Quo vadis, ИТН?

Когато „Има такъв народ“ се появи на политическата сцена, заявката на партията беше да промени изцяло политиката в България. В платформата си за последните избори от 11 юли 2021 г. тя заявява: „Време е да довършим започнатото и да променим изцяло модела на управление в България с млади и кадърни хора, нови лица и доказани професионалисти, които са независими от досегашната политическа система… За 30 години демокрацията в България не се състоя докрай. Време е да променим модела на управление. С нов морал и нови правила.“

Разбира се, не за първи път през новия век нова политическа партия ни обещава, че най-сетне ще доведе „демокрацията докрай“ след един провален преход, че ще „промени модела на управление“, че ще въведе „нов морал и нови правила“. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски обяви, че влиза политиката със следното обещание: „Декларирам целта си да основа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора.“

През 2005 г. Волен Сидеров обеща, че неговата „Атака“ се бори за „възстановяване националното достойнство на българите и международния престиж на страната“. И поиска в своите „20 точки“ провеждане на операция „Чисти ръце“. Нещо повече, за лидера на „Атака“ „НДСВ и ДПС са политическа мафия, ръководството на БСП трябва да се оттегли поради некадърност, а всички десни автоматично да се откажат от политиката“.

Не по-малко обещаха и от ГЕРБ през 2006 г.: „ГЕРБ ще е партия, на първо място, на тези, които се борят с организираната престъпност и корупцията и са за истински реформи в съдебната система.“ Защото бяха убедени, че „В Европа искат прозрачно управление и смяна на управляващата тройна коалиция“.

ИТН се заканиха, че „ще изчегъртат ГЕРБ“, политически некоректен израз за намерението да сложат край на „модела ГЕРБ“, познатият стил на управление с всички съпътстващи елементи: „къщи“ за гости или другаде, пълни с неща чекмеджета, използване на прокуратурата като бухалка, рекет над неудобните бизнеси, тънка манипулация на изборите, раздаване на финансови средства предварително за приближени фирми, зрелищни арести и множество други забавления за публиката.

Не спомага ли ИТН за завръщането на ГЕРБ във властта?

От ИТН се заканиха се сами за „разчистят Авгиевите обори“, с убедеността, че имат достатъчно ресурси, опит, хора, способни да осъществят голямото начинание. На 4 април 2021 г. излязоха втори (неочаквано за самите тях) и отказаха да предлагат кабинет, когато мандатът дойде при тях. Надяваха се, че на едни следващи избори, защото отказът им неизбежно водеше натам, ще излязат първи. Така и стана на 11 юли 2021 г. – излязоха първи, макар и с малко пред ГЕРБ. И веднага, още несвикан новият парламент, предложиха своя кабинет. Без никакви консултации, защото бяха убедени, че имат това право като победители. Получиха освирквания, дадоха си сметка, че с 65 депутати от 240 имат нужда от някаква подкрепа, и оттеглиха предложението си. Направиха срещи с партиите, от които очакваха такава подкрепа: ДБ, ИБГНИ, БСП, но и с ДПС (всички без ГЕРБ). Това с ДПС предизвика недоумение, но останалите проявиха търпение. Разговорите бяха „по принципни въпроси“ на очакваните политики. Констатираха съвпадение по много от тях с очакваните партньори.

Но докрай поддържаха съспенса с предложението за нов кабинет. И изненадата дойде – нови, малко известни фигури, начело с неочаквано изместил друг кандидат за премиер. Отново с убеждението, че само те, ИТН, имат правото да предлагат министри, че мнението на очакваните им партньори в случая е без значение, дори с разбирането, че такова мнение не е нищо друго освен „стремеж към кадруване“. Но сред набързо подбраните нови кандидати за министри се оказа, че един не пести обидни квалификации към „соросоидите“ и „джендърите“, друг заимствал неправомерно текстове в докторската си дисертация, трети бил или не бил докторант в престижен чуждестранен университет. Кандидати, добре самопредставили се на „кастинга за политици“, продължаващи с хъс да настояват за недоказаната си все още в политиката собствена компетентност.

И когато всичките трима потенциални партньори на ИТН отказаха да приемат такъв кабинет, неговият премиер се отказа от приетия мандат и предизвика безпрецедентна конституционна главоблъсканица. Оправданието на ИТН: „предадоха ни!“ Защото очевидно бяха твърдо убедени, че: а) само те имат право да предлагат министри; б) само те могат и са способни да направят селекция за един качествен кабинет; в) само те знаят, какво е нужно на България (и на „суверена“). Затова мнението на потенциалните им партньори нямаше значение, с непонятна упоритост се отхвърляха предложенията за писмено споразумение, с настървение се бранеха фигурите на второто предложение за кабинет, дори започнаха в познатия стил от последните години обидни квалификации към онези, към чиято подкрепа се обръщаха.

ГЕРБ отказаха втория мандат, получен според конституционната процедура, и така единствената възможност този парламент да продължи работата си, е да намери правителствено формула с третия мандат. При това, както вече стана ясно, е без значение кой ще му бъде носителят, защото единствено възможната парламентарна конфигурация, която да бъде опозиция на досегашния политически монопол на ГЕРБ, е шарената група от четири парламентарни групи: ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП. Дали ДПС ще подкрепи или не такава конфигурация, не е от значение. От значение е, че никакво парламентарно мнозинство в опозиция на ГЕРБ не е възможно без ИТН.

Това вече е банално и се повтаря от много анализатори. Но нека разнищим още малко ситуацията. Всъщност въпросът е, дали изобщо е възможно да се постави край на продължилата повече от десетилетие политическа хегемония на ГЕРБ? Тази хегемония всъщност е накърнена в парламента, където ГЕРБ е на практика изолиран от останалите, но така беше и през 2013 г. Тогава обаче, поради невероятната политическа глупост на неговите опоненти, година по-късно ГЕРБ се завърна триумфално във властта и направи доста широка коалиция със Реформаторския блок, АБВ и (макар и неофициално) с „патриотите“. Напомням го, защото сегашната ситуация може да завърши по същия начин.

Но някой ще каже, че ГЕРБ се е променил, Бойко Борисов не е кандидат за премиер, дори в обявеното правителство с втория мандат (ПР акция за внушаване на промяна), премиер е бивш кадър на „сините“, лидерът на това, което остана от СДС, е предложен за вицепремиер, „патриотите“ ги няма – накратко, нови хора и нов стил на поведение. Но дали е така? Нима толкова бързо в ГЕРБ нещата не зависят единствено от решението на неговия лидер? Нима виждаме вътрешнопартийна дискусия, например за предложения кабинет? Нима общопартиен форум показва наличие на различни мнения, гласуване на различни предложения?

Или пък ГЕРБ вече не издига като свои говорители, активисти, министри, хора, които допреди малко яростно са критикували Бойко Борисов? Дали все още, за да направиш кариера в ГЕРБ, условието е преди това да наречеш Бойко Борисов „мутра“ или „карикатура на диктатор“, да определиш партията като „шайка“, да ги обвиниш, че 20 години се занимават с рекет? Засега не изглежда да има някаква съществена промяна там или поне такава, че да позволи на критиците на ГЕРБ да водят с партията сериозни разговори за управлението.

Залогът е всъщност: ще се върне ли ГЕРБ във властта? Това е напълно възможно при едни нови предсрочни избори, ако в новия парламент партийната конфигурация е отново разнородна, но с по-силно присъствие на ГЕРБ и евентуално на някой негов потенциален съюзник (например „патриотите“). Да не говорим, че тогава и други партии в новия парламент могат да кажат: няма друг изход, освен съгласие с ГЕРБ, няма друго възможно мнозинство. Дали това може да бъде ИТН?

Какво смята да прави ИТН и с кого?

За ИТН този трети мандат е всъщност едно голямо изпитание, той поставя въпроса, дали партията действително и искрено желае да бъде сложен край на негативните практики от управлението на ГЕРБ, или, обратно, склонна е на компромис по този именно въпрос. Защо лидерът и говорителите на ИТН упорито отхвърлят възможността да участват в третия мандат? Какво точно им пречи?

Първият и съвършено учудващ аргумент за това е обидата, че останалите не са подкрепили техните (нека пак го кажем) набързо композирани предложения за кабинет. Обидата, обаче, не е уместен политически инструмент, иначе някой президент на ядрена сила би могъл затрие Земята от едната обида. Всъщност обидите бяха отправени в обратна посока: един бил от „стар комунистически род“, други били подкрепили Пеевски, трети са „бивши комунисти“, четвърти искали само постове, пети били измамници, шести пък „чужди агенти“ заради двойното си гражданство… За широката публика политическият дебат се превърна в размяна на реплики от рода на „нà ти си куклите, дай си ми парцалките“. Това не е политика, а смешно шоу, което започва да омръзва.

Може би ИТН продължават да са убедени (и това е вторият аргумент), че именно те и само те имат правото да предложат правителство на малцинството, защото са първа политическа сила. Правителство на малцинството беше правителството на СДС през 1991 г., но то имаше зад себе си все пак 110 депутати (45% от 240), мнозинството беше осигурено тогава от ДПС (24 депутати), но правителството се задържа само година. През 2009 г. ГЕРБ също направи правителство на малцинството (със 117 мандата или 48,8% от 240), като беше подкрепен тогава от Синята коалиция (15 мандата), „Атака“ (21 мандата) и РЗС (10 мандата). Вероятно днес ИТН си представят именно тази ситуация, но сега те имат 65 мандата (27,1% от 240) и мнозинство могат да имат или с ГЕРБ, или с ДБ, ИБГНИ и БСП заедно. Изглежда в ИТН смятат, че тези три партии би трябвало да постъпят като другите три спрямо ГЕРБ през 2009 г. Но тогава и трите по-късно се обявиха за противници на ГЕРБ, макар някои за извървяха обичайния вече път от „ще уволня Борисов“, до ценен съветник на премиера Борисов.

При това не за първи път партията, излязла първа по брой на избраните депутати, не може сама да формира правителство, дори не винаги с нейния мандат. През 2001 г. НДСВ излезе първа по брой на депутатите си (120, точно 50%), но за да не изпадне в ситуацията на СДС през 1991, направи официална коалиция с ДПС (21 мандата). Парадоксална беше ситуацията през 2005 г. – първата по брой на гласовете партия БСП имаше 82 мандата (34,2% от 240), не можа да състави правителство на малцинството, влезе в правителството с третия мандат, осъществен от ДПС. Парадоксът беше, че БСП като опозиция до 2005 г. беше принудена да направи коалиция с НДСВ (53 депутати) и ДПС (34 депутати), дотогавашните управляващи партии (знаменитата „тройна коалиция“). През 2017 г. ГЕРБ с 95 депутати (39,5% от 240) също като НДСВ през 2001 г. решиха да направят официална коалиция, но с „Обединени патриоти“ (27 мандата), за да не са „правителство на малцинството“. По същия начин ГЕРБ съставиха правителство и през 2014 г., имайки само 84 мандата (35% от 240), но подписвайки официална коалиция с Реформаторския блок (23 мандата) и декларация за подкрепа с „Патриотичния фронт“ (19 мандата) и АВБ (11 мандата).

Най-сетне, това поведение на ИТН постави сериозно въпроса, останаха ли партньори на ИТН? С кого изобщо си представя ИТН възможно партньорство, след като нито едно социологическо проучване през последната година не допуска постигането на мнозинство на изборите от която и да е партия самостоятелно? Когато изгориш всички мостове за сътрудничество, оставаш сам, дори и с най-много избрани депутати. ГЕРБ не успяха да формират правителство през 2013 г. (97 мандата или 40,4% от 240) защото бяха изолирани. По същата причина не успяха да формират правителство и след 4 април 2021 г. (75 мандата или 31,3% от 240). Сега ИТН имат 65 депутати или 27,1%, затова едва ли могат сериозно да претендират, че имат правото и възможността да съставят „правителство на малцинството“ сами, без да са си осигурили подкрепата на други.

Нека си представим нови избори през октомври. Какво съществено се очаква те да променят в партийната конфигурация? Възможно е да се поразместят партиите и ГЕРБ да излязат начело. Или път ИБГНИ да не прескочат бариерата, както и в парламента отново да влязат под някаква форма „патриотите“. Какво ще прави тогава ИТН в новия парламент? С кого ще си сътрудничи? Ще претендира ли отново да състави правителство, ако са първи или втори? Или ще се задоволяват да бъдат „градивна опозиция“? Нали не смятат, че изборите са като билетчета от лотарията – търкаш, не печелиш и отново търкаш, докато спечелиш?

Докога търпението на избирателите може да бъде поставяно на изпитание? Докато и те не полудеят също толкова, колкото политическите им лидери ли? Докато започнат да гласуват ей така, на шега, „да видим, какво ще стане“. В Афганистан се докараха дотам именно с такова отношение към собствената им държава. Ако ИТН реши, както някога Катилина в Рим, „да вихри разюзданата си дързост“ („Quem ad finem sese effrenata iactabit audacia?” – без да претендирам да добър превод), историята му ще стане печална. Печалната история на попарените надежди.

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Sic transit gloria mundi

Слави Трифонов ме изпревари – нямало да предлага кабинет, макар конституционната процедура да изисква вече гласуване в парламента. Въпросът е, какво наистина възнамерява да прави?

Всъщност заглавието би трябвало да бъде: „Ала кратка, мила майко, беше радостта на Зайко“[1]. „Има такъв народ“ пропиляха възможността да се състави редовен кабинет в 46-то НС. Предложеното от тях правителство начело с Пламен Николов няма да бъде подкрепено от никоя от партиите, с които ИТН очакваше да си сътрудничи: „Демократична България – обединение“, „Изправи се БГ. Ние идваме!“ и БСП. Анти-ГЕРБ коалицията се разпадна преди да се е състояла. Сега борбата е за това, кой да бъде изкаран виновен за провала.

На 10 август 2021 г., ден преди гласуването в парламента на новия кабинет, има няколко възможни продължения на ситуацията:

  1. Кабинетът е гласуван от ИТН и ГЕРБ (128 от всички 240 мандата).
  2. Кабинетът е гласуван от ИТН и ДПС, при неучастието на ГЕРБ във форума на парламента (94 гласа при кворум от 177 депутати).
  3. Кабинетът е гласуван след инфарктни нощни преговори на ИТН с трите партии без ГЕРБ и ДПС (138 от всички 240 мандата).
  4. Кабинетът не е приет (за него гласуват само 65-те депутати от ИТН).

Първата хипотеза, невероятна, би била истинско предателство от страна на ИТН, знак, че всичките им заявления, че искат да сложат край на „модела ГЕРБ“ са били празни приказки.

Втората хипотеза, също невероятна“, ще налее вода в критиките към ИТН за някакво тайно споразумение с ДПС, подкрепено и от ГЕРБ. Отново предателство.

Третата хипотеза, вече съвсем невероятна, би била единствената приемлива за мнозинството граждани в сегашната ситуация. Но именно тя няма да се състои, поне засега.

Четвъртата хипотеза, най-вероятна, ще завърти парламентарната въртележка на мандатите и, евентуално, отварянето на нови възможности за споразумение.

Според Конституцията вторият мандат за съставяне на правителство ще получи парламентарната група на ГЕРБ. Пред тях има две възможности: да върнат незабавно мандата или да опитат отново кабинет, най-вероятно с Даниел Митов начело. Но ще бъдат в сегашната ситуация на ИТН – ще трябва да търсят подкрепа от другите, защото с 63 мандата няма мнозинство. Всъщност ще имат избор от три хипотези (като горните без 3). Могат да опитат да придумат ИТН, че „в името на стабилността“, „в интерес на България“ е добре да се състави „голяма коалиция“ (хипотеза 1, 128 от 240 мандата). Могат да опитат трансформирана хипотеза 2: правителство с подкрепата на ДПС, но при неучастие на ИТН в кворума (92 мандата при кворум от 175 депутати). Най-сетне, четвъртата хипотеза, отхвърляне на правителство на ГЕРБ, изглежда най-вероятна, ако от партията приемат мандата. Затова по-скоро, те ще се откажат да предлагат правителство в този парламент, където видимо са изолирани от всички останали.

Третият мандат става най-интересен. Президентът, по конституция, има свободата да избере, на коя парламентарна група да го връчи, но едва ли ще е на ДПС. Ако има загадка, това е коя от трите партии – БСП, ДБ или ИБГНИ ще успее да договори правителствено мнозинство и с кого? Мая Манолова предложи като основа на евентуален компромис да се гласува за служебното правителство като за редовно. БСП по-късно също направи такова предложение. От ИБГНИ се поправиха, като заявиха, че биха предложили редовен кабинет, в който да поканят някои министри от служебния. ДБ изглежда не е много далече от такъв вариант.

Но тук въпросът е: ще се съгласи ли ИТН да подкрепи такова правителство? Или ще „се сърдят“, че другите не са подкрепили тяхното предложение? Това ще е истинското изпитание за тази нова партия, защото нейното поведение в този случай ще покаже, доколко желае да участва в промяната и доколко се страхува от такава промяна. Това би бил последен шанс на тези „партии на промяната“ да покажат политическо въображение и да избегнат едни нови предсрочни избори през октомври. Разбира се, такъв трети мандат няма да бъда приет, ако мнозинството зад него включи ГЕРБ или ДПС. Мнозинство без ИТН, обаче няма да е възможно.

Ще кажат, че няма нищо лошо от „избори до дупка“ (според известния от 1991 г. израз). Тогава привържениците на „избори до дупка“ обявиха чрез Александър Йорданов (октомври 1991) „победа с малко, но завинаги“. Тогава СДС получи 110 депутатски места (106 за БСП) и състави правителство на малцинството с подкрепата на ДПС (само три бяха партийните групи в парламента тогава). Година по-късно тази подкрепа беше оттеглена и правителството на СДС подаде оставка. „Завинаги“ не продължи много повече от година.

Сега, ако някой в ИТН наистина очаква много да спечели от „избори до дупка“, най-вероятно много ще се учуди от резултата им. Защото или един следващ 47-ми парламент ще има почти същата конфигурация (и почти същите затруднения за формиране на мнозинство), или в него ще попаднат и политически чудовища, което ще направи ситуацията още по-трудна. ГЕРБ също едва ли ще спечели много от тази немощ на ИТН да договори правителствено мнозинство, защото все едно ще останат в близко бъдеще изолирани.

Но ако някой ще е виновен за пропуснатия шанс (както беше пропуснат през 2013 г.), това ще е без никакво съмнение главният мандатоносител – ИТН. Време е за сериозна политика, време е шоуто да излезе в лятна ваканция. Което, наред с другото, изисква да спрат обидите към онези, с които е в крайна сметка единствено възможно да се направи правителствено мнозинство, което да замени дванадесетгодишната политическа хегемония на ГЕРБ.


[1] Стихове на Атанас Душков в детско филмче с автор д-р В. Ганев на Студия за научно-популярни филми (http://detstvoto.net/arhiv/diafilmi/4711-mecho-bolen.html)

Публикувано в Uncategorized | 1 коментар

Непонятно!

Стана дума за фактите, затова ще ги припомня. На 11 юли 2021 г. да гласуват отидоха 2 775 754 или 42,2% от записаните в избирателните списъци – по-малко от половината. Но дори и да приемем, че избирателните списъци с 6 668 540 избиратели не са достоверни и те, по всяка вероятност, едва ли са повече от 6 млн., участието пак е ниско – 46,3%. На първо място по брой на гласовете излезе партията „Има такъв народ“ с 657 829 или 24,1% от гласувалите. Спрямо всичките 6 млн. това прави 11%. В избраното народно събрание победилата партия спечели според правилата 65 мандата от 240 общо или 27,1% от местата.

Правителство може да бъде избрано с мнозинството на народните представители, стига да има кворум. В идеалния, а и най-разбираемия от публиката случай, това са 121 депутати – мнозинство от списъчния състав на парламента. В някакъв възможен, но едва ли и приемлив сценарий, правителство може да бъде избрано от 61 депутати при 121 души кворум (присъстващи депутати). Но при малко по-висок кворум такова правителство лесно може да бъде свалено с вот на недоверие, ситуацията би била твърде нестабилна, а такъв сценарий – малко вероятен или нарочно изигран.

Веднага след изборите, по-точно още на 12 юли 2021 г. Слави Трифонов заяви: „Подкрепата, която получи „Има такъв народ“, е изумителна. Сега очакването към нас е начело на държавата да бъдат излъчени почтени и достойни хора, които да имат морал, да говорят езици и да са завършили престижни университети.“ И предложи кабинет от 18 души начело с Николай Василев. След буря от критики, включително и заради липсата на каквито и да било разговори в още несвикания новоизбран парламент, лидерът на ИТН оттегли предложението си и обяви, че ще разговаря с партиите, от които очаква подкрепа.

Започнаха разговори с „Демократична България“, „Изправи се.БГ“, но също с БСП и ДПС. Беше демонстрирано желание за постигане на съгласие, което вдъхна оптимизъм и в обществото, защото очакването е най-сетне да има редовно правителство. На разговорите да бяха направени поредица от декларации, че съставът на правителството ще бъде посочен само и единствено от ИТН, а другите партии нееднократно заявиха, че нямат претенции за министри. Но на всички Беше ясно, че персоналният състав на кабинета съвсем не е нещо, което няма връзка с договаряните принципи за политиките, които биха могли да срещнат одобрение от едно мнозинство в парламента.

И изведнъж, след изказано мнение на Христо Иванов, че двама от служебните министри (на финансите и на икономиката) са подходящи като профил на едно ново управление, от ИТН реагираха с изцяло неразбираеми персонални обвинения към министри, които само преди седмици бяха канили в един нов кабинет. Непонятно! Извинението, че не са „били проверили“ нещата предварително, не изглежда достоверно. А обвинението, че „Демократична България“ и „Изправи се.БГ“ искали „да кадруват“ в новото правителство, фактически обезсмисли водените дотогава разговори.

Как всъщност ИТН си представят подкрепата за предложеното от тях правителство? Откъде очакват да дойде, след като предварително отхвърлят онова, което наричат „кадруване“ от страна на партиите, които се очаква да го подкрепят. Кои са те? Отговорът е прост, ако искаме да останем в логиката на всичко казано публично преди 29 юли 2021 г. – „Демократична България“ и „Изправи се.БГ“. А как да стане това, ако ги обвиниш, че „искат постове“ и по този начин заговориш като бившия премиер Бойко Борисов, на чийто „модел“ на управление искаш (поне така изглежда) да сложиш край? Непонятно!

Да не говорим, че в това намерение на ИТН могат да се намерят и други съюзници, които да подкрепят евентуалното ново правителство – например БСП. Казват, никаква коалиция! Но как тогава да постигнат една по-трайна подкрепа? Защо изключват споразумение за политики? Такова поведение подхранва съмненията, че ИТН ще разчита на различни „плаващи мнозинства“ в законодателната си дейност, и на липса на трайно мнозинство, което да иска непременно да свали предложеното правителство. Стратегията за „плаващи мнозинства“ е всъщност заявление, подобно на Николчо от „Мамино детенце“: „Мене се харесват всичките момичета“.

В ситуацията с предложения нов премиер (Пламен Николов) има едновременно изненада, нещо ново и нещо много старо и познато.

Изненадата е самата кандидатура, след като медиите няколко дни вече обсъждаха възможната кандидатура на адвокат Петър Илиев. Човек остава с впечатлението, че това е било съзнателно организирано, за да отклони вниманието на медиите от действителния кандидат преди той да бъде обявен. Защо обаче изненадата беше и за партиите, от които ИТН иска подкрепа? Дали тази кандидатура е била представена на конфиденциалните разговори? Едва ли, но ситуацията оставя тези партии в положението на изнудване или цуг-цванг – те нямат полезен ход. Непонятно!

Новото е, че този път имаме предложен кандидат за министър-председател, а не цяло правителство. Всъщност ще видим, дали Пламен Николов ще има свободата да договори свой кабинет, включително с партиите, от които ИТН очаква подкрепа. Или обратното, ще получи списъка с министрите от лидера на партията.

Старото е, че отново имаме решение, което изглежда еднолично. Защото не става ясно, какъв партиен форум на ИТН е обсъждала кандидатурата. Лошо ще е, ако начинът на вземане на решения от страна на претендентите да бъдат новите управляващи, е същият, както при старите управляващи от ГЕРБ. А той ни е познат отдавна: „Аз реших!“, „Аз съм наредил!“, „Аз го/я срещнах на кръстопътя!“

Дано този път не стане „пак така“! Защото ако все пак ИТН не разговарят-договарят-привличат евентуална по-трайна подкрепа, новите избори са неизбежни (заради конституционната процедура). Но тогава виновни ще са единствено от ИТН и няма защо да вменяват вината на тези, които нито са питани, нито сериозно е искана подкрепата им. Ще видим…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар