Прокуратурата между Сцила и Харибда

Видимото активизиране на главния прокурор през последните няколко седмици не може да не предизвиква учудване, най-малкото заради мащаба и насоките на проверките и формулираните подозрения. На прицела й попаднаха бившият министър на околната среда и водите Нено Димов (безпрецедентно като за арестуван действащ министър), видни „олигарси“, хора със значително състояние, но и с противоречива репутация (Васил Божков, например), руски шпиони-дипломати (обвинени, че са събирали чувствителна информация за изборния процес и за енергетиката), но също и президентът Радев (подозиран, че е искал да попречи на разследване на КПКОНПИ за назначение във ВВС докато е бил техен шеф). Да не говорим за акциите срещу битовата престъпност, където виждаме и личното присъствие на главния прокурор, съвместно с министъра на вътрешните работи.

Разбира се, тези акции могат да изглеждат и като продължение на предишните, при които на прицела се оказаха трите семейства Арабаджиеви, Баневи и Станоеви, също така Миню Стайков, Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев. Случаите са различни и в различни години, но резултатите също така са различни. Арабаджиеви и Баневи, както и Стайков се оказаха в ареста, докато от другите, изглежда, беше поискано нещо и те засега са оставени на мира. Последното е голо предположение, защото нямам никакви доказателства, но така вероятно изглежда това за по-голямата част от гражданите.

Всъщност прокуратурата винаги е преследвала някого, но заедно с това в обществото продължава трайно да се споделя убеждението, че най-важните олигарси са недосегаеми. А акциите на прокуратурата са избирателни, атакуват се определени личности и бизнеси, но други продължават да са закриляни.

Защо е така?

Както е известно доверието в прокуратурата като цяло е твърде ниско. Изследванията от последните години показват устойчивост на отрицателните мнения. Агенция „Алфа рисърч“ събира методично информация за оценката на дейността на главния прокурор за периода 2013-2019 г. и поне от 2015 г. насам отрицателните мнения надделяват значително над положителните.  Това са оценки, натрупани през мандата на предишния главен прокурор и настоящ главен съдебен инспектор Сотир Цацаров. Същите нагласи отчита и изследване на Българския институт за правни инициативи от март 2019 г. – над 76% от запитаните допускат, че държавното обвинение се ползва за политически цели.

С избора на новия главен прокурор Иван Гешев, досегашен заместник главен прокурор, ситуацията изглежда не се променя качествено. Новото все пак е свързано със самия му избор на тази позиция – той беше съпътстван от безпрецедентни протести и контрапротести, нещо невиждано при предишните избори. Главни организатори на протестите бяха неправителствената организация „Правосъдие за всеки“, както и партията на бившия правосъден министър Христо Иванов „Да, България“. В обстановката на кампания за местните избори през ноември 2019 г., протестите не успяха да мобилизират много граждани. Но вероятно убедиха президента да не подпише от първия път указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Неговото „отлагателно вето“ в случай беше бързо преодоляно и в крайна сметка той спази конституцията. Но заедно с това гражданите станаха свидетели на невъзможността да се предотврати един оспорван избор с един единствен кандидат, при това остро критикуван за професионалните му качества и политическата му зависимост. Изборът стана факт, конституцията беше спазена, но значителна част от гражданите останаха силно разочаровани.

Контрапротестите имаха като основен организатор агенция „ПИК“ на Недялко Недялков. Публиката, които те събраха, внушаваше всичко друго, само не и доброволна и спонтанна гражданска мобилизация. Организаторите определяха инициативата като „Марш за законност“ (заемка от протестите в Турция срещу репресивната политика на президента Ердоган), а участниците скандираха: „Гешев е законът“, „Гешев – закон и ред“, „И преди, и сега, Гешев значи свобода“. Критиците на акцията изтъкваха, че тя в никакъв случай не е спонтанна и доброволна. „Според неофициална информация на Actualno.com част от протестиращите в подкрепа на Иван Гешев, които виждате на снимките, са докарани от Сливен. Те са рaботили в цехове там и им е било казано, че трябва да свършат една работа. Друга част от подкрепящите Гешев били хора на Ценко Чоков, имало докарани и от Бургас.“ Сайтът „Барикада“ публикува снимки, на които покрай мобилизираните роми на контрапротеста се виждат „групи от около 50-тина яки младежи с черни спортни дрехи, а част от тях – обрисувани с фашистки татуировки“.

Тези предшестващи избора на нов главен прокурор събития, както и неуспялото президентско „вето“ само засилиха неудовлетворението сред голяма част от гражданите и резервите им към прокуратурата.

Новите акции

С такова наследство новият главен прокурор нареди последните акции на прокуратурата. Видимо с цел да подобри публичния си образ и да получи известно признание от страна на гражданите. Последното, ако е единственият мотив на активизирането на прокуратурата, е напълно легитимно. Въпросът е, дали това е действителният подтик.

Няма съмнение, че активността по отношение на битовата престъпност, която засяга най-много хора пряко, е в посока на подобряване на публичния образ на прокуратурата. Ефектът, който главният прокурор очаква към края на 2020 г., ще отчетем тогава. „Обявяваме война на битовата престъпност“, обявява той при акция в софийския квартал „Христо Ботев“, населен предимно с роми.  Наред с това прокуратурата продължава кампанията си за изясняване на виновните за водната криза в Перник и на други места, както и за уличаване на виновните за нерегламентирания внос на отпадъци за изгаряне от Италия. Тук става въпрос за очаквания в обществото и за провал на публичните политики в тази сфера – остава да видим, дали нещата ще се ограничат в няколко зрелищни ареста (като този на бившия министър Нено Димов), или наистина в сферата на водите и околната среда ще бъде въведен ред. Последното е особено важно, като се има предвид, че критиците на правителството изтъкват поредицата от „неуместни“ (нека оставим тази квалификация) назначения в сектора, където изглежда хидроинженерите и специалистите по околна среда вече са дефицитни. (вж. коментара на д-р Тони Филипов)

Други акции, обаче, не изглеждат толкова очевидно свързани с наболели проблеми на повечето граждани, макар да могат да бъдат елемент за подобряване на публичния образ на прокуратурата. Това са акции, които имат и своята предистория: питането на главния прокурор до Конституционния съд за тълкуване на понятието „държавна измяна“ като условие за отстраняване на президента на републиката от поста му; изгонването на двама руски дипломати с обвинение за шпионаж и започналото следствие по отношение на хазартния бос Васил Божков. На пръв поглед трите случай се съвършено различни и несвързани. Но при по-внимателно вглеждане можем да намерим общата основа между тях. Отново ще кажа, че това е наред с желанието на Иван Гешев да подобрява публичния образ на прокуратурата.

Президентът, Васил Божков и изгонените руски дипломати нямат нищо общо, нямат обща дейност или бизнес, нямат някакви взаимоотношения. Но трите казуса могат парадоксално да се окажат с една и съща основа. Такава основа може да се проследи в близкото минало след обвинението през септември 2019 г. срещу председателя на „Движение русофили“ Николай Малинов, бивш издател на в. „Дума“ за шпионаж в полза на Русия. Тогава Иван Гешев, като заместник главен прокурор, водеше разследването.

Между САЩ и Русия?

През октомври 2019 г. Сотир Цацаров заедно със заместника си са на посещение в САЩ и според официалното съобщение на прокуратурата заедно с двамата  във Вашингтон са били още ръководителите на ДАНС, на външното и на военното разузнаване – Димитър Георгиев, Атанас Атанасов и Велко Атанасов. Тази визита се обяснява най-вече с необходимото сътрудничество със САЩ за „противодействието на корупцията и организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност“. Но става ясно също, че особено интензивно за обсъждани въпроси за руското влияние в България и скорошния арест на Николай Малинов.

Разбира се, мнозина наблюдатели потърсиха в посещението и друга причина – търсенето на американска подкрепа за избора на Иван Гешев, поради вътрешната съпротива за тази кандидатура, поради изказаните резерви от редица западни посолства за самата процедура за избор без състезание. Напълно е възможно, за да получи такава подкрепа, кандидатът за главен прокурор да е поел ангажименти свързани с предотвратяването на руското влияние в България.

Така атаката срещу президента с публикуването на материали, очевидно събрани със СРС, придобива друга причина. Може да се допусне, че Иван Гешев контраатакува Румен Радев заради отказа му да подпише указа за назначаването от първия път. Това изглежда логично, но би било много очевидно отмъщение. Пък и главният прокурор едва ли би се охрабрил в тази насока, ако нямаше допълнителна подкрепа отвън. Президентът Радев е обвиняван в проруски позиции, дори от предишния президент Росен Плевнелиев. Последният нееднократно наруши едно прието табу – предшественикът на поста да се въздържа от критики към действащия президент. Това е спазвано от всички досегашни президенти, с изключение на Плевнелиев, който се изяви като откровен лобист при спора за покупката на нови изтребители. Ясно беше, че решението ще е геополитическо, а не експертно-техническо, но Радев беше набеден за противник на F-16 и заради това „проруски президент“. Остана загадка, защо ако избереш шведските „Грипен“ си ориентиран към Русия!

Изгонването на двама руски дипломати за шпионаж също предизвика учудване. Най-малкото, защото е неочаквано – какво толкова се е променило в руския интерес към България именно сега, не е ли било така изобщо през много години назад? България не изгони, както това направиха други страни от ЕС, руски дипломати, символично, когато гръмна „случаят Скрипал“. Напротив, правителството, самият Бойко Борисов, винаги е бил много внимателен в изказванията си за Русия. Изобщо българските правителства винаги са били внимателни в руско-българските отношения, най-малкото заради продължаващата и действителна зависимост на страната от вноса на руски природен газ. Бойко Борисов дори насърчи много построяването на продължението на „Турски поток“ през България, един проект, който заобикаля Украйна и е остро критикуван от САЩ. Но изгонването на руските дипломати сега е по инициатива на прокуратурата и очевидно се вписва в желанието й да получи одобрението на САЩ.

Най-сетне руската връзка при случая с Васил Божков не е толкова видима и коментирана, но съществува. Партийният лидер и бизнесмен Веселин Марешки го изказа публично: „отстрелват основно бизнесмени, които контактуват повече с Русия“. Медиите отдавна са информирали, че Васил Божков е на прицела на американските служби като една от основните фигури на бизнесите, от които се финансират различни незаконни операции. Тук учудващото е, че настоящата проверка изтъква нарушения на хазартния бизнес на Васил Божков, които са отдавна известни.

Следователно става въпрос за активност, която е насърчена или по-скоро отговаря на очаквания, за да получи и подкрепа. По принцип отношението на американските представители към прокуратурата в България е било критично. В днешната ситуация е показателно, че в София е Джесика Ким, новият постоянен съветник по юридическите въпроси към Посолството на САЩ. Дали американците не са решили да поставят прокуратурата в България под по-непосредствен мониторинг? Ако е така, каква по-ясна индикация за това, дали одобряват нейните действия или не.

Във всеки случай активността на прокуратурата срещу бизнеси, дипломати и институции, подозирани че работят в полза на Русия, произведе силно напрежение и дори институционална война. Президентът обяви, че снема доверието си в правителството. В обръщението си той заявява: „Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване.“ Ако прокуратурата наистина смята да се пребори с олигархията и най-вече с източниците за организираната престъпност, ще е контрапродуктивно да заеме позиция на „стрелба по всички азимути“. Последното може да произведе остър институционален конфликт, който само ще е от полза за засегнатите олигархически интереси. Това ме кара да си спомня за една инициатива, в която участвах – манифестът „За републиката“ от 2016 г. Първото му изречение гласи: „Републиката е в опасност. Враговете на нашата свобода не са пред нейните порти – те са вътре, безчинстват безнаказано.“ Е, тогава Христо Комарницки блестящо илюстрира това в една карикатура, с която ще завърша и този текст. Персонажите от карикатурата се надсмиват над манифеста, демонстрират, че нищо не може да ги уплаши. За съжаление, вероятно е точно така. Но не щеш ли, докато завършвам този текст, американската посланичка в София съобщи, че до дни САЩ се оповестят името на санкциониран български висш публичен служител по закона Магнитски – забрана за влизане в страната заради корупция. Съспенсът вероятно ще бъде по-силно оръжие срещу смеещите се на „Манифеста за републиката“. Поне се надявам да е така.