Изборите са спечелени от ГЕРБ, но има симптоми за нещо ново

Не искам да участвам в интерпретациите, които целят да покажат, дали ГЕРБ са спечелили толкова много и дали БСП е изгубила толкова много. Ще оставя това на политиците, защото донякъде това е и тяхната работа. Ще се опитам да размишлявам за това, което всички те тайно и насаме непременно си задават като въпроси.

Изборите от 2011 г. са изпълнени със симптоми на процес, вече отбелязан от повечето наблюдаващи политиката – макар вълната на ГЕРБ да не е стихнала, обществото показва очевидна „умора” от ГЕРБ. Това е парадоксално, но мисля, че има много факти, които са показателни. Разбира се, симптомите не са непременно самият процес, но непременно са предизвестители на нещо, което има вероятност да се прояви в близко бъдеще.

Ясно е, че ГЕРБ спечели значителни политически позиции на тези избори – поста на президента, поне петнадесетина кмета на областни центрове (текстът е преди публикуването на окончателните данни на ЦИК), повече кметове на общини в сравнение с 2007 г., значително повече общински съветници по места, закрепи също и политическата си хегемония в София. Това са факти, пред които, както казват, дори „боговете мълчат”.

Отвъд тези най-очевидни факти обаче, се развива, според мене горепосоченият процес на „умора” от ГЕРБ, като под това разбирам няколко неща едновременно и поотделно: спад в ентусиазма на първоначалната подкрепа; нарастване на негативните оценки за управлението, развитие дори на гняв спрямо непрекъснатите оправдания за несполуките, политическа изолация на ГЕРБ в страната. Всичко това засега са само симптоми, но вероятно и предвестници на промяна, която не се случи непременно на изборите през 2011 г., но може да се случи в близко бъдеще.

  1. За Росен Плевнелиев на първия тур гласуваха с около 330 000 избиратели по-малко, отколкото за листите на ГЕРБ на парламентарните избори през 2009 г. Колкото и да обясняваме, че става дума за различни по тип избори, това е броят на гражданите, които са пуснали бюлетина с кандидатите именно на ГЕРБ.
  2. На втория тур на изборите по груба оценка за Плевнелиев са гласували около 1,7 млн. избиратели, докато за опонента му Калфин около 1,5 млн. Спрямо първия тур Плевнелиев е мобилизирал по-малко нови поддръжници (около 350 000), отколкото Калфин (около 500 000). Това е симптоматично, особено ако се има предвид, че според много анкети потенциалът за нарастване на избирателите на Плевнелиев е бил по-голям, отколкото този на Калфин.
  3. На изборите за общински съвет кандидатите на ГЕРБ са получили (именно като партийни листи) малко над 1 млн. гласа, което е с над 400 000 повече от общинските избори през 2007 г., но с над 700 000 гласа по-малко, отколкото на парламентарните. Това също е симптом, вероятно предвещаващ по-мащабен процес.
  4. На кметските балотажи в много областни градове резултатът се обърна – кандидатите на ГЕРБ от първи станаха втори, макар и с много малка разлика спрямо опонентите си. Дали това не е ефект на мобилизация от типа „всички срещу ГЕРБ”. Ако е така, такава мобилизация не е всеобхватна, но е симптоматична: ГЕРБ изглежда на много места като БСП преди 15 години – изолирани от всички.
  5. ГЕРБ „погълна” значителна част от дясното пространство, защото засега успя да синтезира в единно послание както антикомунизма (който все пак днес не е толкова мобилизиращ, особено сред младите), така и „мекия” националистически (най-вече антитурски) дискурс. Но този успех не изглежда предопределен, защото либералната десница показа значителен потенциал, както в гласуването за М. Кунева (заедно със синия кандидат това е едно широко поле от над половим милион избиратели днес). А СДС (сами или там, където е водещ в коалициите) изглежда получи около 4% от гласовете за общински съветници общо в страната, което е потенциал от почти 150 000 души).
  6. ГЕРБ направи пробиви в някои от общините с дотогавашна хегемония на ДПС, но това не изглежда много трайно и изглежда повече като омаломощаване на ДПС, а не толкова като засилване на ГЕРБ. При това силното говорене, че „това са първите избори, при които президентът е избран без политическото брокерство на ДПС” не създават благоприятна среда за нарастване на влиянието на ГЕРБ в „смесените райони” (в кавички или не, те си остават етнически смесени).
  7. Най-сетне, видимата дезорганизация на изборите (това е мек израз), независимо дали е преднамерена или случайна, създава ужасното впечатление за управленска немощ – „едни избори не могат да организират, какво остава да управляват държавата”.

Колкото до опозицията, засега основни опоненти на ГЕРБ са БСП и ДПС, но по отношение и на двете това е особено предизвикателство. Възможно е да не успеят да се възползват от посочените по-горе симптоми и след две години буквално да предоставят отново властта на ГЕРБ „на тепсия”. БСП е в относителен подем, но той не се дължи на някаква съществена промяна в самата партия. Тя трябва да направи усилие да стане действително лява, за се отвори към по-младата, културно либерална и социално чувствителна публика. Тази публика частично подкрепи Калфин, но се самоназовава като „дясна”, макар със сигурност да мисли по същия начин като протестиращите срещу „Уолстрийт” по света. Сините” са пред изчезване, ако не се отворят, но не към ГЕРБ, а към либералния център, което съвсем не е сигурно. Както не е известно и дали Кунева ще се възползва от мобилизацията в нейна полза, за да възроди или създаде наново един автономен либерален център. Несъмнено положително в тези избори и слабият резултат на В. Сидеров – опитът му да „яхне” антиромската истерия около Катуница не успя,  което е много добра новина за здравомислието на българското общество.

Изборите от 2011 г., както  мнозина очакваха в навечерието им, не са толкова разрешаване на един натрупал се проблем, колкото начало на един по-мащабен, а може би и по-дълъг процес на ре-политизация на обществото. Такива симптоми също има – повече са гласувалите през 2009 в сравнение с 2005, както и гласувалите на първия тур на президентските избори през 2011 спрямо 2006. Но ако в първия случай това е най-вече благодарение на мобилизацията в полза на ГЕРБ, във втория случай е най-вече благодарение на избирателите на други кандидати (Кунева и Калфин). Накратко, предстоят със сигурност политически размествани и промени, въпросът е единствено, колко скоро ще се случат.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s