Защо продължава кампанията срещу Ирина Бокова?

Не мислех, че ще пожелая да се включа в тези дебати, защото бях убеден, че кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН е толкова безспорна и самоочевидна от Българска гледна точка, че няма никакво разумно основание кампанията за нея да се води в България. Истерията на негативната кампания ме опровергава – отдавна не бях чел толкова много злъч (вероятно защото подбирам, какво да чета). Така вероятно и аз ще попадна сред « интелектуалците на Бокова » както любезно ги дисквалифицира Иван Стамболов-Сула във вестник « Сега ».

Излишно е да повторя, че след два мандата като генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изглежда напълно подходяща кандидатура за шеф ООН. Това мнение се споделя от мнозина политици и дипломати, както и от много граждани. Това обаче не попречи на позакъснели борци с комунизма да организират както в България, така и извън нея грозна кампания за очерняне на очевидно подходящата българска кандидатка с шансове да бъде избрана.

Използваните аргументи се свеждат най-вече до два : комунистическо минало и лошо управление на ЮНЕСКО. Другите подхвърляни аргументи ще подмина като « заяждане на дребно » или по-скоро като дребнаво избиване на комплексите на използващите ги.

Комунистическото минало като дисквалификация е огледален аргумент на буржоазното минало от времето на Сталин. Вярата, че произходът (биологичен или социален) е решаващ за качествата на човека, е по същество тоталитарна вяра, както обяснява Хана Аренд. Но вменяването на отговорност на децата за родителите им е сталинистки аргумент, отхвърлян публично дори от самия Сталин. Но кандидатка за поста в ООН е Ирина Бокова, не баща й, лека му пръст. Това, критиците й вероятно пропускат.

Към същото това комунистическо минало актьорите и режисьорите на негативната кампания отнасят и поста й на заместник-министър на външните работи в кабинета на Жан Виденов. Излиза, че Бокова е виновна за тогавашната финансова и политическа криза. Спокойно можем да й припишем и сегашните автомобилни катастрофи! Но каква е връзката с ООН? Бокова не е била високопоставен служител нито в МВФ, нито в Световната банка, нито е била световен спекулант, наред с другото.

Аргументът за лошото управление на ЮНЕСКО разчита на колективната амнезия. Бокова пое организацията в особено труден финансов период, когато САЩ бойкотираха бюджета й заради решението на Общото събрание на организацията да приеме за свой член Палестина. Палестинската автономия отдавна опитва по различни начини да получи признание като суверенна държава, но винаги среща съпротивата на Израел и неговите съюзници. В случая произраелското лоби в САЩ надделя. А генералният директор на ЮНЕСКО не би могъл да предотврати решението на представителите на суверенните държави в Общото събрание. Бокова се справи с орязания драстично бюджет и беше преизбрана за втори мандат. Толкова по темата за « лошото управление »..

В ООН членуват практически всички суверенни държави в света : демокрации и диктатури, либерални и комунистически, монархии и републики. Това е универсална международна организация с обща компетентност. ООН не е световно правителство, което може да се налага над членовете си, нито е вече коалиция на държавите, победили нацизма, още по-малко е съюз на демокрациите. ООН е най-вече посредник в споровете, умиротворител, форум за контакти дори между воюващи държави. Затова нейният генерален секретар се очаква да бъде опитен дипломат, способен да разговаря с всички държавни лидери без изключение, както и да познава добре системата на световната организация.

Някои от критиците на Бокова предлагат за генерален секретар да бъде избран някой известен правозащитник от Централна и Източна Европа. Но ООН не е правозащитна организация, макар да действа и като правозащитник. Генералният й секретар не е наставник на правителствата, а трябва да бъде ефикасен посредник. Ирина Бокова притежава всички необходими качества и е на избираема позиция.

Критиците й твърдят, че България няма особена полза от избора й. Дори така да е, което не споделям, няма никаква вреда. Тогава какво оправдава истеричната кампания срещу нея? Но какво оправдава и подкрепата с половин уста от българското правителство за нейната кандидатура? Играта с възможната кандидатура на еврокомисарката Кристалина Георгиева беше не само непродуктивна, но и вредна за международния престиж на България, но и за нейния собствен престиж. Стигна се до отблъскващи компромати в стила на « най-добрите практики », които навредиха на всички.

Дано негативната кампания не изигра своята роля. Ирина Бокова е опитен дипломат, способна е да разговаря със всички световни лидери, енергична и търпелива, спокойна и твърда в преговорите, несъмнено подходяща за генерален секретар на ООН. Другото зависи от 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност.

Advertisements

About Antony Todorov

Political scientist
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Защо продължава кампанията срещу Ирина Бокова?

  1. Николай Василев каза:

    И аз, както и проф. Тодоров збягвам да коментирам кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, тъй като това е официалната кандидатура на Република България. Дискусиите трябваше да се проведат преди номинацията ѝ, а анализите да се правят след приключването на избора.
    Тъй като вече става ясно, че г-жа Бокова няма да бъде избрана за генерален секретар мога да си позволя да изкажа лично мнение относно аргументите на проф. Тодоров.
    Комунистическият произход. „вменяването на отговорност на децата за родителите им е сталинистки аргумент, отхвърлян публично дори от самия Сталин.“
    Без никакво съмнение г-жа Бокова не носи никаква отговорност за действията на баща си. Никой не иска от нея да се превърне в Павлик Морозов, да се отрича от баща си, да го хули и т.н. Достатъчно беше да заяви: „Не очаквайте от мен да съдя баща си. Но режимът на който той служеше беше престъпен и отвратителен“, така описвайки законовото положение и изразявайки нейното лично отвръщение.Вместо това тя се впусна в обяснения. Е режим, който убилвал хора няма как да е добър, ама баща ѝ бил „антифашист“ (без да обясни тактв ли е бил през февруари 1941 г,, или се е сетил, че е „антифашиет“ на 22 юни 1941 г.!)
    Добър директор ли е тя? Най-вече за България? В някои съседни страни умишлено и систематично се унищожава българското културно наследство. В Македония това е въпрос на държавна политика. Спомням си, че преди избирането ѝ, в Скопие бяха в смут. Ами ако ЮБЕСКО разобличи антикултурната им политика? Нищо подобно не се длучи. Г-ж Бокова, катп директор на Юнеско посети Скопие, не отправи никаква публична критика.

    Like

  2. Afrodita каза:

    Статията е наистина много интересна, но аз лично ще се въздържа от коментар.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s