„Сам съм, други няма“

Тези знаменити думи на героя от Брацигово Васил Петлешков (понякога приписвани и на Левски), днес придобиха нов и съвършено различен смисъл. Слави Трифонов обяви състав на правителство, дори още преди ЦИК да обяви окончателните резултати от изборите на 11 юли 2021 г. Ясно е, че „Има такъв народ“ (ИТН) ще бъде мандатоносител, дали първи или втори е без значение. Ясно е, че ГЕРБ отново няма да бъдат подкрепени от никого, за да управляват отново.

Онова, което остана неясно, е дали новото 46-то Народно събрание ще бъде в състояние да избере и подкрепи редовно правителство. Повечето наблюдатели очакваха това да е правителство на трите „партии на протеста“ (ИТН, Демократична България – обединение и Изправи се! Мутри вън!). Очакваха и някакво договаряне между трите. Стана друго – Слави Трифонов обяви предложение за правителство и така постави останалите пред свършен факт.

Постъпката му, обаче, е проблематична. Въведението, което направи преди това, започна с напомняне за резултатите от предложения от Слави Трифонов референдум от 2016 г. Припомням, че от 6-те предложени тогава въпроса след решение на Конституционния съд остават само: за въвеждане на мажоритарна избирателна система, за задължително гласуване и за намаляване на партийната субсидия до 1 лев на получен глас. На референдума (организиран на датата на президентските избори) участват почти 3,5 милиона избиратели (на президентските избори гласуват почти 4 млн.). С „да“ на трите въпроса отговарят между 2,1 и 2,5 млн. граждани (различно е за въпросите). Макар да изглежда, че това е подкрепа за Слави Трифонов и евентуален негов политически проект, резултатите от 4 април, но и от 11 юли 2021 г. показват друго – 565000 гласа на първите, и почти 620000 гласа на вторите, т.е. 22-24% от гласувалите на референдума. Припомням всичко това, за да се види, че референдумът от 2016 г. сам по себе си не очертава онова огромно мнозинство, което сякаш стои зад ИТН и сега.

Какво се промени спрямо 4 април? Не много, единствено в подреждането на партиите: фотофиниш за 1 и 2 място, близък резултат между 3 и 4 място, ДПС отместено на пета позиция. Но това не е спортно състезание и не винаги печели първия, а онзи, който успее да състави правителство. Сред спечелилите са ИТН (50000 гласа в повече и евентуално 10-11 места в парламента в повече) и ДБ (20000 гласа и евентуално 10 мандата в повече). Останалите партии в парламента губят най-вече гласове: ГЕРБ – 215000 по-малко, БСП – 125000 по-малко, ДПС – 60000 по-малко, ИМВ – 20000 по-малко. Най-много избрани депутати биха изгубили от ГЕРБ – поне 13 по-малко, БСП – 7 по-малко, а ДПС и ИМВ биха запазили броя на депутатите си от предишния парламент.

ИТН ще има вероятно около 60 депутати в новия парламент (от общо 240). Но предложи кабинет, който ще е възможен само ако за него гласуват поне 121 депутати (т.е. още толкова, колкото ще има ИТН). Те могат да дойдат от различни места. Въпросът е, на кого разчита Свали Трифонов, след като направи заявката си за правителство и така постави останалите партии пред свършен факт.

Най-често от ИТН са споменавали, че не изключват сътрудничество с ДБ и ИМВ, макар да не са водили с тях никакви преговори. Но според прогнозите трите „партии на протеста“ общо ще имат около 110 депутати. За мнозинство няма да достигнат още поне 10. Те могат да дойдат от една от трите „партии на статуквото“, както ги дефинира самият Слави Трифонов: ГЕРБ, БСП и ДПС. Някои наблюдатели отбелязаха в тази ситуация, че най-възможния и приемлив кандидат за подкрепа на такова правителство е БСП. Но и там няма никакви разговори, още повече, че ИТН и лично Слави Трифонов го изключи категорично като възможност.

И така – жестът на Слави Трифонов да обяви кабинет без консултации с евентуални партньори (както направи и ГЕРБ след 4 април) е демонстрация, че ИТН е единствената партия, която може да управлява. Няма как да не си спомним, колко често такива бяха думите на Бойко Борисов, когато говореше за ГЕРБ. Дали Слави Трифонов не е решил да потегли по същия път? Въпросът е основателен, защото ИТН днес е в подобна на ГЕРБ позиция от 2009 г. – нова партия, с нови членове и избиратели, без опит в партийния живот, разчитаща след изборите на подкрепата най-вече на държавната администрация, на онези нейни служители, които бъдат назначени или запазени на постовете си от новата власт. Защото ИТН нямат „обща история“, която да разказват, както това е например за БСП, ДПС или партиите, произлезли от СДС. Засега тази „обща история“ се свежда до „шоуто на Слави“, но не и история на съвместно политическо действие като ангажирани граждани. Нямат дори историята за „успехите на Бойко“, както и при ГЕРБ.

Жестът на Слави Трифонов е за съжаление проява на убеждение в неговата лична самодостатъчност. Заявление, че не се нуждае от никой друг, че знае лично, от какво има нужда България и че държи инструментите на едно добро управление. Защото е събрал в своето правителство несъмнени професионалисти. Последното е вярно, споменатите от него имена несъмнено са професионалисти. Въпросът е, дали това е достатъчно за едно политическо управление? Защото всяко управление изисква съгласието на управляваните (поне така е при демокрациите), а заедно с това и убеждаването им, че управлението съответства на техните очаквания и интереси. Това е политика, а не корпоративно управление. Професионализмът изисква да познаваш сферата, която управляваш, но политическият професионализъм изисква да разбираш, че в обществото няма решения, които да задоволяват всички и тогава са нужни както поемане на рискове, така правене на компромиси, но също така и преговори.

Как ще реагират другите партии на направеното предложение за кабинет, дори още преди да са известни официалните резултати? Не знам, но със сигурност са изправени пред свършен факт. Възможно е предложението да получи подкрепа изведнъж от всички, ето така, за да покажат, че искат ИТН сами да поемат цялата отговорност. Възможно е и обратното, правителството да не мине, и тогава дали ИТН би подкрепил друго правителство, на друга партия? Не изглежда много вероятно, поради което отново се насочваме към избори, този път в края на октомври. Но се опасявам, че ако тогава изберем 47-то НС, то ще бъде разочарование за повечето от онези граждани, които поискаха през 2020 г. на протестите промяна. Каквото – такова!