Sic transit gloria mundi

Слави Трифонов ме изпревари – нямало да предлага кабинет, макар конституционната процедура да изисква вече гласуване в парламента. Въпросът е, какво наистина възнамерява да прави?

Всъщност заглавието би трябвало да бъде: „Ала кратка, мила майко, беше радостта на Зайко“[1]. „Има такъв народ“ пропиляха възможността да се състави редовен кабинет в 46-то НС. Предложеното от тях правителство начело с Пламен Николов няма да бъде подкрепено от никоя от партиите, с които ИТН очакваше да си сътрудничи: „Демократична България – обединение“, „Изправи се БГ. Ние идваме!“ и БСП. Анти-ГЕРБ коалицията се разпадна преди да се е състояла. Сега борбата е за това, кой да бъде изкаран виновен за провала.

На 10 август 2021 г., ден преди гласуването в парламента на новия кабинет, има няколко възможни продължения на ситуацията:

1. Кабинетът е гласуван от ИТН и ГЕРБ (128 от всички 240 мандата).
2. Кабинетът е гласуван от ИТН и ДПС, при неучастието на ГЕРБ във форума на парламента (94 гласа при кворум от 177 депутати).
3. Кабинетът е гласуван след инфарктни нощни преговори на ИТН с трите партии без ГЕРБ и ДПС (138 от всички 240 мандата).
4. Кабинетът не е приет (за него гласуват само 65-те депутати от ИТН).

Първата хипотеза, невероятна, би била истинско предателство от страна на ИТН, знак, че всичките им заявления, че искат да сложат край на „модела ГЕРБ“ са били празни приказки.

Втората хипотеза, също невероятна“, ще налее вода в критиките към ИТН за някакво тайно споразумение с ДПС, подкрепено и от ГЕРБ. Отново предателство.

Третата хипотеза, вече съвсем невероятна, би била единствената приемлива за мнозинството граждани в сегашната ситуация. Но именно тя няма да се състои, поне засега.

Четвъртата хипотеза, най-вероятна, ще завърти парламентарната въртележка на мандатите и, евентуално, отварянето на нови възможности за споразумение.

Според Конституцията вторият мандат за съставяне на правителство ще получи парламентарната група на ГЕРБ. Пред тях има две възможности: да върнат незабавно мандата или да опитат отново кабинет, най-вероятно с Даниел Митов начело. Но ще бъдат в сегашната ситуация на ИТН – ще трябва да търсят подкрепа от другите, защото с 63 мандата няма мнозинство. Всъщност ще имат избор от три хипотези (като горните без 3). Могат да опитат да придумат ИТН, че „в името на стабилността“, „в интерес на България“ е добре да се състави „голяма коалиция“ (хипотеза 1, 128 от 240 мандата). Могат да опитат трансформирана хипотеза 2: правителство с подкрепата на ДПС, но при неучастие на ИТН в кворума (92 мандата при кворум от 175 депутати). Най-сетне, четвъртата хипотеза, отхвърляне на правителство на ГЕРБ, изглежда най-вероятна, ако от партията приемат мандата. Затова по-скоро, те ще се откажат да предлагат правителство в този парламент, където видимо са изолирани от всички останали.

Третият мандат става най-интересен. Президентът, по конституция, има свободата да избере, на коя парламентарна група да го връчи, но едва ли ще е на ДПС. Ако има загадка, това е коя от трите партии – БСП, ДБ или ИБГНИ ще успее да договори правителствено мнозинство и с кого? Мая Манолова предложи като основа на евентуален компромис да се гласува за служебното правителство като за редовно. БСП по-късно също направи такова предложение. От ИБГНИ се поправиха, като заявиха, че биха предложили редовен кабинет, в който да поканят някои министри от служебния. ДБ изглежда не е много далече от такъв вариант.

Но тук въпросът е: ще се съгласи ли ИТН да подкрепи такова правителство? Или ще „се сърдят“, че другите не са подкрепили тяхното предложение? Това ще е истинското изпитание за тази нова партия, защото нейното поведение в този случай ще покаже, доколко желае да участва в промяната и доколко се страхува от такава промяна. Това би бил последен шанс на тези „партии на промяната“ да покажат политическо въображение и да избегнат едни нови предсрочни избори през октомври. Разбира се, такъв трети мандат няма да бъда приет, ако мнозинството зад него включи ГЕРБ или ДПС. Мнозинство без ИТН, обаче няма да е възможно.

Ще кажат, че няма нищо лошо от „избори до дупка“ (според известния от 1991 г. израз). Тогава привържениците на „избори до дупка“ обявиха чрез Александър Йорданов (октомври 1991) „победа с малко, но завинаги“. Тогава СДС получи 110 депутатски места (106 за БСП) и състави правителство на малцинството с подкрепата на ДПС (само три бяха партийните групи в парламента тогава). Година по-късно тази подкрепа беше оттеглена и правителството на СДС подаде оставка. „Завинаги“ не продължи много повече от година.

Сега, ако някой в ИТН наистина очаква много да спечели от „избори до дупка“, най-вероятно много ще се учуди от резултата им. Защото или един следващ 47-ми парламент ще има почти същата конфигурация (и почти същите затруднения за формиране на мнозинство), или в него ще попаднат и политически чудовища, което ще направи ситуацията още по-трудна. ГЕРБ също едва ли ще спечели много от тази немощ на ИТН да договори правителствено мнозинство, защото все едно ще останат в близко бъдеще изолирани.

Но ако някой ще е виновен за пропуснатия шанс (както беше пропуснат през 2013 г.), това ще е без никакво съмнение главният мандатоносител – ИТН. Време е за сериозна политика, време е шоуто да излезе в лятна ваканция. Което, наред с другото, изисква да спрат обидите към онези, с които е в крайна сметка единствено възможно да се направи правителствено мнозинство, което да замени дванадесетгодишната политическа хегемония на ГЕРБ.

---

[1] Стихове на Атанас Душков в детско филмче с автор д-р В. Ганев на Студия за научно-популярни филми (http://detstvoto.net/arhiv/diafilmi/4711-mecho-bolen.html)