните деца са били 2,5%, в момента са около 59%. Катастрофално изглежда фактът, че броят на абортите е близо 45% от всички раждания на живородени деца.“ Терминът „извънбрачно дете“ е двусмислен и натоварен с желание за дискриминация – нещо като „незаконороден“. А пък споменаването на абортите звучи като неексплицитно предложение свободата на жената да решава да се забрани със закон (както е до 1990 в България). Важен е прирастът на населението, а не толкова, че ще е за сметка на „нежелани деца“!

Пълно недоумение буди и „джендър идеологията“, която да остане извън училище. Без да се обяснява, за какво става дума, понятието е използвано сугестивно, сякаш всички „знаят, за какво става дума“. Понятието придоби в България гражданственост около истерията около Истанбулската конвенция (вече никакъв разумен аргумент не може да бъде чут, а и Конституционният съд зае позиция срещу). Под „джендър идеология“ у нас вероятно повечето разбират доктрина, която обяснява, че полът е единствено и само въпрос на личен избор, че децата трябва да се записват в гражданските регистри като „трети пол“ (нито момичета, нито момчета) докато навършат пълнолетие, че хомосексуалните бракове трябва да станат норма. БСП зае по въпроса консервативно-традиционалистка позиция, значително различаваща я от другите сродни партии в Европа. Но именно като социалистическа партия, вместо категоричното „не на джендър идеологията в училище“, щеше да бъде по-добре да обясни, как вижда образованието и възпитанието на младите българи по въпросите на сексуалността. Ако не е „джендър идеология“, какво предлага БСП? Ще обясни ли, например, че ако малкото момче играе с кукли, няма да стане непременно хомосексуалист? Че сексът изисква взаимност и уважение към другия, защото другото е насилие. Че хомосексуалистите не са „ненормални“ (за психиатрията) или „педофили“ (за затвора)? Че борбата на жените за равноправие включва и правото им сами да решават, дали да прекъснат бременността си или не? Че домашното насилие е истински проблем в България, а не „измислица на повлекани“?

Колкото до „съжителството без брак“, то се коментира единствено във връзка със злоупотребите със средствата         , предвидени за самотните майки: „Подкрепа за самотните майки, съпроводена със система за откриване и регистриране на съжителстващите двойки, които са във фактически брак (но не са счели за изгодно да го сключат), като целта е да се избегнат злоупотреби със социални помощи за самотни родители.“ „Откриване и регистриране на съжителстващите двойки“?! Защо не просто усъвършенстване на Семейния кодекс, за да се гарантират правата на наследяване и на родените от съжителството деца? Това би било очаквана кауза за една социалистическа партия.

Недоумение буди в текста и искането за „мерки за стриктно прилагане на действащото законодателство при ранните раждания от малолетни майки“. Всъщност какво предлага БСП – просто прилагане на закона или национална програма срещу явлението, която се предлага от много и различни организации? Едни искат малолетните майки да бъдат съдени (защо не и на затвор, а децата им, за наказание, да бъдат отнемани)! Други искат кастрация за бащите (нищо, че някои от тях са непълнолетни)! Или нещо друго, по-съзвучно с профила на социалистическата партия?

Каква партия иска да бъде БСП?

„Визия за България“ е текст с разнороден стил, много и различни автори на отделните части, текст който носи дори разнородни послания. Вероятно причината е в разнородността на екипа, подготвил текста, но най-вече на бързината, той да бъде оповестен. Ако целта му е да покаже, как БСП вижда една по-добра България, читателят на текста ще отговори: разнообразно. Но може би целта му е да покаже, каква партия иска да бъде БСП.

Разнородността на текста внушава различни профили на социалистическата партия. Във „Външна политика“ БСП се обявява за проевропейска, но за един „ЕС, който защитава правата и интересите на своите граждани, като извежда на преден план преодоляването на бедността и острите социални неравенства.“ Тя, като повечето сродни партии, иска преориентация на Европа и откъсването й от властта на корпорациите и технократската бюрокрация. В областта на икономиката и данъчното облагане БСП се обявява за социална партия, загрижена на социалната справедливост и общо за по-слабите (макар почти никъде да не говори специфично за интеграцията на маргинализираните групи). Но в търговската област, в образованието и науката, в демографията, БСП излъчва образа на една патриотично-консервативна партия, загрижена за българското и гледаща с подозрение към чужденците и идващото от чужбина. Как всичко това може да се съчетае и дали изобщо е възможно?

Част от отговорите на тези въпроси намираме и в речта на председателката на БСП Корнелия Нинова, с която представя „Визия за България“. Речта е дълга и представя основните идеи на целия документ, но тук ще коментирам само няколко идеи, които намирам за особено спорни и несъответни.

Говорейки за образованието и за пореден път изразявайки позицията си за Истанбулската конвенция, председателката на БСП очерта като „истински ценности“ в образованието „род, отечество, семейство“. Така съчетани, макар в друг контекст, тези ценности кореспондират повече с друга политическа традиция: „Труд, семейство, отечество“ е девизът на Френската държава на Филип Петен, ръководител на пронацисткото правителство във Виши (1940-1944), заменил девиза на Френската република „Свобода, равенство, братство“.

Малко по-нататък лидерката на БСП дава като добър пример за ефикасна социално-икономическа политика и модел за следване страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Словакия, Чехия). Отговаряйки на критиките на Европейските социалисти, че постъпва като Орбан, тя заявява: „Добре, Орбан е десен политик,  но Словакия се управлява от партия от нашето политическо семейство, наши политически партньори се включиха в управлението в Чехия. Кое е общото между тези държави, макар че и те имат много грешки, в ограничаване на права и свободи и не са идеални, но общото е, че икономиките им процъфтяват, че инвестициите им растат, че не са в демографска смърт, а народите им се увеличават и живеят все по-добре. […] Някои ги обвиняват, че са популисти. Не, те са реалисти. Моля, да обс ъдим в следващите месеци, какво от този тип политики в Европа може да бъде полезно за България. Ние изпратихме специалисти там, те взеха законодателството на тези държави, ние го прегледахме и видяхме, че то в много отношения отива на левите идеи, но преди всичко са мерки и политики за националните им интереси и облагодетелстване на народите им.“

Полша е под процедура на ЕК за спазване на принципа на правовата държава. Виктор Орбан успя да смаже опозицията в Унгария. Чехия едва ли е добър пример за политическо управление в момента с евроскептик като президент и милиардер като премиер (макар и подкрепен напоследък от комунистическата партия). В Словакия партията на Роберт Фицо SMER-SD на последните парламентарни избори получи два пъти по-малко депутати в сравнение с 2012 г. и управлява в коалиция със словашките националисти. А сред Европейските социалисти, словашката партия е едно голямо изключение и дори членството й в ПЕС беше суспендирано през 2006-2008 г. заради съюза си с националистите.

Изобщо всяко заиграване на социалистите с националистите води до съществена промяна в политическия им профил. Не е и нужно да напомням за „онзи“ съюз на национализма и социализма, произвел най-голямата европейска трагедия. Ще цитирам само един активист на Съюза на българските национални легиони от 1939 г., д-р Димитър Вълчев: „Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми.“[1]

По своя произход през ХІХ век социалистическите движения са интернационалистки. Интернационализмът винаги е бил разбиран като солидарност с угнетените от цял свят. (Нищо подобно на пращането на танкове в Прага през 1968 или в Афганистан през 1979). Днес с учудване установих, че мнозина млади социалисти в България смятат интернационализма като дясна идеология на глобализирания корпоративен капитал. БСП явно не е успяла да им предаде нещо важно от своята политическа традиция – интернационалисти са били социалистите от Бузлуджа, интернационалисти са били антифашистите от Втората световна война. Днес интернационализмът е да си солидарен с унгарските социалисти, а не с Орбан, с полската левица, а не с Дуда.

Вероятно не случайно във „Визия за България“ някой, който споделя горното, е написал: „Постоянен остава рискът от страна на крайни, антидемократични и популистки политически явления“. БСП не трябва да е крайна, антидемократична и популистка, за да запази социалистическия си характер- И в никакъв случай да не се съюзява с националистите (които са крайни, антидемократични и популистки) – това би могло да я запази донякъде като партия, но вече не и като социалистическа. В някакъв смисъл „Визия за България“ е покана за дискусия за това, каква партия иска да бъде БСП. Изглежда въпросът е отворен.

[1] Поппетров, Николай (съст.). Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. Гутенберг, 2009.

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Визия за България или визия за българската левица?

  1. Николай Василев каза:

    Професор Тодоров в абсолютно прав. „Визия за България“ е крайно неподходящо име за партиен документ. Това би могло да бъде предложение към всички партии, изготвено от учени и интелектуалци за постигане на един минимум от съгласие сред целия политически спектър, за да може визията да бъде отстоявана за един по-дълъг период от време, независимо кои партии, или коалиции управляват.
    Макар на пръв поглед да изглежда, че „визията“ е адресирана към разнородна група избиратели, с различни интереси, тя всъщност очертава един значим сегмент от нашето общество и не дължи никаква сметка за чувствата и усещанията на други сегменти от обществото.
    Общият знаменател в светогледа на тези хора е събран в посланието:
    „Като член на ЕС България може да бъде мост на отношенията между Европа и Русия.“ Изхожда се от презумпцията, че България и Русия са имали традиционно добри отношения, че България, за разлика от други страни в региона „не се страхува“ от действията на Русия и може да служи за „посредник“. В огромното си мнозинство това са хора, които са убедени, че в резултат на навлизането на Съветската армия в България през 1944 година се е случило нещо добро! За тези, които разглеждат съветското нашествие през 1944 година, като страховита трагедия, за тези които разглеждат днешното отношение на Русия към България за унизително и накърняващо българските национални интереси, няма място в „България“ според „визията“. Те са чужд елемент, който трябва да бъде отстранен, или поне минимализиран. От тази гледан точка БСП се обявява против „подмяната на българската култура и история“, „подмяната на исторически истини“.
    Кои са тези исторически истини? Това, което се преподаваше в училище и беше само частично ревизирано след 1990 г?
    Алтернативна „Визия“ би предпоставила, че съветското нашествие в България през 1944 г. е най-страшната трагедия на съвременна България, че народите в Източна Европа които са избегнали подобно нашествие – като Гърция и Финландия са имали много по-добра съдба и квинтесенцията на външната политика и отбраната е как подобни събития никога да не се повторят. Затова и присъединяването на България към ЕС и НАТО се разглеждат като „цивилизационен избор“. Но тази „Визия“ може да се формулира прости: „колко по-добра би била България, ако БСП и почти всички гласували за нея през последните 28 години просто не съществуваха.
    Това е важно да се подчертае. „Визията“ на БСП е дълбоко и жестоко разделяща нацията!
    БСП иска да забравим, че през годините на „социализма“ именно тя се опиташе да изкорени „традиционните“ ценности на християните и на останалите вероизповедания. Сега се опитва да ги яхне превръщайки се в все по-ксенофобска (с изключение отношението ѝ към Русия), партия, с ясно очертаващи се фашистки наклонности.
    Намирам опита на професор Тодоров да контрастира профила на БСП с този на традиционните европейски социалистически партии. БСП и предшествениците ѝ никога не са били такива. Никога не им е пукало за освобождението на личността било от произвола на държавата, било от сковаността на старите племенни ролеви изисквания.
    Ранните социалисти, които според Професора са били „интернационалисти“ може наистина да са били такива, но преди понятието „комунизъм“ да се отъждестви с „Русия“, тяхното влияние в обществото е маргинално. След 1919 тяхното влияние в партията на практика изчезва. Колкото до „антифашистите“, в България те се броят на 1-ви март 1941 година. Обявилите се за „антифашисти“ на 22- юни не са никакви антифашисти, или „интернационалисти“. Те са само и единствено проводници на волята на Москва. Сталин някога беше успял да излъже много европейски леви интелектуалци, че режимът му е „ляв“. Путин днес се е превърнал в кумир на много „десни“ , реално ксенофоб ски и протофашистки партии. Нинова се чувства много по-у дома си в тяхната компания, отколкото сред партиите от ПЕС.
    Една истинска визия за България би предложила мадел по който България да може да преодолее разделението русофили-русофоби, за да е в състояние да преследва националния си интерес и да изгради силни институции. Такава визия за сега не съществува.

    Харесвам

    • Милен Иванов каза:

      „Една истинска визия за България би предложила мадел по който България да може да преодолее разделението русофили-русофоби, за да е в състояние да преследва националния си интерес и да изгради силни институции. Такава визия за сега не съществува.“

      Г-н Василев такава програма за каквото говорите наистина има нужда, но в близките години едва ли ще има. Истинска национална програма може да има само при съгласие между партиите в парламента и не от сегашните партии, даже не и от никоя сега съществуващите партии (без значение дали са в или извън парламента), а от напълно нови партии с напълно нови хора, които нямат нищо общо с миналото нито пряко, косвено, претижаващи нов начин на мислене и християнски морал. Такива партии и хора за сега не съществуват, но когато се появят те биха могли да обеденят обществото около истинска национална програма. Дотогава истинската национална програма няма бъде нищо повече от добро пожелание.

      Харесвам

  2. Визията за България трябва да е документ очертаващ общите пътища на политическите партии които са в парламента.

    Харесвам

    • Милен Иванов каза:

      Г-н Руменов съгласен съм с вас, но за да стане това трябва има съгласие между партиите в парламента. Колкото до самата програма (както и да се казва) тя трябва да е така направена, че да обедини обществато (поне по-голямата част от него) и партиите които са в парламента. В противен случай някак да има национална програма. На този етап според мен е възможно само партийна програма на някоя партия, а национална програма не е много вероятно да има поне в близките години.

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.